The Global Times: Китай се готви за “финансов развод” с Америка

САЩ налагат нови санкции - този път срещу Китай, "за нарушаване на правата на човека и основните свободи на Хонконг".

Засега те се отнасят само до визови ограничения за китайски служители, но не се изключват по-сериозни мерки - до изключване на Китай от системата за банкови преводи СУИФТ.

И Китай сериозно се подготвя за тази заплаха, прилагането на която ще има катастрофални последици, пише "Поглед инфо".

Превръщането на юана в глобален финансов инструмент вече постигна значителен напредък, заяви заместник-председателят на Комисията по регулиране на ценни книжа на Китай Фан Синхай. Като примери той посочи включването на китайска валута в специалната кошница на МВФ за права на тираж през октомври 2016 г. и пускането на системата за трансгранични плащания на юана в Шанхай през октомври 2015 г.

Синхай обаче припомни, че правителството и частните лица в Китай все още притежават огромно количество активи в чужбина, основно деноминирани в щатски долари (обемът на нефинансовите инвестиции на Китай в чужбина се оценява на около 2 трилиона долара).

В същото време, според китайския служител, паричната политика на Федералния резерв на САЩ излага активите в долари на значителна несигурност. Следователно запазването на стойността на чуждестранните активи на Китай се превръща в нова задача за интернационализиране на юана: ако са деноминирани в него, това ще премахне съществуващите рискове.

Освен това повечето китайски национални компании и финансови институции разчитат на платежната система в долари за извършване на международен бизнес, но има опасения относно сигурността на такива плащания. Във връзка с това той призова за подготовка за изключване от системата за плащания в долари „предварително, наистина, а не само психологически“.

The Global Times, английската версия на главния вестник на Комунистическата партия, “Женмин Жибао”, предоставя коментари на редица китайски икономисти по отношение на тези твърдения.

По-специално Тан Джанвей, главен макроаналитик в Центъра за финансови изследвания на голяма китайска банка, смята, че Китай трябва да предприеме по-практичен път, като премахне бариерите пред инвестирането в юан.

Той цитира априлската статистика на системата СУИФТ, според която делът на долара в глобалните плащания е над 43%, а делът на юана - едва 1,66%.

Нов риск за юана, добави Тан Джанвей, може да бъде подкрепената от “Фейсбук” криптовалута “Либра”, която потенциално би могла да замени американския долар като водеща резервна валута в глобалните разплащания. Ето защо днес юанът трябва да разшири регионалното си използване, за предпочитане сред членовете на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която изпревари Европейския съюз като основен търговски партньор на Китай по време на коронавируса.

Бившият ръководител на китайската централна банка Джоу Сяочуан (понастоящем президент на Китайското дружество за финанси и банково дело) заяви пред Global Times, че интернационализирането на юана трябва да бъде дългосрочен и постепенен процес, свързан с икономическия и търговския растеж на Китай.

Китайският отговор на “Либра”

Тази дискусия е пряко свързана с процеса на създаване на собствена цифрова валута на Китай - DC/EP. Тестовете ѝ са в разгара си и се определят от желанието на Пекин да оспори доминирания от САЩ глобален финансов ред.

Потенциалните заплахи от Вашингтон за изгонването на китайските финансови институции от платежната система СУИФТ като част от санкциите, свързани със ситуацията в Хонконг, ускоряват процеса на работа върху цифровата валута. На 25 юни Сенатът на САЩ единодушно одобри законопроект, позволяващ санкции срещу китайски служители, които "подкопават автономията на Хонконг". И на 26 юни тези санкции вече влязоха в сила.

„На световната сцена недоволството на САЩ нараства, а в същото време американската икономика е изправена пред остра и дълга рецесия. Ето защо е време Китай да ускори проекта си DС/EP и да обедини усилията на други партньори, за да създаде друга финансова система за противодействие на едностранните действия и хегемонията на САЩ“, заяви наскоро Cяо Ин, представител на блокчейн индустрията от Пекин.

DC/EP ще създаде друг финансов сектор, успореден на СУИФТ, обясни той концепцията за цифровата валута. Освен това, за разлика от СУИФТ, транзакциите чрез DC/EP ще се извършват директно между страните и това елиминира риска от налагане на санкции на участниците в системата, което е налице в случая на СУИФТ, контролирана от САЩ.

А Ган, управителят на Народната банка на Китай, каза в края на май, че вътрешното пилотно тестване на цифровата валута вече се провежда в четири града и ще се проведе и по време на зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 година.

Източник, близък до пускането на DC/EP, каза, че олимпийските тестове ще се съсредоточат върху цифровите плащания в чуждестранна валута от гостите на събитието. За чуждестранни туристи цифров портфейл може да бъде изтеглен от магазина за приложения или включен в SIM картите на китайските телекомуникационни оператори.

Кандидати за следващия кръг от изпитвания могат да бъдат Шанхай и големите градове на Хайнан, където има значителен обем от външна търговия и капиталови потоци. През май китайските власти обявиха план за превръщането на Хайнан в пристанище за свободна търговия, а технологията блокчейн, на която се основава проектът за цифрова валута DC/EP, се споменава няколко пъти.
Бавна алтернатива

„Геополитическата конфронтация на световните сили е изградена предимно върху икономическото съперничество и тук всички методи, както виждаме, са разрешени. Заплахите от санкции, включително прекъсвания от международните платежни системи, се възприемат по различен начин от държавите.

Някои са принудени да се надяват на смекчаване на позициите, докато други, напротив, предприемат стъпки за осигуряване на независимост в случай на непредвидени обстоятелства”, коментира Михаил Зелцер, експерт по борсови пазари в BCS Broker. На фона на рисковете от международната търговия, Китай многократно заявява необходимостта от разширяване на националните системи за предаване на информация и банкови транзакции.

Въпреки това, добавя Зелцер, трябва да се разбере, че мащабът на разплащанията, извършвани от КНР с неговите контрагенти чрез сегашната система, е толкова голям, че дори самата заплаха от изключване на най-големия американски външнотърговски партньор от СУИФТ ще доведе до неизбежния срив на финансовите пазари.

„Доходността на облигациите ще нарасне бързо и акциите дълго време рискуват да проникнат в низходящ тренд. Освен това ще има реален риск от силен растеж на индекса на щатския долар, което ще постави точка в процеса на възстановяване на индустрията им: американските стоки просто ще станат неконкурентоспособни спрямо световните резервни валути “, прогнозира експертът.

Независимо от това, в случай на прилагане на отрицателен сценарий в рамките на общността на страните от БРИКС, които представляват около 50% от глобалния БВП, вероятно вече съществува възможност за свързване на китайската система за трансфер на финансова информация ЧИПС с руската разработка СПФС.

В контекста на ескалацията на конфликта между Китай и САЩ, вероятно след известно време Вашингтон наистина ще реши да наложи санкции срещу Пекин, което предполага прекъсване на китайската икономика от СУИФТ, заяви руският експерт по Китай Георги Кочешков. Нещо повече, добавя той, въпреки че това вероятно ще предизвика значителна съпротива от страна на съюзниците на САЩ, въпреки преобладаването на САЩ в световната финансова система, Вашингтон очевидно ще може да прокара такова решение.

„Друг е въпросът, че това вероятно няма да бъде фатално за китайската икономика“, продължава Кочешков. “Вътрешната китайска част от финансовата система като цяло е до голяма степен автономна от външния свят и следователно заплахата за КНР може да бъде представена главно само с увреждане на нейната „външна“ част, тоест предимно тази, която обслужва външната търговия на Китай.

В тази връзка краткосрочните щети наистина могат да бъдат значителни, тъй като по-голямата част от външната търговия на Китай е чрез долари”, уточни експертът.

Тук системата ЧИПС може да бъде полезна, която към момента включва 33 преки и 936 индиректни участници и обхваща вече 96 държави. Засега обаче, смята Кочешков, ЧИПС не може да бъде наречена пълноценна алтернатива на СУИФТ, но ако искате и/или възникне нужда на негова основа, ще бъде възможно да се разгърне алтернатива.

Превод: В. Сергеев