Управлението на пари не е чуждо за новия финансов министър Томислав Дончев. До момента той отговаряше за средствата от ЕС и като резултат успя да удвои и утрои усвоеното от Брюксел. Дали ще успее да стори това и с националните финанси и да ги направи по-ефективни, министър Дончев отказа да отговори. Не пожела да коментира и рокадите в кабинета, които го изстреляха в стола на Дянков. Тъй като обаче се очаква министърът да управлява бюджета подобно на еврофондовете, публикуваме отговорите на Дончев, дадени броени дни преди да поеме новия пост. Интервю на в. "Стандарт".
- Министър Дончев, президентът Росен Плевнелиев поиска, независимо кой е на власт, да усвояваме по 2,5 млрд. евро годишно. Реално ли е това желание?
- Ще бъде трудно още в първите години на новия период да стартираме с толкова, но ако включим и приключването на проектите от този, е възможно. България е малка държава, но е на челните места по отношение на нетната пазарна позиция - тоест разликата между това, което внасяме в бюджета на ЕС, и това, което получаваме. За следващия програмен период ние можем да получим 15,2 млрд. евро, а имаме да платим като вноски 3 млрд. евро. По този показател безспорно страната ни е на челно място. Добрата новина е, че при общото редуциране на средствата страната ни взима повече пари. Ще вземем и по-голяма компенсация със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК за извеждането от експлоатация на блоковете от АЕЦ "Козлодуй. Има възможност след 2016 г. и за допълнително финансиране от фонда "Свързана Европа", както и за още 75 млн. евро за младежка безработица. В зависимост от активността на институциите има и опция за допълнителни средства от редица инструменти за наука, на мобилността.
- Финансовата помощ от Брюксел ще зависи и от изпълнението на редица реформи. Ако те не бъдат доведени до край, през 2016 г. могат да бъдат спрени фондове. В кои сектори е нужна най-много работа, за да не се случи това?
- Отговорностите в сектор земеделие се увеличават неимоверно предвид новия обем на парите. Обвързването на европейските пари с провеждането на реформи в ключови сфери беше голямата политическа сделка, която бе сключена още преди година, като условие за съхраняване на бюджета от Брюксел, особено за някои страни. Условностите са нещо необходимо, още един катализатор за реформите, които трябва да бъдат направени у нас. Още през миналото лято създадохме организация за проследяването на изпълнението им. Имаме два срока. Първият е началото на 2014 г., в който искам да влезем с максимално затворени условности - прието законодателство, стратегии и планове. Критичният срок е 2016 г., когато ще се прави прегледът на изпълнението им. И ако дадено ведомство в даден сектор не си е свършило работата, просто няма да може да ползва европейски пари за този сектор. Има сериозна работа за вършене в сфери като околна среда и образование. И най-вече в здравоопазването.
- Има ли опасност за двете нови оперативни програми - "Наука" и "Добро управление", предвид факта, че е нужно време за изграждане на работеща система?
- В "Добро управление" няма тепърва да се изгражда управляващ орган. По-скоро сме в позицията да сливаме два сега съществуващи такива - ОПАК и "Техническа помощ". Така че там притеснения от гледна точка на капацитета не би следвало да има. Малко по-предизвикателна е ситуацията по отношение на ОП "Наука и образование". И там надграждаме над съществуващо междинно звено. От дългия опит знаем и че един управляващ орган в дадено ведомство не е изолиран остров, обграден със спокойни води, а предполага шок в цялата система. Защото общата администрация ще трябва да се съобразява с едно по-високо темпо, което ще следва звеното. В този смисъл новата оперативна програма ще се отрази добре на МОН. Ефектът от създаването на управляващ орган в едно ведомство е като този от вкарването в един клас на гениален ученик. Дори това да има стресиращ ефект в началото, впоследствие води до положително въздействие върху целия клас.
- Скандалите с Фонд "Научни изследвания" ще повлияят ли на новата програма?
- Безспорно паралелното създаване на нова оперативна програма и текущите скандали, както и произтичащите следствия от тях, е неблагоприятна ситуация. Със сигурност това ще накара всички и у нас, и в Брюксел да бъдат много по-внимателни при одобряването на програмата и при първите й стъпки. Винаги когато разглеждаме даден казус с колегите, се случва да се припомня нещо случило се преди 4-5 г. назад в дадено ведомство. Или когато на нов пост се появи стара фигура, колегите да ни припомнят за неща, станали дори преди 10 г. Освен спазване на сложните правила рецептата за успешна работа е добро партньорство. А за да имаме такова, трябва да има взаимно доверие. То не може да се купи в аванс, трябва да се спечели.
- Какви проекти ще подкрепя програмата?
- Най-важното е да се демаркира ясната граница между това, което ще се финансира от ОП "Наука и образование", ОП "Конкурентоспособност" и ОП "Човешки ресурси". Не можем да финансираме едни и същи проекти по две оперативни програми. Добрата новина е целенасоченото фокусиране на мерки в сферата на науката и на висшето образование. Тук шансът е да се случи това, което научната общност иска. Неведнъж мнението й се е различавало, особено през последните 7-8 г., с това, което държавата е правила. Сега те имат шанс да посочат какво е най-важно за техния сектор заедно с ресорното министерство. Най-голямо предизвикателство за мен е страхотната координация, която трябва да има между МОН и МИЕТ. Защото не трябва да финансираме отделно наука и отделно, без никаква връзка с това, бизнеса. Те трябва да вървят заедно. Аз харесвам всички научни разработки, включително и фундаменталните такива. Но нека не забравяме, че когато харчим европейски пари, търсим на първо място реален икономически ефект и такъв по отношение на пазара на труда. Трябва да се мисли за интегрирани проекти и за значението им за бизнеса.
- Ще дублира ли ОП "Добро управление" целите на ОПАК?
- ОП "Добро управление" е реформаторски инструмент. В нея ще има малка част за подпомагане на системата за управление на европейските фондове. По-важните неща са други. На първо място е развитието на приоритетната на българско и европейско ниво съдебна система. Тук влизат всички форми на електронно правосъдие, отварянето на съдебната система към гражданите, по-висока достъпност и прозрачност на услугите в сектора за тях. Вторият акцент е квалификацията на държавната администрация и на хората от съдебната система. От гледна точка на по-високата ефективност например ще се плаща на експерт от Брюксел, който да дойде у нас и да обучи 30 души, а не един съдия да пътува и да се обучава там. Въпреки всичко, което е направено в публичната администрация - по отношение на състава като брой хора и на по-справедливо възнаграждение, реформите въобще не са приключили. Необходимо е още много. Като започнем от това, че нямаме система за външна оценка на дейността на администрацията. Далеч от съвършена е и системата ни за кариерно развитие и за професионално обучение на персонала. Една част от служителите са съвършено самоуки, обучавани от по-опитните колеги. В други държави има добре разписана система, йерархия от курсове, които се овладяват. Третото е да се направи много по отношение на институциите на регионално ниво. Няма как да изпуснем и административното обслужване на бизнеса, тук ще ползваме помощ от Световната банка. При разговорите ми в страната с всякакъв калибър бизнесмени те нямат претенции към данъците и дори към инфраструктурата в такава степен. От държавата искат две неща - квалификация на работната сила и намаляване на "данък административно обслужване", или времето, което губи всеки предприемач, да отговаря на изискванията на тази или онази институция. Редно е предприемачът да получи услугата като интегрирана, а не да обикаля от ведомство на ведомство.
- Президентът Плевнелиев включи като своя идея за правило в бъдещия пакт за еврофондовете, задължителното включване на евроминистър в следващия кабинет и дори заемането от него на поста вицепремиер. Как гледате на тази идея?
- Подкрепям идеите на господин президента, свързани с пакт за еврофондовете, независимо дали ще са вписани в документ или публичен консенсус между основните политически сили. Голямата част от добрите намерения сме ги материализирали в закона за еврофондовете, който вече е на съвсем финален етап. Законът гарантира до голяма степен по-голяма устойчивост на системата, по-голяма гъвкавост, много силен натиск за опростяване на процедурите. В закона е предвиден ангажимент да има министър с ресор управление на средствата от ЕС. В него не се казва обаче дали това трябва да е отделен министър, или да се съвместява с други отговорности. Българският опит за създаване на подобна фигура, която концентрирано да преговаря с ЕС, да се грижи за системата, за резултатите, е по-скоро окуражаващ. Не случайно колегите от Брюксел направиха всичко възможно да го наложат и в други страни. По-важно е човекът с този ресор да може да работи с всички управляващи органи и бенефициенти, да им чува проблемите, да ги решава, да балансира при спорове. Но в същото време да има твърдостта и ината, когато има конфликтна или сложна ситуация, да се налага. Това е по-важното. /БЛИЦ
