Предстоящите финални промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) предизвикаха остра реакция от страна на КТ „Подкрепа“, откъдето предупреждават, че новите текстове създават реален риск вторите пенсии да останат „замразени“ за десетилетия. За разлика от държавната пенсия, която се осъвременява ежегодно по „швейцарското правило“ (сбор от 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход), частните пенсии от универсалните фондове (УПФ) може да не бъдат индексирани изобщо.
Синдикатите посочват, че в предложените промени липсва механизъм, който да задължава фондовете да гарантират доходност върху парите на вече пенсионираните граждани, което на практика би обезценило доходите им под натиска на инфлацията.
Притесненията се засилват и от предвиденото отпадане на т.нар. технически лихвен процент, който досега изискваше от фондовете постигането на поне минимална доходност.
Според КТ „Подкрепа“ държавата абдикира от ролята си на гарант за адекватността на пенсиите, като същевременно позволява на пенсионните дружества да реализират сигурен доход чрез такси за управление (до 0,5% годишно върху активите), дори когато доходността за пенсионера е нулева.
Така инвестиционният риск се прехвърля изцяло върху осигурените граждани, докато дружествата запазват своите приходи.
За да се коригира тази асиметрия, от синдикалната организация предлагат въвеждането на минимална гарантирана доходност за фондовете, равна на индекса EURIBOR плюс два процентни пункта.
Идеята е дружествата да имат право на такса само ако постигнатата доходност надхвърля този праг, като по този начин финансовият им интерес се обвърже пряко с реалното увеличение на парите на пенсионерите.
От „Подкрепа“ са категорични, че без подобни промени вторият стълб на пенсионната система ще работи предимно в интерес на компаниите, подкопавайки доверието на бъдещите пенсионери.
