Между класическата боза и това, което се продава в баничарниците, общото е много малко. Просто оригиналната боза е биотехнологичен продукт. Тя ферментира, за да стигне този вкус. Когато имаме подсладители, няма ферментация. Това обясни Сергей Иванов - експерт по безопасност на храните, пред bTV.
Вкусът на бозата днес се постига по химичен път, вместо с ферментация на натурална захар и просо. Химическите вещества успешно заблуждават вкусовите ни рецептори, че пием натурална ферментирала напитка. Днес натурална в бозата е само пшеницата, а процесът на производство няма нищо общо с бозаджийството. <br /> <br /> Иванов посочи, че в един тип напитка има четири вида изкуствени подсладители. Към химическите съединения, които заменят вкуса на ферментирала ръж и натурална захар, производителите често използват и антибиотик като стабилизатор, който позволява бозата да не се разваля. Така се получава боза от 4-5 химикала.<br /> <br /> &bdquo;Това, което е без ферментация, е много по-лесно, много по-компромисно като оборудване, защото при ферментацията трябва да се чака. Трябва да се поддържа закваска. Съвременната боза е бърз и лесен за правене продукт, в който се прави компромис с качеството&rdquo;, обобщи експертът по безопасност на храните.<br /> <br /> Някои от добавките, които се забъркват, за да се получи съвременната боза са забранени или силно отричани в различни места по света. Независими изследвания разкриват шокиращи странични ефекти след консумацията на веществата, съставящи химическата напитка, която се продава като боза.<br /> <br /> Първата добавка е Ацесулфам. Подсладителят е многократно по-евтин от натуралната захар. Съдържа метилов етер, който влошава работата на сърдечно - съдовата система, и аспарогенова киселина - тя оказва възбуждащо действие върху нервната система и с времето може да доведе до пристрастяване. Продуктите, в които се съдържа ацесулфам, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени. Безопасна доза за добавката с код Е 950 е не повече от 1 г на ден.<br /> <br /> Втората добавка, която помага на производителите да ни заблудят, че пием истинска боза, е Аспартам. Европейският код на добавката е Е951. Аспартамът е известен още като &bdquo;Нутра Суйт&ldquo;.<br /> <br /> В бозата от произволни софийски баничарници има и цикламат. Веществото с код Е 952. Той носи характерния леко резлив вкус, сякаш е ферментирала. Цикламатът е забранен в САЩ и Великобритания, но е позволен за употреба в ЕС. Лабораторни изследвания върху мишки доказват, че цикламатът е канцерогенен и причинява рак на пикочния мехур, отразява се пагубно върху плодовитостта и причинява генни изменения. Производителите обаче бранят цикламата с тезата, че хората не са мишки и вредата на препарата настъпва само при консумация на големи количества.<br /> <br /> Иванов коментира, че проблемът при бозата е в количеството на тези технологични добавки. &bdquo;Те се контролират чрез европейското законодателство. Там има за всеки тип храна и за всеки тип напитка определено количество. В безалкохолните, да кажем, вие може да сложите до 200 милиграма на литър. Т.е това се наричат максимално допустими дози. При бозата, което е типично българско питие, ако ние проверим колко има, дори да установим, ние няма въз основа на какво да кажем, че е опасно, защото няма регулация. Може да се предположи, че са доста големи количествата&rdquo;, посочи експертът.<br /> <br /> Добавката Е 954, известна като захарин, завършва коктейла от химически препарати, които правят тази напитка да има вкус на боза. От 1989 година, след множество лабораторни изследвания Службата за здравето в Калифорния, обявява захаринът за канцерогенен. <br /> <br /> Към подсладителите, някои от популярните производители на боза в България, добавят и консерванта Низин с код 234. Низинът е антибиотик, който удължава живота на напитката, позволява й да се съхранява дори при стайна температура, но освен вредните бактерии в напитката, убива и някои полезни в организма. Затова не се препоръчва консумацията на низина в големи количества.<br /> <br /> &bdquo;Не бих казал, че съвременната боза е опасна, но тя няма полезните свойство на класическата боза. Липсват и продуктите от ферментацията, които придават не само вкуса, но и по времето на ферментацията дрозите и бактериите отделят полезни вещества като феноли, витамини, които придават и вкус, но и качества на бозата, докато при липсата на ферментация, това, което има в тази боза е това, което има в нормалното зърно от пшеница. Нищо друго, плюс подсладители&rdquo;, категоричен е Сергей Иванов.<br /> <br /> В Радомир все още се произвежда и истинска боза, която вече се казва с претенциозното име &bdquo;био боза&ldquo;. Тя обаче може да бъде намерена само в специализираните био магазини или в големите вериги магазини и струва три пъти повече от масово разпространената химическа боза. <br /> <br /> Производителите на истинска боза не намират място в популярните баничарници, защото добрата старата истинска бозаструва 1,50 лв. <br /> <br /> &bdquo;Време е да се замислим какво даваме като храна и напитки на децата си&ldquo;. Това заяви главният експерт към Агенцията за безопасност на храните Атанас Дробенов. <br /> <br /> На въпрос дали би пил напитки с подсладители като аспартам Е951 и т.н., Дробенов заяви, че трябва да се избягват изкуствените подсладители. За всяка храна има определени допустими норми колко точно може да се влага. Потребителите могат да са спокойни, защото БАБХ контролира производителите. Те трябва да ни представят лабораторен анализ за състава на дадена напитка или храна, категоричен е експертът.<br /> <br /> &bdquo;Дошло е време, в което потребителят решава какво да консумира, всичко е изписано на етикета&ldquo;, каза още той. Подсладителите, който са слагат в бозата не са опасни, уточни още Дробенов.