Пенсионната система и дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) се очертават като най-голямото финансово предизвикателство за държавния бюджет на 2026 година. Покриването на недостига на средства за пенсии изисква държавен трансфер от близо 47%, а остарелите дефиниции за категории труд и превишените разходи поставят България под риск от европейски санкции. Икономистът и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров представи този анализ в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, като посочи, че превишението на бюджета над определения от ЕКОФИН таван създава опасност от автоматични санкции и задължителна корекция на разходите още през есента.
Неефективни дефиниции за категории труд
Основен проблем в пенсионната система са дефинициите за първа и втора категория труд, които остават непроменени от 90-те години на миналия век. Изчисленията показват, че изплащането на средства за тези категории възлиза на 400 млн. евро, към които се добавят 60 млн. евро за 20-те заплати при пенсиониране на чиновниците и служителите от сектора за сигурност. За разлика от тях, специалистите в частния сектор масово получават едва две до шест заплати при пенсиониране.
В България близо 80% от състава на МВР ползва първа категория труд. За сравнение, в държави като Полша в тези категории влизат единствено работещите при екстремни условия – под земята, под водата, на водата и във въздуха. Евентуалното спестяване на този близо половин милиард евро би позволило актуализация на всички пенсии с до 16%.
Превишение на бюджета и риск от санкции
Бюджетът за 2026 г. надвишава определения от ЕКОФИН таван на първичните разходи с 1,8 млрд. евро в условията на официално стартирала процедура по свръхдефицит срещу България от 10 юли. Това превишение създава опасност от задействане на автоматични санкции и задължителна низходяща корекция на бюджета още през есента.
Допълнителен проблем представлява държавният разход, достигащ 45-46% от БВП. Това означава, че почти половината от частния сектор зависи от обществени поръчки и държавно финансиране вместо от реална пазарна конкуренция, което при икономически спад може да доведе до рецесия.
Кадрови дефицит и нова финансова рамка на ЕС
Предстоящата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. акцентира върху гигафабрики за изкуствен интелект и възобновяема енергия. За да не загуби европейско финансиране, България трябва да съобрази инвестиционните си приоритети с тези цели.
Основната пречка пред българската икономика остава сериозният кадрови дефицит. Данните от тестовете PISA показват, че 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика, а делът на завършващите STEM специалности е едва 19% при средно 30% за останалите страни от ЕС. За да се осигурят необходимите инженерни кадри за технологичните инвестиции, са нужни незабавни мерки за повишаване на грамотността и увеличаване на дела на инженерните науки във висшето образование.
