Данните на Националния статистически институт (НСИ) разкриват, че данъчното бреме върху българските домакинства нараства значително по-бързо от техните доходи. През последната година разходите за данъци и осигуровки са достигнали средно 1950 лв. на човек, което е ръст от 18,9% спрямо 2024 г.
В десетгодишен план налозите са скочили 3,5 пъти, докато доходите са се увеличили 2,7 пъти. Така делът на данъците в общия бюджет на хората вече достига 15,4%. За налози българите отделят сума, равняваща се на общите им разходи за ток, вода, парно и обзавеждане на дома.
Средният годишен доход на човек от домакинство за последната година е 14 403 лв. (около 1200 лв. на месец). Въпреки че статистиката отчита реално забогатяване на населението с 81,4% за десетилетие след приспадане на инфлацията, социалното разслоение се задълбочава.
Най-голям дял в семейния бюджет заемат заплатите (57,2%) и пенсиите (29,3%). Любопитен факт е, че доходите на хората със самостоятелна заетост нарастват най-бързо, изпреварвайки тези на наетите лица.
В структурата на разходите най-голямо перо остава храната с 29,3%, макар делът ѝ да намалява леко през годините.
Наблюдава се и промяна в потребителските навици – българите консумират по-малко хляб и картофи за сметка на повече месо и зеленчуци, което е признак за стремеж към по-качествено хранене.
Същевременно рязко се увеличават разходите за свободно време, култура и образование, които са нараснали 3,7 пъти от 2016 г. насам.
Въпреки общия икономически напредък, статистиката отчита и ръст в консумацията на алкохол и безалкохолни напитки, като паралелно с това високите цени в заведенията ограничават достъпа на част от населението до ресторантьорски услуги.
