Взимаш и ревеш: Разкриха как ни цакат с бързите кредити

Висок е процентът на нелоялните търговски практики при бързите кредити. В близо 90% от случаите търговците, които предлагат бързо кредитиране, използват нелоялни търговски практики и нарушават специалния закон, засягащ отпускането на финансови ресурси. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев, цитиран от БГНЕС.

Той визира проверки, извършени от агенцията от началото на лятото. Към настоящия момент, са проверени около 30% от търговците на бързи кредити.

Проверките са свързани с прочитане, анализиране и осмисляне на договори и счетоводна информация, за да може да се прецени какво е събрано като средства от потребителите и дали това, което е събрано от тях е наистина дължимо по договор, и ако е дължимо по договор, който са сключили, съответства на специалния закон.

От КЗП са констатирали нелоялни търговски практики, като например такси за управление на кредита, начисляване на различни наказателни лихви и всякакъв вид плащания, свързани със задължения, които потребителят не би трябвало да има по закон.

Председателят на КЗП посочи, че усвояването на средства за разглеждане на документация е нещо, което е забранено в специалния закон, защото това е дейност, присъща на финансова институция и за нея тя получава своята възнаградителна лихва.

„Дори имаме такси, които приближават и размера на кредита за експресно разглеждане на документи“, отбеляза той, като уточни, че събирането на такси и комисионни за експресно разглеждане на документи и оценка на кредитоспособността на потребител е невъзможно, забранено и неморално, защото дружествата за бързи кредити така или иначе предлагат експресна услуга.

 Алипиев обясни, че когато се ползва небанковото кредитиране, обичайно това са сделки и търговски решения, за които потребителят взима решение в рамките на 15 – 20 минути или час, което е абсолютно недостатъчно за вземане на информирано решение.

 „Към настоящия момент формата, която служи за измерител за оскъпяване на кредита, е една и съща и за банковия кредит, и за небанковото финансиране.

Това е една сложна форма на годишен процент на разходите, в която се объркват дори хора, които работят експертно с нея, камо ли да очакваме от потребител, дори да му дадем съвет за какво да внимава, той да може да асимилира и разбере, за да може да вземе информирано решение за 15 – 20 минути или час“, добави той.

 Председателят на КЗП допълни, че трябва да се направи ясно разграничение, че небанковото финансиране и банковото финансиране на потребители са две различни неща и са насочени към две различни групи хора.

 „Обичайно тези, които не могат да ползват по-евтиния банков ресурс, ползват по-скъпото небанково кредитиране. Но едното и другото са две различни неща и няма логика да следват едни и същи регулации в един и същи закон.

Доколкото небанковото кредитиране е насочено към особено уязвима група потребители, които ползват този ресурс за удовлетворение на крайни нужди, за спешно възникване на необходимост, било то дори и за здраве, те трябва да имат ясен способ, по който ясно да разбират бързо стойността на това, което ще трябва да върнат“, обясни Алипиев, като посочи, че това е добре както за потребителите, така и за търговците, защото когато един потребител, заради незнание си, изпадне в неплатежоспособност, това рефлектира негативно върху търговеца.

 Алипиев отбеляза, че всеки, който ползва пари назаем, трябва да е наясно, че това струва пари. 

„Когато не си одобрен поради някакви причина от банката и не можеш да ползваш по-евтиния банков ресурс, ти ползваш по-лесно достъпния ресурс на небанковото кредитиране, ти си по-рисков потребител, по-лесно взимаш тези пари и е нормално ползването на тези пари да струва повече пари, отколкото в банка.

Но потребителят трябва да знае колко може да върне като максимален размер – нещо, което към настоящия момент не е предвидено в така действащата правна уредба“, каза още той.

Председателят на КЗП подчерта, че очаква директивите, които са разработени, да бъдат факт и да сме задължени в националното законодателство да ги имплементираме и що се отнася до бързите кредити да се дава по-лесен и разбираем начин информация на потребителите като крайна стойност, която да включва абсолютно всички плащания по кредита, били те дори и наказателни плащания, свързани с нередовни обслужвания на кредита, и пр.

 „Имаме произнасяне за нелоялни търговски практики, които са свързани с даване на невярна информация на потребителя за срок, в който може реално да усвои парите, защото едно търговско послание „кандидатствай за кредит при нас и до 15 минути ще получиш парите“ действа доста привличащо на потребител, който е в крайна нужда и има необходимостта от бързото усвояване на финансов ресурс, но реално това е абсолютно невъзможно, най-малко заради технологичното време, което е необходимо за обработка на документи, банкови преводи“, обясни Алипиев и уточни, че такива търговски послания стимулират потребителя да взима бързо търговско решение вследствие на предоставяне на невярна информация. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук