Водещите борси в Европа приключиха със спадове на фона на разпродажбите на акции заради опасенията сред инвеститорите за задълбочаване на конфликта с Иран, съобщава CNBC.
Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 се понижи с 3,18 на сто до 603,8 пункта.
Германският показател DAX отчете спад от 884,98 пункта, или 3,59%, до ниво от 23 753,02 пункта.
Френският измерител CAC записа понижение от 3,46% до 8103,84 пункта.
Британският индекс FTSE изтри 2,75% от стойността си, смъквайки се до равнище от 10 484,13 пункта.
Акциите във всички сектори се сблъскаха с разпродажби, като тези в банковия сектор изтриха 4,3% от стойността с, а акциите в застрахователния сектор заличиха 3,6% от цената си.
Дори индексът Stoxx Aerospace and Defense, който отразява търговията в отбранителния сектор, завърши с почти 3% понижение.
Командир на Иранската революционна гвардия заяви, че Ормузкият проток - най-важният транзитен маршрут за суров петрол в света - е затворен и че Иран ще атакува всички кораби, които се опитват да преминат през него.
Конфликтът между Техеран, от една страна, и Израел и САЩ, от друга, продължава без яснота относно завършването му. В понеделник американските военни лидери обявиха, че към региона се насочват още сили, а президентът Доналд Тръмп заяви, че войната ще продължи от четири до пет седмици.
Европейският съюз (ЕС) призова за деескалация на ситуацията и за „максимална сдържаност“, както и за защита на живота на цивилното население.
Трейдърите реагираха и на новите данни за инфлацията в региона. Ръстът на цените в еврозоната изненадващо се ускорява през миналия месец, макар и оставайки под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Инфлацията в групата от 21 държави, които използват еврото, се е ускорила до 1,9% от 1,7% през януари. Икономистите очакваха ценовият натиск да остане без промяна спрямо предходния месец.
Според главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн продължителната война в Близкия изток може да подхрани инфлацията в еврозоната и да забави икономическия растеж. По думите му повишението на цените на енергоизточниците по правило оказва инфлационен натиск, особено в краткосрочен план, и може да има отрицателно отражение върху икономическата активност.
