Зеленчуците поскъпнаха с близо 26% за година, сочат данните на Националния статистически институт към края на април. А цените на хляба и зърнените храни са нараснали с 11,3%.
 
Годишната инфлация към края на април е 3,7%, което е повторение на рекордната стойност от края на октомври миналата година. Основната причина за тази висока инфлация е именно поскъпването на храните и безалкохолните с 5,8%, пише "Труд".
 
Освен поскъпването на зеленчуците и хляба, е регистрирано и покачване на цените на рибата и другите морски храни – средно с 2,6%. Инфлацията е значително по-висока от лихвите по банковите влогове, които за граждани вече са под 3% годишно. Затова инфлацията реално топи спестяванията на хората и бизнеса в банките.
 
Съществено значение за инфлацията в страната освен храните имат и парното и топлата вода. През април цените им са с близо 15% по-високи от същия месец на миналата година, сочат данните на НСИ. Газообразните горива са поскъпнали с 12,5%, а течните горива за бита – с 9%.
 
Природният газ поевтинява от 1 юли, но ток, парно и топла вода поскъпват. "Булгаргаз" поиска намаление на цената на синьото гориво с 0,60% или около 0,27 лв. за мегаватчас. Така на практика през третото тримесечие на тази година цената става 44,90 лв./MWh без такса за достъп, пренос, акциз и ДДС.
 
Обяснението – "Булгаргаз" е купила по-евтин природен газ в сравнение с този, който получаваме по договор с руската "Газпром". Става въпрос за втечнен газ от САЩ, който идва у нас по договор с холандската KOLMAR NL.  Общият внос на природен газ, различен от руския, обаче ще бъде малко под 10% от общото годишно потребление в страната.
 
При електроенергията средното увеличение ще бъде с 3,48%. Най-много ще поскъпне токът в Югоизточна България – с 3,59 на сто. За клиентите на ЧЕЗ повишението ще бъде 3,46%, а за тези на "Енерго про" – с 3,38 на сто.
 
От КЕВР все пак се оправдаха, че не са приели исканията на трите електроразпределителни дружества.
 
Поскъпването обаче не спира до тук. Нагоре от юли са и цените на топлата вода и парното, като абонатите на топлофикациите ще го усетят най-сериозно с първите сметки след октомври, когато започва новият отоплителен сезон.
 
Най-голямо увеличение ще има в Разград, където ръстът на цената е със 17,53%, и в Габрово – с 12,53 на сто. Абонатите на най-голямата топлофикация – в София ще плащат с 4,3 на сто повече за топла вода и парно от юли. Или ако средно за един отоплителен сезон столичани плащаха по 1200 лева, то сега ще платят с 50 лева отгоре.
 
В Пловдив регулаторът предвижда 7,4% увеличение, а в Плевен – малко над 6 на сто.
 
В Бургас цената ще бъдe със 7,4 на сто отгоре, а във Враца и Велико Търново – с над 7 на сто. Русенци също ще получат по-високи сметки от юли, като повишението за местната топлофикация ще бъде с близо 4%. Във Варна регулаторът иска 1,96 на сто поскъпване на парното. В Перник ще е най-малкото увеличение – с едва 1,77%. Само в Сливен цената пада, но символично – с минималните 0,4 процента.
 
Повишението на цените няма да е последното за тази година. КЕВР трябва отново да решава с колко ще се променят те от октомври.
 
"Поскъпването на цената на тока, парното и топлата вода от 1 юли е по причини извън България, върху които нито правителството, нито Комисията за енергийно и водно регулиране може да влияе", оправда поскъпването председателят на КЕВР Иван Иванов.
 
По думите му едната причина е резкият скок на емисиите въглероден диоксид на световните пазари, които на европейските борси достигнаха 25 евро за тон. Тези емисии се купуват от всички енергийни дружества, обясни Иванов.
 
Втората причина е усложнената обстановка в Иран и Венецуела, което предизвиква сътресения на пазара на суров петрол, който участва във формулата за изчисление на цената на природния газ.
 
Според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Николай Павлов всички усилия на дружеството били насочени към намаляване цената на газа. "Но тя е само един от факторите при формирането на цената на топлинната енергия", обясни той.
 
България е сред страните, чиито жители могат да си купят най-малко газ със средната си заплата. Това показва проучване на РИА Новости, изготвено по данни на Центробанк, ОИСР, Евростат, статистическите комитети и регулаторните органи на страните.
 
Страната ни заема 31-во място сред 33 държави по достъпност на населението до природен газ. Един жител у нас може да си купи 1 152,9 куб. м на месец със средната заплата в нашата страна. А цената у нас далеч не е най-ниската – 504,4 щатски долара за 1000 кубични метра.
 
На дъното след нас са само Молдова и Украйна, които могат да си купят съответно 1056 и 1017,8 куб. метра газ със средните доходи в тези държави. Причината обаче не е цената, а ниските заплати там. Иначе в двете държави стойността на синьото гориво е съответно – 322,7 и 313,4 долара за 1000 куб. метра.
 
България е на второ място по евтин бензин и дизел сред страните в ЕС, показват данните от специализираната платформа fuelo. На първо място е Кипър, която продава горивата си на най-достъпни цени в сравнение с другите държави-членки. Бензин А95 струва 2,11 лв. за литър, а дизелът – 2,29 лв.