Финансистът Левон Хампарцумян критикува приетата финансова рамка на България за 2026 година, определяйки я в интервю на Дарик Радио като „безпомощно разточителна“. По неговото мнение, намерението на държавата да поеме нов дълг от над 10 милиарда евро разкрива по-дълбок проблем – начинът, по който се управляват публичните средства.
Той счита, че намерението на държавата да поеме нов дълг над 10 милиарда евро свидетелства за продължаващото доверие на финансовите пазари към България, но централният въпрос е дали тези ресурси ще се насочат към образование, инфраструктура и развитие, или ще се разходват без осезаем ефект.
Основният проблем според Хампарцумян не е само размерът на публичните разходи, а управлението им. Той отбелязва, че ефективността на държавните разходи в България е крайно ниска, което води до разхищение на значителни общественни средства.
Като доказателства за лошо планиране и управление той привежда проекта за АЕЦ „Белене“, както и затрудненията при строителството на автомагистрала „Хемус“ и качеството на пътните мантинели. Такива примери показват необходимостта от по-строг надзор над обществените поръчки, според финансиста.
Хампарцумян предложи държавата да наеме независими международни надзорни организации за сертифициране и контрол на крупни обществени проекти. По мнението му това би намалило влиянието на местни политически връзки и интереси.
Финансистът посочи още, че българската средна класа плаща скрит данък, тъй като често е принудена самостоятелно да финансира услуги, които държавата би трябвало да предоставя ефективно. Той назова допълнителните разходи за частни часове, медицинска помощ и охрана.
Хампарцумян също обърна внимание на развитието на частния охранителен сектор, като отметна, че охранителните компании в България вече наемат повече персонал от полицията и въоръжените сили взети общо.
Финансистът счита замразяването на минималната работна заплата на 620 евро за целесъобразно решение. По неговото мнение единният размер на минималното възнаграждение създава затруднения поради съществените разлики в цената на живота между София и по-малките градове и села.
Според него прилагането на еднакви праги във всички региони рискува да наруши пазара на труда, защото икономическите условия в България не са еднородни.
Хампарцумян отбеляза сивата икономика, която той оценява на около 30%, като един от ключовите препятствия за установяване на истинската картина на доходите и трудовата заетост.
Той критикува синдикалните организации и поставя въпроси относно техния представителен характер, действителния брой членове и техните искания за автоматично повишаване на заплатите.
Относно данъчната политика финансистът подкрепи действащия модел, като посочи, че ДДС остава ефективен и лесно управляем инструмент, който осигурява висока събираемост на приходите в държавния бюджет.
Коментарът на Хампарцумян засегна и решенията на Европейската централна банка, като той очаква постепенно повишаване на лихвените проценти в еврозоната.
По его оценка темпът на това увеличение ще бъде сдържан поради опасностите, свързани с погасяването на държавните дългове в някои страни от Южна Европа. Това означава, че не се предвижда резка промяна при ипотечните кредити у нас.
Финансистът все пак предупреди, че високият бюджетен дефицит издава тревожен знак към финансовите пазари. Процедурата по свръхдефицит, инициирана от Европейския съюз, показва по думите му, че България трябва да предприеме мерки за намаляване и по-ефективно управление на своите разходи.
Хампарцумян отбеляза своята загриженост, че текущият икономически растеж почива предимно на вътрешното потребление, което в значителна степен се подкрепя от кредитни средства, а не на стабилен напредък, постигнат чрез производство и експорт.
По неговото мнение, отсъствието на достатъчно развит производствен сектор води до намаляване на финансовите резерви и защитни механизми, които щяха да бъдат необходими при евентуални икономически кризи в бъдещето.
