Западните правителства от години имат сериозни опасения за сигурността на подводните кабели, които пренасят голяма част от световния интернет трафик. Но едва наскоро въпросът влезе в светлината на прожекторите поради поредица от отделни инциденти от Балтийско до Червено море и по-широкото осъзнаване, че инфраструктурата от всякакъв вид е цел за подривна дейност и саботаж.

Това пише британското списание The Economist.

Има опасения, че подводните комуникации могат да бъдат парализирани по време на криза или война или могат да бъдат използвани за получаване на тайни по време на мир.

И докато Америка и Китай се състезават за влияние в Азия, подводните кабели се превърнаха във важна част от тяхната конкуренция.

Повече от 600 действащи или планирани подводни кабела пресичат световните океани на обща дължина над 1,4 милиона километра, достатъчно за пътуване от Земята до Луната повече от три пъти.

Те осигуряват по-голямата част от интернет трафика. Например Европа е свързана с Америка с приблизително 17 кабела, предимно през Обединеното кралство и Франция.

Всяка година повече от 100 кабела се повреждат по целия свят, често от траулери и кораби, влачещи своите котви.

Предаването на данни става стратегически важно, оттук и фокусът върху инфраструктурата, която поддържа комуникациите.

Проблемът е, че е трудно да се разграничат произшествията от саботажа.