Удар по джоба: Иде поскъпване на газа и метана, ето откога и с колко

Метанът и газът за автомобили ще поскъпнат. При гласуването на бюджета за 2023 г. депутатите решиха от 1 август да бъдат върнати акцизите за втечнения нефтен газ (LPG) и за метана за автомобили. Дебатите по бюджета продължиха близо 20 часа, пише Труд.

Депутатите обсъждаха бюджета цяла нощ и окончателно го гласуваха в 5:41 часа в петък сутринта. Добро утро и честит бюджет, обяви председателят на Народното събрание Росен Желязков след приемането на последната разпоредба от законопроекта.

През миналата година акцизите за газа и метана бяха премахнати заради високите цени на горивата и беше решено да бъдат без налози до средата на 2025 г.

Сега, тъй като цените на горивата се върнаха на близки до предкризисните нива, от Министерство на финансите предложиха акцизите за метана и за LPG да бъдат върнати, а депутатите подкрепиха промяната.

Акцизът за втечнения нефтен газ (LPG) от 1 август ще бъде 340 лв. за 1000 литра, което прави по 34 ст. за литър.

Като се добави и ДДС, се оказва че налозите във всеки литър газ ще нараснат с около 41 ст. Акцизът за метана беше върнат на старото ниво от 0,85 лв. за гигаджаул.

Това прави по около 5 ст. на кг. Като се добави и ДДС налозите във всеки килограм метан ще нараснат с 6 ст. Още от 1 юли беше върната стандартната ставка на ДДС за метана от 20%, след като временно беше намалена на 9%.

Това обаче не се отрази на крайните цени на метана за автомобили заради поевтиняването на самото гориво.

Цената на метана остана почти без промяна през последния месец на средно ниво от 1,99 лв. на кг. Но в рамките на последните три месеца горивото е поевтиняло с 22%. В края на април цената му беше средно 2,55 лв. за кг.

Цената на втечнения нефтен газ (LPG) през последните дни нарасна с няколко стотинки. Но за последните три месеца горивото поевтиня с около 20 ст. средно до 0,89 лв. за литър.

От 1 август 2023 г. да бъде въведен и акциз за течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и за заместителите на тютюна, съдържащи никотин, решиха още депутатите.

Акцизът за течностите за електронните цигари, несъдържащи тютюн, ще бъде 30 ст. на милилитър до края на годината, 35 ст. през 2024 г., 40 ст. за 2025 г. и 45 ст. за 2026 г.

Същият ще бъде налогът и за течностите, съдържащи никотин, което представлява увеличение спрямо приетата през миналата година таблица за повишаване на акциза през годините.

Акцизът за заместителите на тютюн, съдържащи никотин, ще бъде 90 лв. за кг. до края на година, 95 лв. през 2024 г., 105 лв. през 2025 г. и 115 лв. за 2026 г.

Това се отнася за никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които съдържат никотин.

Намалените данъчни ставки на ДДС от 9% за ресторанти и спортни съоръжения, както и нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното ще продължат да действат до края на годината. Мотивът на финансовия министър Асен Василев е, че не е добре промени в данъчни ставки да бъдат правени в средата на годината.

От ИТН предложиха ДДС за ресторантите да стане 20 на сто, като им бъде даден един месец да се настроят и промяната да влезе в сила от 1 септември. Предложението обаче не беше подкрепено и до края на годината ресторантите и заведенията остават с по-нисък данък.

От 1 юли обаче, беше вдигнат ДДС за парното на стандартното ниво от 20%. В резултат през следващата зима сметките за парно ще бъдат рекордно високи - с около 11% по-високи спрямо миналата година, въпреки поевтиняването на газа на международните пазари.

Ваучерите за храна ще приличат на банковите кредитни и дебитни карти. От 1 януари в употреба ще влязат и ваучери за храна върху електронен носител, решиха депутатите като приеха окончателно бюджета за 2023 г.

Електронният носител на ваучер за храна трябва да има уникален идентификационен номер, да съдържа името и номера по БУЛСТАТ на оператора, който го е издал и на работодателя, който го е дал на работника, да има текст, който забранява с ваучара да бъдат купувани вино, спиртни напитки, бира или цигари, както и че е забранено от ваучера да бъдат теглени пари в брой. Това означава, че с ваучера няма да може да бъдат теглени пари от банкомат.

Сумата, която работниците могат да получават под формата на ваучери, остава 200 лв. на месец. Но общият размер на ваучерите, които фирмите могат да дават на работниците, се увеличава от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв. Така повече хора може да получат ваучери вместо увеличение на заплатата.

През първите шест месеца на следващата година ваучерите за храна ще може да бъдат както на хартия, така и на електронен носител. От 1 юли 2024 г. хартиените ваучери ще бъдат премахнати.

През август НОИ ще изплати със задна дата - от 1 януари, новите, по-високи обезщетения за гледане на дете през втората година от майчинството. С приемането на бюджета депутатите окончателно решиха, че обезщетението за втората година от майчинството нараства от 710 лв. на 780 лв. Промяната влиза в сила със задна дата от 1 януари 2023 г.

Това означава, че за всеки от изминалите месеци от началото на годината майките ще получат по 70 лв. допълнително. Ако целият период от януари до юли влиза в рамките на втората година от майчинството, жената ще получи наведнъж 490 лв.

НОИ вече подготвя списъци на родители, които освен месечното обезщетение, ще получат и допълнителната сума за първите седем месеца на годината. През първото тримесечие на годината обезщетение за отглеждане на дете през втората година майчинство са получили 46 600 души.

Депутатите увеличиха на 780 лв. и обезщетението за бащи, които ползват отпуск до 60 дни за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

Фирмите ще трябва да декларират предварително превоза на рискови за държавната хазна стоки като например, месо, пшеница, слънчоглед, сирене, кашкавал, краставици, домати и повечето плодове. Това решиха депутатите заедно с приемането на бюджета за 2023 г.

Досега фирмите имаха възможност доброволно да декларират превози, които започват от страната и завършват в държава от ЕС, или започват от страна-членка и завършват в България.

С промените това деклариране става задължително, а освен това ще трябва да бъдат декларирани и превози на рискови стоки във вътрешността на страната.

При превози в страната продавачът или доставчикът още преди тръгването на камиона ще трябва да уведомява НАП за предстоящия превоз, като подаде данни кой изпраща и кой получава стоката, какво ще бъде превозвано и с кой камион. Данните ще бъдат подавани до НАП онлайн с електронен подпис.

След получаване на уведомлението от НАП ще дават на фирмата уникален номер на превоза, който трябва да бъде даден на шофьора.

Така при проверка на пътя лесно ще може да бъде установено каква информация е подадена предварително в НАП и дали има съответствие между декларираните предварително данни и превозваните стоки.

Новите правила ще важат само за камиони над 3,5 тона. Те няма да бъдат прилагани за превоз на стоки с тегло до 500 кг. или с цена под 5000 лв. без ДДС.

Ако в един камион превозват стока до няколко търговски обекта, като пратката за всеки от тях е до 500 кг. или с цена под 5000 лв., също няма да бъдат подавани данни в НАП. Така от предварителното деклариране са изключени превозите до малки търговски обекти.

Публичните изпълнители на НАП ще имат достъп до данни за движението на пари по сметките на длъжници.

Банковата тайна пада за хора с просрочени задължения за данъци и осигуровки. При гласуването на бюджета за 2023 г. депутатите решиха, че по искане на директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите съдът може да постанови разкриване на данни за движението на пари по сметките на човек, ако данните са поискани от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на задължения към държавната хазна.

По този начин публичните изпълнители към НАП ще получат достъп до информация за наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката.

С промяната дори за някакво малко просрочено задължение, като например неплатена глоба на КАТ, публичният изпълнител може да получи достъп до цялата банкова информация за човека и за движението на пари по сметката му. Така публичният изпълнител ще знае от кого длъжникът получава пари и за какво ги харчи.

Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. Не обичам, когато се извършва фина хирургическа операция на мозък, да се използва брадва, коментира той. И уточни, че това не е конфронтация с финансовия министър, а предложение за разговор.

Петър Петров от “Възраждане” обясни, че промяната ще постави публичните изпълнители към НАП и частните съдебни изпълнители в неравноправно положение, защото първите ще имат достъп до банковата тайна и много по-лесно ще събират пари от длъжниците, а вторите нямат такава възможност.

Искрен Митев от ППДБ разясни, че промяната ще се използва само, когато някой не си е платил данъците, и е продиктувана от невъзможността държавата да събира максимално задълженията. В крайна сметка след повече от час дебати промяната беше подкрепена от депутатите.

Народното събрание подкрепи и друга съществена промяна. Фирмите ще докладват на НАП, ако сумата на парите в касата и предоставените заеми на собственици, шефове и служители е над 50 хил. лв. Тази информация ще бъде предоставяне на НАП на всеки три месеца - до края на месеца след изтичане на тримесечието. Първият период, за който фирмите ще трябва да падат данни в НАП, е третото тримесечие на годината.

Първоначалното предложение на Министерство на финансите беше фирмите да подават данни за касовите наличности и предоставените заеми на шефове и служители, ако общата им сума е над 10 хил. лв. А информацията трябваше да бъде подавана всеки месец.

По предложение на Мартин Димитров от ППДБ данните ще бъдат докладвани на три месеца и само, ако сумата е над 50 хил. лв. Целта е поне малките фирми да бъдат облекчени и да не подават тези данни в НАП.

Промяната беше поискана от Министерство на финансите, защото честа практика е фирми да водят пари в каса или отпуснати заеми на собственика, а всъщност това са суми, които собственикът е взел и с тях изплаща заплати в брой, без да плаща данъци и осигуровки.

Някои фирми пък според данни в счетоводството изплащат дивидент на собственика, а реално той използва парите за даване на заплати. Затова депутатите решиха дивидентите в размер над 1000 лв. да бъдат изплащани само по банкова сметка.

Депутатите отхвърлиха предложението човек да може да не плати сметката си в ресторант, ако не му дадат касова бележка. Министърът на финансите Асен Василев мотивира предложението си, че такава била практиката в Гърция.

Йордан Цонев от ДПС обясни, че има ресторанти, които не дават касови бележки, но НАП има право дори да затвори ресторант, ако не дава касови бележки, което е много по-тежка санкция от това един клиент да не плати сметката си.

Депутати критикуваха предложението, защото няма значение дали касова бележка не дават в ресторант или в такси и не трябва само за ресторантите да има правило, че човек може да не плати, ако не му дадат касова бележка.

В отговор на тази критика Искрен Митев от ППДБ предложи редакция, така че промяната да важи за всички нарушители, но после я оттегли.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук