Още от 2020-а година се водят интензивни преговори как да се формира критерият за определяне размера на минималната работна заплата, но още не е постигнато разбирателство, защото обективността по този въпрос е субективно понятие. Това заяви бившият икономически съветник от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова пред NOVA.
Тя поясни, че за синдикатите минималната работна заплата трябва да е в такъв размер, който да покрива жизнения минимум на работника и неговото семейство. И припомни, че по последни изчисления на КНСБ това означава минимална заплата от около 1100 евро.
Григорова обясни, че ако работодателите се дърпат и не искат да преговарят по тази тема, а държавата по никакъв начин не се опитва да насърчи тези разговори, отново и отново ще се стига до замразяване на заплати, както се случи сега с Бюджет 2026.
Тя отправи и апел към президента Илияна Йотова да не налага вето на целия бюджет, а само на текстовете, които отменят чл. 244 от Кодекса на труда, касаещи промяната на трудовия стаж.
От своя страна председателят на АИКБ Добрин Иванов не смята, че в Бюджет 2026 има замразяване на доходи и допълни, че заплатите в частния сектор продължават да нарастват.
На въпрос защо все още няма уредена формула, по която да се изчислява размерът на минималната работна заплата у нас, Иванов отговори, че това се дължи на продължаващото неразбирателство между синдикати и работодатели.
Според Иванов бюджетът за 2026 г. е по-скоро довършителен, тъй като не предвижда нови политики или реформи. „Хиляди думи се изговориха по темата. Бюджет 2026 вече е факт – добър или лош, той трябва да бъде изпълняван”, заяви той.
По думите му не може да се говори за замразяване на доходите, тъй като те вече са били увеличени с 5% чрез удължителния бюджет, а това увеличение е запазено и в окончателния бюджет за годината. Иванов посочи още, че доходите в частния сектор продължават да нарастват, но нов механизъм за определяне на минималната работна заплата все още няма. „Тук вината е както на синдикатите, така и на работодателите. Те не успяха да договорят нова формула, въпреки усилията през последните две години”, каза той.
От своя страна Ваня Григорова също определи бюджета като довършителен. Тя подчерта, че има замразяване на част от социалните плащания. „Замразяване има по отношение на майчинството и обезщетенията за безработица. Това обаче не е ново, а датира още от началото на годината”, заяви експерта. По думите ѝ правителството не е трябвало да отменя действащата формула за определяне на минималната работна заплата.
Григорова защити идеята за договаряне на минималните възнаграждения по икономически сектори по модела на редица западноевропейски държави. „Това е стандартна практика в Западна Европа и би въвело философията на европейската директива. Ако работодателите не искат да преговарят, а правителството не защитава интересите на работещите, отново ще се стигне до замразяване, включително и на минималната работна заплата”, заяви тя.
Според нея именно държавата трябва да насърчава преговорите между синдикатите и работодателите, вместо да допуска блокиране на процеса.
