Пламен Димитров посочи с колко повече годишно трябва да взимаме, за да "стигнем европейците"

За да бъдем европейци, минималната заплата трябва да расте с по 120 лева годишно, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.  

Евродепутатите одобриха мандат за започване на преговори по директива, която ще гарантира на всички работници в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата.

Проектът има за цел да определи минимални изисквания, за да се гарантира доход, който дава възможност за достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства.

Парламентът настоява да бъде засилен и разширен обхватът на колективното договаряне, като бъдат задължени държавите членки, в които по-малко от 80 % от работниците са обхванати от тези споразумения, да предприемат активни стъпки за насърчаване на този инструмент.

Според едно от предложенията минималната работна заплата трябва да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например - ако за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лева, минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде около 760 лева на месец. Към момента тя е 650 лева.

От КНСБ подкрепят европейските предложения. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира в ефира на БНР:

"В края на 2025 година очакваме да стигнем 67% от средноевропейските доходи, сега сме на около 55% . Това означава, че минималната работна заплата трябва да расте с около 100-120 лева годишно."

Работодателите обаче искат всяка държава сама да си решава, защото има достатъчно национални особености, с които такова решение трябва да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от средната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за икономика и политика:

"Минималната работна заплата има директен ефект върху средната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е голяма грешка и може да се окаже изкуствено захранване на самите заплати."

Иван Нейков, директор на Балканския институт за труда и социалната политика коментира, че макар ЕС да е един от най-богатите региони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от бедност:

"Социалната сфера е сферата на споделената компетентност на ЕС, а именно всяка държава решава за себе си и в някои случаи ЕС би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви правомощия за създаване на регламенти. Чисто управленски европейската минимална работна заплата би трябвало да се реализира поетапно, а не изведнъж."

Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови възнаграждения в страните членки, опитвайки се да намери баланс между защитата на работниците, спазването на принципите на конкуренцията и социалната справедливост.

Европейският парламент даде зелена светлина за започване на преговори със Съвета по директива, която ще гарантира на всички работещи в ЕС справедлива и адекватна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде приета през второто полугодие на следващата година.