България е сред страните от ЕС с най-голям дял на домакинствата, които имат просрочени задължения за битови сметки, наем или ипотечен заем, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В България 18,8% от домакинствата имат просрочени задължения, свързани с дома, което ни нарежда на второ място сред държавите от ЕС.
По-зле от нас са само в Гърция, където 47,3% от домакинствата имат задължения за битови сметки, наеми или ипотеки.
Просрочените задължения, свързани с дома, са индикатор дали разходите за жилище са твърде високи.
Средно за страните от ЕС 9,3% от семействата имат просрочени задължения. След Гърция и България, които водят класацията, останалите държави с най-голям дял на домакинствата с финансови проблеми са Румъния (14,4%) и Кипър (14,3%), а най-малки проблеми с плащането на сметки и наеми имат в Нидерландия (2,6%), Чехия (2,9%), Белгия (4,6%) и Италия (5%).
В България наемите и сметките за ток са едни от най-ниските сред страните от ЕС.
Но заради ниските доходи голяма част от домакинствата в страната имат проблеми с покриването на разходите за дома.
Евростат използва и друг показател, за да оцени дали разходите за дома са твърде високи.
Това е делът на домакинствата, за които общите разходи за жилище са над 40% от разполагаемия им доход.
В ЕС средно 10,6% от населението в градовете живее в такива домакинства, докато за селските райони делът на тези семейства е 7%, показват данните на Евростат.
Най-високи нива на прекомерно натоварване с жилищни разходи в градовете отчитат в Гърция (31%) и Дания (23,3%), а най-ниски в Кипър (3,4%) и Хърватия (3,5%).
В селските райони най-голям е делът на домакинствата с прекомерно натоварване с жилищни разходи в Гърция (24,7%) и Малта (17,6%), а най-малък е делът в Кипър (0,7%) и Словения (2,5%). В България само 8,5% от хората в градовете живеят в семейства с разходи за дома, които са над 40% от доходите им, което ни поставя в средата на класацията на страните от ЕС.
Причината за това е, че в България огромна част от хората живеят в собствен дом и не плащат наем.
Но в селата разходите да дома на 14% от домакинствата са твърде голяма тежест. По този показател само Гърция и Малта са по-зле, а веднага след нас в класацията е Румъния.
Друг начин да се види дали жилищата са достъпни е чрез дела на разходите за дома в общия разполагаем доход на домакинството. Средно за страните от ЕС домакинствата харчат 19,7% от доходите си за жилище. България е близо до средното за ЕС ниво с 21,2% разходи за дома.
Но тези резултати се получават при положение, че повечето хора не плащат наем, а живеят в собствен дом. Оказва се, че при неголям дял на живеещите под наем, като добавим хората с ипотека и битовите сметки се получава значителен размер на средните разходи за жилището спрямо доходите на домакинствата.
Основната причина за това са високите сметки за дома на фона на ниските доходи. Държавите от ЕС с най-голям дял на разходите за жилището от разполагаемия доход са Гърция (35,2%), Дания (25,9%) и Германия (25,2%, при положение че там повечето хора живеят под наем).
В 10 държави от ЕС разходите на семействата за дома имат по-малък дял от доходите им, отколкото в България.
Всеки трети живее натясно
Домовете ни са пренаселени, има нужда от строителство Само в Латвия и Румъния са по-зле
В България близо 35% от хората живеят в пренаселени домове.
Освен че разходите за дома тежат твърде много на голяма част от домакинствата в страната, твърде много хора живеят в тесни жилища. В България близо 35% от хората живеят в пренаселени домове, показват данните на Евростат.
Жилището е пренаселено, ако стаите не са достатъчни, за да има по една стая за всяка двойка от домакинството, за всеки сам човек на възраст над 18 години, за всеки двама от един и същи пол на възраст от 12 до 17 години (ако хората от домакинството на тази възраст са от различен пол, трябва да имат отделни стаи) и за всеки две деца под 12 години.
Тоест, ако в домакинството има двама съпрузи, една баба, момиче на 15 години и момче на 13 години, трябва да разполагат общо с четири стаи, за да не се счита домът им за пренаселен. България е сред държавите от ЕС с най-много пренаселени домове.
Това означава, че е необходимо строителство на нови жилища, за да бъде отговорено на търсенето и да живеем по-близо до стандарта на икономически по-развитите държави. Средно за държавите от ЕС около 17% от населението живее в пренаселени домове.
Най-високите нива на пренаселеност са отчетени в Латвия (40,9%), Румъния (40%) и България (34,9%), а най-ниските - в Кипър (2,2%), Малта (2,4%) и Нидерландия (3,8%), показват данните на Евростат. Противоположното на пренаселено жилище е недообитаем дом, което означава, че той се счита за твърде голям за нуждите на домакинството, което живее в него.
Класическата причина за недостатъчно обитаване са възрастните хора или двойките, които остават в дома си, след като децата им пораснат и го напуснат. В ЕС една трета от населението (33,3%) живее в недостатъчно обитаемо жилище, показват данните на Евростат.
Най-високият дял на недостатъчно заети жилища е регистриран в Кипър (71,3%), Малта (69,2%) и Ирландия (66%), а най-ниският - в Румъния (7,2%), Латвия (9,8%) и Гърция (12,3%). България е сред страните с най-малък дял на жилищата, които са твърде големи за живеещите в тях домакинства - само 13,7%, при 33,3% средно за страните от ЕС.