Няма борсово търгувана стока от групата на храните и суровините, която да не е поскъпнала през 2010-та година. За пример, пшеницата е скочила с над 60% до 360 лв. за тон, ръстът при маслодайният слънчоглед е от 70% до 950 лв. за тон, като аналогична е ситуацията при горивата и металите. Това показва анализът на Софийската стокова борса, която отчете 30% ръст на оборота си до 402 млн. лв. през миналата година.
Според Васил Симов, изпълнителен директор на борсата, причина за поскъпването на храните и суровините е ръстът на потреблението, но фактор са и големите инвестиционни фондове, които се пренасочват от борсите за акции към стоковите пазари.
Тъй като през 2009-а и 2010 година вложенията в редица акции и най-вече в недвижими имоти не носеха нужния успех, всички големи играчи на пазара наблюдаваха под лупа движението на цените на стоките на международните борси и видяха, че при тях нормата на печалба преминава 20,30 и повече процента на година, така че вложенията в основните зърнени култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, вложенията в някои цветни метали, вложенията в горива, защо не в петролни фючърси, също докараха добра печалба през 2010 година на големите инвестиционни фондове.
Докога ще продължи това и как ще свърши трудно може да се каже. По-скоро трябва да се настроим като мислене и анализ за по-високо производство най-вече на хранителни продукти, на зърно, оттам да се настроим и за по-активна консумация в количествено отношение, за да може цените да не растат така главоломно нагоре. Един от факторите за обуздаване скока в цените на хранителните стоки е по-голямото производство.
Зърнена криза няма и не може да има в България - произведените пшеница, царевица и ечемик през 2010 година са напълно достатъчни и за вътрешно потребление, и за износ, каза Васил Симов. Той обясни и че когато се говори за криза, би трябвало да има недостиг на стоки, но пазарът предлага много брашно и хляб. Като страна от ЕС ние сме отворена икономика и може да внесем брашно и пшеница, ако се наложи, каза още той.
По думите му не е нужен внос на пшеница, защото мелниците имат достатъчно суровина, но ако се наложи, той ще е за много качествено зърно, което се използва за подобрител. В страната има зърно, което да гарантира зърнения баланс, подчерта Симов.
Реколтата през 2010 година беше по-слаба от 2009 г., но имаше остатък от поне един милион тона за износ. 2010 година е показателна с огромната печалба за зърнопроизводителите. Цена от 300 лева за тон е прекрасна цена за тях, отбеляза Симов.
Цената на хляба е най-ниската в целия ЕС и е нормално да се повишава. Но ниската покупателна способност у нас задържа процеса. Иначе браншовите сдружения на хлебопроизводителите прогнозираха скок в цената с 10-15% още в началото на януари, като се мотивираха с неколкократното поскъпване на брашното през декември.
От Съюза на мелничарите в България коментираха още, че вероятно ще се наложи внос на пшеница от чужбина. Причина за това според тях ще стане експортът на българско зърно заради високите цени навън, които ще са по-изгодни за производителите у нас.
В отговор министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов посочи, че заради скъпата пшеница в глобален мащаб е нормално да има вдигане на цените на хляба, но то не не може да е двуцифрено.
По данни на Националната служба по зърното и фуражите, които се базират на информации от агенция "Митници" и Национална агенция по приходите, количеството налична пшеница към момента е 1 583 000 тона. Заявки за износ от страната към момента няма и като се има предвид темпът на потребление в страната за производство на брашна и фуражи, то количеството налична пшеница ще бъде достатъчно до нова реколта, твърдят от службата.
Между 1 юли и 31 декември общото потребление в страната е било 1 032 000 тона, като от тях 280 000 тона са били за посевен материал, 461 000 тона - за производството на брашно, а 291 000 тона - за фуражи.
Износът досега възлиза на 1 586 430 тона пшеница, което е с 45 на сто повече от предходната година. От тези количества за ЕС са изпратени 1 098 733 тона, а за трети страни - 487 697 тона.
До нова реколта, според прогнозния зърнен баланс, необходимото останало количество пшеница е 897 000 тона, от които 550 000 тона ще са необходими за брашна, а 347 000 тона - за фуражи, уточняват от Националната служба по зърното и фуражите.
Министерство на земеделието и храните припомня, че още миналото лято, при коментарите за обезпечаването на зърнения баланс, е изпратило запитване до Европейската комисия дали страната може да забрани износа на жито. Отговорът на Брюксел е бил, че ако страната предприеме такива мерки, ще бъде санкционирана за ограничаване на свободния пазар и че при нужда винаги може да внесе необходимите й количества от европейския пазар.
Възможно е скоро олиото да се предлага и по 5 лв. за литър, обяви днес Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни продукти и маслопродукти в България. "За съжаление прогнозите за първото полугодие на тази година са за покачване на цените", коментира той пред БНР.
Цените на слънчогледа на външния пазар, които през тази година са с 50% по-високи, определят цените и на българския пазар, каза още той.
"Това се дължи преди всичко на неблагоприятните климатични условия и намаленото предлагане, повишеното потребление и използването на зърнените и маслодайни култури за производство на енергийни продукти", каза Янев.
Търговията на Софийската стокова борса през 2010 година е била за 402,3 млн. лв., което е ръст от 30 на сто /над 89,8 млн. лева/ в сравнение с 2009 г., съобщи още Васил Симов. Той посочи, че през изтеклата година сме станали свидетели на стагнация и тежка криза заради липса на свободен финансов ресурс и активни борсови играчи.
Две години по-рано - през 2008 година - оборотът на ССБ е бил над 663 млн. лв., а през 2009 година се е сринал до 312 млн. лева.
Утвърждава се тенденцията на борсата да се търгуват предимно горива, посочи Симов. Според данните, представени от него, през цялата 2010 година борсовите стоки са поскъпвали заради
по-ниското производство, слабата реколта и повишеното потребление.
