Притежаването на жилища ни прави по-богати. Това е един от основните изводи, който беше направен при представяне на “Индекса Богатство на българите” от икономиста Стоян Панчев от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) и Макс Баклаян - основател на Tavex и финансов експерт, пише "Труд".
Благодарение на поскъпването на имотите през миналата година е нараснало богатството на домакинствата. Инфлацията изяжда покупателната способност на спестяванията на хората под формата на банкови депозити и пари в брой.
Но тъй като повечето хора в страната живеят в собствени жилища, а не са под наем, богатството на домакинствата е нараснало.
Индексът отразява промяната на богатството на българите през годините, като стойността му през 2015 г. е приета за 100. Общата брутна сума на богатството на българите за последните 11 години е нараснала 2,8 пъти и стойността на индекса се увеличава от 100 до 284.
В брутното богатство влиза номиналната стойност на всички притежавани от домакинствата активи, като имоти, депозити, вноски в пенсионни фондове, спестовни застраховки, собствен бизнес и акции на фондовите борси.
Но ако отчетем инфлацията за периода от 11 години, богатството на българите е нараснало само два пъти. Ако от брутното богатство извадим задълженията, най-често под формата на банкови кредити, се получава нетното богатство на българите.
Стойността на притежаваните от българите имоти нараства до 420 млрд. евро към края на миналата година. Отделно малко над 98 млрд. евро е нетната стойност на притежаваните финансови активи.
През миналата година общият размер на брутното богатство на българите под формата на притежавани имоти и финансови активи нараства със 70,7 млрд. евро. От тях увеличението на богатството с 59,1 млрд. евро се дължи на поскъпването на имотите, а 11,6 млрд. евро е нарастването на брутните финансови активи на домакинствата.
Но като извадим заемите се оказва, че нетно финансовите активи на българите са нараснали с 5,9 млрд. евро.90% от увеличението на нетното богатство на българите през миналата година се дължи на поскъпването на имотите, каза Стоян Панчев.
Това води до задълбочаване на неравенствата между хората, допълни той. Богатството на тези, които имат имоти, нараства, но хората без недвижима собственост не могат да се възползват от поскъпването на жилищата.
Много хора инвестират в имоти, за да предпазят парите си от инфлацията, коментира Макс Баклаян. Но това допълнително води до покачване на инфлацията, обясни той. Покупката на имот често минава през взимането на банков заем.
Отпусканите от банките ипотечни кредити водят до нарастване на паричната маса в страната, което води до допълнителна инфлация. Ръстът на отпуснатите от банките жилищни кредити е с малко под 30 на сто през миналата година, а ръстът на брутния вътрешен продукт на страната ни е с 3,1 на сто.
Увеличението на банковите кредити е близо 10 пъти по-голямо от ръста на икономиката, коментира Макс Баклаян. Всичко това води до поскъпване на имотите и съответно до увеличение на богатството на хората, които притежават недвижима собственост.
Донякъде това е резултат именно на банковото кредитиране, каза Макс Баклаян. Покачването на инфлацията обаче води до обезценяване на стойността на депозитите в банките и на покупателната им способност.
Българите държат 80% от размера на брутния вътрешен продукт на страната под формата на депозити и пари в брой под матрака, каза Макс Баклаян. Тези пари бързо губят покупателна способност заради инфлацията.
Притежаваният от българите собствен бизнес е по-малък от стойността на депозитите. Това показва, че българите са изключително консервативни по отношение на финансите си, коментира Макс Баклаян. Той обясни, че парите в брой не изкарват пари. За да върви една държава напред, е необходим малък и среден бизнес, а при нас той е малко развит, допълни Макс Баклаян.
