След близо две десетилетия на подготовка, България се приближава до първия си държавен бюджет, изготвен в евро – исторически момент, бележещ края на ерата на лева и началото на пълната интеграция в еврозоната. Преходът се очаква да донесе повече предвидимост за бизнеса, по-ниски лихви и по-голяма финансова стабилност.
В същото време обаче редица икономически експерти предупреждават за риск от поскъпване, натиск върху малките предприятия и загуба на гъвкавост в паричната политика.
Дебатите около първия проект за „евробюджет“ за 2026 г. не спират, а дори се разгарят, след като документът ще зададе рамката на фискалната политика в новата икономическа реалност на страната.
На този фон БЛИЦ попита своите читатели как се отнасят към първия бюджет на страната в евро. Резултатът - общественото мнение остава разделено — с отчетлив превес на скептицизма.
Българите не вярват в новия „евробюджет“
Според резултатите от онлайн анкета, 54.88% от гласувалите смятат, че предложеният бюджет за 2026 г. е „поредният, с който трупаме дългове“. Това показва сериозно недоверие към финансовата политика на държавата в навечерието на преминаването към еврото.
Около 11.9% от анкетираните гледат по-позитивно на проекта, но подчертават, че ще е необходим строг контрол върху разходите. Почти същият дял – 11.19% – виждат документа като „реалност, завещана от Асен Василев“, визирайки продължението на текущия финансов модел.
Само 8.7% определят бюджета като реалистичен, докато 5.15% смятат, че е „твърде рано да се каже“ и очакват повече конкретика. Сред останалите отговори 4.44% посочват, че в проекта „няма стимул за бизнеса и растежа“, а 3.73% заявяват, че нямат мнение по въпроса.
Икономисти: баланс между стабилност и ограничени възможности
Според анализатори, въвеждането на еврото може да донесе на България по-ниски разходи за кредитиране и по-голяма защита от валутни сътресения, но също така ще ограничи възможността за самостоятелна парична политика.
„Бюджетът за 2026 г. ще бъде тест не само за фискалната дисциплина на страната, но и за готовността на институциите да работят в рамките на общата европейска финансова система“, коментират икономисти от БАН.
Заключение
Обществените настроения ясно показват, че българите влизат в ерата на еврото с повече тревога, отколкото ентусиазъм.
Докато едни виждат в първия „евробюджет“ шанс за стабилност, други се опасяват, че той може да задълбочи проблемите с дълга и неравенството. Истинският тест предстои — през 2026 г., когато България ще трябва да покаже, че може да управлява финансите си наравно с останалите в еврозоната.
Гласувайте ТУК в новата ни анкета, в която ви питаме - Трябва ли България да въведе технически преглед за батериите на електромобилите?
