Нови правила за отдаването на държавна земеделска земя и промени при обезщетяването на наследници предвиждат внесени в Народното събрание изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
На първо четене депутатите подкрепиха идеята търговете за държавна земя да се провеждат на отделни сесии, като в първата до участие да се допускат местни фермери, фирми, както и собственици и ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в съответната община или в съседна община. Законопроектът е внесен от народни представители от „Прогресивна България“.
По време на обсъждането опозицията заяви, че няма да го подкрепи на този етап заради текстове, които според нея се нуждаят от допълнително прецизиране.
Големите стопанства остават извън първата тръжна сесия
Едно от основните предложения е в първата тръжна сесия да не могат да участват лица или свързани с тях предприятия, които обработват повече от 10 хил. декара.
Според вносителите целта е държавната земя да бъде по-достъпна за малки, средни и семейни стопанства, както и за земеделски производители от съответния регион.
Предвиждат се и специфични критерии за кандидатите, които искат да използват държавна земя за зеленчуци и трайни насаждения. Те ще трябва да докажат опит, като са заявявали такива площи през последните три години по съответната интервенция за подпомагане на доходите.
Изключение е предвидено за млади фермери до 40 години, които тепърва започват земеделската си дейност.
Наследници ще могат да искат обезщетение
С промените се засяга и един от старите проблеми при възстановяването на земеделската собственост.
Предвижда се наследници, които не могат да установят старите реални граници на земите, притежавани от техните наследодатели, да могат да поискат обезщетение.
По действащата нормативна уредба обезщетяването на собственици, когато земеделската собственост не може да бъде възстановена по предвидените от закона начини, може да се извършва с поименни компенсационни бонове.
Според предложените промени общините ще трябва да предоставят необходимите земи в двумесечен срок. Ако няма свободни площи, се предвижда издаването на поименни компенсационни бонове.
Предлагат по-бързо освобождаване на незаконно ползвани стопански дворове
Друг текст засяга стопанските дворове. Предлага се те да не могат да бъдат придобивани по давност от лица, които ги владеят незаконно.
В законопроекта е заложена и ускорена административна процедура за освобождаване на такива имоти. Според предложението това ще може да става със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ и със съдействието на МВР.
По-лесно изграждане на хидромелиоративна инфраструктура
Предлагат се промени и при изграждането на хидромелиоративна инфраструктура.
Законопроектът предвижда тя да може да се изгражда върху държавни земи без провеждане на търг или конкурс, но срещу пазарна цена.
За земи, върху които вече има изградена инфраструктура, наемът или арендата ще се определят на базата на пазарна оценка.
Въвеждат се и нови критерии за участие в търговете при отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения и фуражни култури. При последните се предлага договорите да се сключват при норма до 8 декара за една животинска единица.
Промяна при рентите за пасища, мери и ливади
Законопроектът предвижда промяна и в начина, по който се определят рентите за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд.
Предлага се да се използва по-високата стойност между най-високата постигната тръжна цена за съответното землище и други показатели, определени в закона.
За общинските пасища, мери и ливади се предлага наемната цена да се определя чрез пазарен механизъм.
Спорове около предложените промени
По време на дебатите представители на опозицията заявиха, че ще се въздържат от подкрепа за законопроекта, като посочиха необходимост от допълнително прецизиране на отделни текстове.
Сред обсъжданите теми са и правилата за земите, останали след възстановяването на собствеността, както и начинът, по който общините ще могат да управляват земеделския ресурс.
В предоставения материал позицията в защита на промените е представена от земеделския министър Явор Гечев. Той поставя акцент върху необходимостта земеделските производители да не бъдат поставяни в неблагоприятно положение заради задължения на други лица към държавата.
В изказването си той обръща внимание и на земите, които общините стопанисват след приключване на процедурите по възстановяване на собствеността, като посочва опасения от промяна на предназначението им за изграждане на фотоволтаични паркове.
Тези аргументи са част от парламентарния дебат около законопроекта и не представляват сами по себе си окончателно приети правила.
Законопроектът е приет на първо четене, което означава, че предстои разглеждане на текстовете и последващо гласуване в законодателната процедура. Предложените промени не следва да се приемат като вече действащи разпоредби.
