Процесът по преминаването към еврото у нас вече има ясно измеримо отражение върху ежедневните разплащания. По данни, цитирани от Българска национална телевизия, към 9 януари в обращение остават около 16,1 млрд. лева, което означава, че близо 48% от наличните левове вече са изтеглени от паричната циркулация от Българска народна банка, пише kaldata.com.
Паралелно с това в страната са пуснати евробанкноти и евромонети за над 3,1 млрд. евро.
На пръв поглед това изглежда като административна и финансова операция, но реалният ефект се усеща най-силно на касите. Все повече хора споделят, че нуждата от пари в брой рязко намалява.
Плащанията с банкова карта, смартфон или смарт часовник се превръщат в стандарт, особено в големите градове и обектите с по-висок оборот. Кешът все по-често остава резервна опция, а не основно средство за разплащане.
Технологична и валутна промяна
Технологичната промяна върви ръка за ръка с валутната. Контактните и безконтактните плащания елиминират нуждата от обмяна на дребни монети, чакане на опашки и търсене на точната сума в новата валута.
По наблюдения от пазара част от търговците вече експериментират с обекти или зони, в които се приемат единствено картови и дигитални плащания – нещо, което допреди години изглеждаше немислимо за България.
Успоредно с това БНБ и търговските банки поддържат извънреден режим за обмяна на левове в евро, включително и в съботни дни.
През първите шест месеца на 2026 година обмяната е безплатна и без ограничения за сумите. Въпреки това оплакванията около обработката на големи количества монети и липсата на специализирана техника в някои банкови клонове допълнително насочват хората към дигиталните разплащания.
Контрол върху цените
Контролът върху цените също остава под засилено наблюдение. По информация на Национална агенция за приходите и Комисия за защита на конкуренцията вече са установили първи нарушения, свързани с необосновано поскъпване след въвеждането на еврото.
Именно тук електронните разплащания и дигиталните касови бележки се оказват неочакван технологичен съюзник, тъй като оставят ясен и проследим отпечатък за всяка транзакция.
На практика България не преживява просто смяна на валутата, а ускорен преход към безкешова икономика. Еврото действа като катализатор на процес, започнал много по-рано – този, при който портфейлът постепенно отстъпва място на телефона, а физическите пари се превръщат във все по-рядко използван резерв.
В този контекст най-малко притеснения имат хората, които вече разчитат основно на карти и приложения – за тях преходът към новата валута минава почти незабележимо.
