В България възрастните хора са лицето на тиха, но дълбока финансова тревога. Докато държавата увеличава пенсиите, за да ги предпази от поскъпването и несигурността, разходите за тях растат лавинообразно и тежестта върху бюджета става все по-осезаема. В навечерието на новата бюджетна процедура въпросът не е само дали средствата ще стигнат, а как да се запази балансът между грижа за хората и стабилност на финансите.
Цената на грижата - дупката в НОИ се разширява
Анализ на Института за пазарна икономика показва, че финансирането на осигурителния институт е в сърцето на правителствената стратегия за овладяване на дефицита. Дефицитът на пенсионния фонд – известен още като „дупката в НОИ“ – се определя от разликата между приходите от осигуровки и реално изплатените пенсии. Тази разлика от години се покрива с трансфери от държавния бюджет, тоест с данъците на всички останали.
През 2024 г. дупката вече е 13,1 милиарда лева – спрямо 11,6 милиарда година по-рано и 9 милиарда през 2022 г. За последните 25 години тя е нараснала над 20 пъти – от 400 милиона до над 13 милиарда лева. И макар икономическият растеж и инфлацията частично да обясняват този ръст, истинският проблем е в съотношението: делът на дефицита спрямо всички разходи на фонд „Пенсии“ отново е над 60% – нива, характерни за кризисни години.
Натискът на демографията
Демографските процеси усложняват още повече уравнението. Българите живеят по-дълго, но броят на пенсионерите спрямо работещите расте, а това означава все по-тежка система за поддържане. През 2000 г. недостигът във фонда е бил едва 1,4% от брутния вътрешен продукт.
Днес той надхвърля 6,4% – пет пъти повече. Икономистите предупреждават, че няма основания да очакваме подобрение в близко бъдеще, особено при застаряващо население и намаляваща работна сила.
Според анализа, предвиденото плавно увеличение на пенсионните осигуровки ще има минимален ефект върху дефицита – дори с три процентни пункта нагоре, това ще донесе около 1 милиард лева, или едва 10% от сегашния недостиг. Премахването на максималния осигурителен доход също не би променило значително общата картина.
Време за трудни решения
Растящият дефицит не е просто счетоводен проблем – той е сигнал за структурна криза. Експертите от ИПИ напомнят, че решението минава през дълбоки реформи, а не временни мерки. Повишаването на производителността, инвестициите в сектори с висока добавена стойност и борбата със сивата икономика могат да намалят натиска върху системата.
Но най-трудната реформа тепърва предстои – пренасочването на фокуса към лични спестовни и инвестиционни сметки, които да гарантират стабилност на доходите след пенсиониране.
За милионите възрастни българи тези числа означават нещо много по-просто – сигурност в края на живота. А за държавата – тежко уравнение между грижа и устойчивост, което с всяка година става все по-трудно за решаване.
