Дълго време българската банкова статистика имаше една добра новина, която не се променяше: лошите кредити намаляваха. Година след година, тримесечие след тримесечие, делът на заемите, които хората не успяват да върнат, се свиваше. Тази тенденция вече е прекъсната. Българската народна банка го казва с думите на регулатор, но смисълът е прост: българите започват да не могат да плащат, показва анализ на Plovdiv24.bg.
Обратът
За първите три месеца на 2026 г. брутните необслужвани кредити в банките са нараснали със 146 милиона евро, или със 7%, до 2,2 милиарда евро. Това е второ поредно тримесечие на ръст, и БНБ за първи път говори за прекъсване на благоприятната дългосрочна тенденция и за начало на обрат. Делът на лошите кредити в целия портфейл е 3,3%. Числото изглежда малко, но посоката е важната: до края на 2025 г. то само падаше.
Общият дълг на домакинствата към банките наближава 31 милиарда евро, а близо една трета от тях са потребителски кредити, тоест пари не за жилище, а за живот. Хората не теглят повече, защото инвестират. Теглят, защото не им стига.
Бързите кредити: най-тревожната цифра
Още по-ясна е картината при небанковите кредитори, там, където се взимат заемите от 500 и 1000 евро до заплата. Към края на юни вземанията им са 4,27 милиарда евро, с 18,3% повече от година по-рано. Само за три месеца, от март до юни, портфейлът е нараснал с 5,2%. Необслужваните бързи кредити са 282 милиона евро и растат със 7,2% за едно тримесечие.
Всеки четвърти работещ българин над 30 години е изтеглил поне един бърз кредит, средно за около 1000 евро. Хора, които работят, не безработни. Хора, чиято заплата не стига до края на месеца и които попълват дупката с най-скъпите пари на пазара. А през лятото, в разгара на сезона, кредитните компании сами признават, че все повече клиенти изпитват затруднения с връщането.
Защо не стигат парите
Отговорът е в цените. Годишната инфлация през август е 5,1%, след 4,5% през юли, тоест отново се ускорява. Но месечната цифра крие истинската тежест. Спрямо август 2021 г. потребителските цени в България са с 43,2% по-високи. Само за последните три години поскъпването е 12,9%. Едно домакинство, което през 2021 г. е харчило 1000 евро месечно за същите стоки и услуги, днес плаща 1432 евро. Заплатите на мнозина не са минали по същия път.
През август най-много е поскъпнал транспортът, с 5,5% само за един месец, най-вече заради винетките, които станаха с 30% по-скъпи. Дизелът вече е 1,95 евро за литър, най-високата цена в историята на страната. Заведенията са с 9,4% по-скъпи от миналия август, услугите като цяло с 6,8%. Единствената утеха е, че храните са леко поевтинели през лятото, но това не компенсира резервоара и сметките.
Спиралата
Механизмът е познат и опасен. Цените растат, заплатата не стига, човекът тегли бърз кредит за 1000 евро, за да покрие месеца. На следващия месец има същите разходи плюс вноската. Тегли втори. Вноските надхвърлят 30% от дохода, прага, над който експертите казват, че кредитът вече не е инструмент, а капан. После спира да плаща първия. Така се пълни статистиката на БНБ: 146 милиона евро нови лоши кредити за три месеца в банките, 19 милиона в бързите заеми, и обратът, който регулаторът признава с половин уста.
Това не е криза на богатите, които са надценили възможностите си. Това е обедняване на работещи хора, тримесечие след тримесечие, с по няколко процента, докато цифрата не стане нова тенденция. Тя вече е.
Какво следва
Данните на БНБ за банките към края на юни предстоят през октомври. Ако ръстът на необслужваните кредити продължи и за трето поредно тримесечие, обратът ще бъде официален, а не "плавен". А дотогава всеки, който вече има бърз кредит, трябва да знае едно: вторият кредит за връщане на първия е моментът, в който спиралата се затваря.
