Ако “Фолксваген” изгради завод у нас, ние можем да го захраним с...

Ако “Фолксваген” изгради завод у нас, ние можем да го захраним с кадри. Нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности при тях просто няма. В България, както и в света, съществува огромен глад на кадри в инженерните професии. Индустрията и бизнесът все повече се обръщат към университетите, за да стимулират обучението в определение професии. Самото образование е специфично, изключително скъпо и поради тази причина частните образователни институти отбягват отварянето на подобни специалности. Тези дни започна и кампанията за набиране на студенти във висшите учебни заведения. С какво Техническият университет може да бъде притегателен за абитуриентите. Това заяви ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов.

Експерти от „Фолксваген” огледаха неочаквани БГ терени за мегазавода си!

Кой е проф. Георги Михов?
Чл. кор. проф. дтн. инж. Георги Славчев Михов е български учен, инженер по електроника, изобретател, ректор на Техническия университет в София от 2014 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2018 г. Михов е възпитаник на езиковата гимназия “Христо Ботев” в Кърджали. Завършва ВМЕИ “Ленин” (сега Технически университет) в София със специалност “Електронна техника”. Изобретател. Проф. Михов е научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004-2010). Член е на Научния съвет на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН (2010) и на Съюза на учените в България (секция “Биомедицинско инженерство”).

Ето какво още каза ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов в интервю за в. Труд:

– Вие имате толкова много титли – член кореспондент на Българската академия на науките, професор, доктор на техническите науки. Как да се обръщам към вас, господин Михов?
– Най-ценното обръщение е „инженер“.

– Няма да крия – винаги съм съм се отнасял зле с математиката и физиката, както и те с мен. Ако трябва сега да избирам професия, как бихте ме убедили да следвам в Техническия университет?
– Бих ви убедил с историята, настоящето и перспективите за бъдеще. До този момент ние сме произвели над сто хиляди инженери. Инженери, които са създали една цяла България и които са намерили добра реализация не само в страната, но и в чужбина. От нашия университет са произлезли стотици учени, седем академици са наши възпитаници. В момента обучаваме в единадесет професионални направления, шест от които са в техническите науки и дават званието „инженер“. Във всички тези шест инженерни направления, ние сме на първо място в рейтинговата система.

– Защо? Заради реализацията на кадрите ли?
– Водещо е качеството на образование и реализацията след това. Това са основните параметри, по които се оценява едно учебно заведение. Разбира се в качеството на образованието се включва и качеството на преподавателския състав, на материалната база, на учебната документация. През миналата година институционална оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация е цифром и словом 9,56, при десетобална система. Всъщност това е най-високата оценка, която български университет е получавал. Разполагаме с 14 факултета тук в София, два в Пловдив и един в град Сливен. Освен това под наше управление имаме три колежи – един в София, един в Сливен и най-новият ни, който е и наша гордост, е колежът машиностроене в град Казанлък.

– Казвате Казанлък, изглежда тясно сте свързани с нуждите на индустрията?
– Да, това е колеж, който обслужва изцяло предприятията в региона, включително и тези от Военно-промишления комплекс. Мога много да говоря за колежа – вече трета година съществува – и има много, много добри студенти, които следват, и на които им е гарантирана реализацията.

– Каква перспектива имат вашите студенти, ако решат след това да заминат за чужбина?
– Ако някой предварително вижда себе си в чужбина, ние предлагаме обучение в три чуждестранни факултета – за германско инженерно образование и промишлен мениджмънт, Факултет за франкофонско обучение по електроинженерство, а третият е Английски факултет по индустриално инженерство. Обучението се води на съответния език от български и чуждестранни преподаватели. Те са свързани с университети в съответните страни, а завършващите получават двойни дипломи, които се признават в Европейския съюз. Все пак искам да подчертая, че при нас обучението е много тежко, защото се държи на качеството и не всеки успява да завърши, но пък тези които завършват, се реализират много лесно. До втори курс си проличава кой ще продължи и кой ще се откаже, защото тогава започват курсовете по фундаменталните науки.

– Нека позная – висша математика.
– Да, тя – също. Плашилото на всички.

– В момента имате над 11 хиляди студенти, изкушавате ли се да приемате повече обучаеми?
– Държим преди всичко на качеството, а не на бройката. За последните пет години, държавната поръчка, която сме заявявали е почти неизменна, която е около 3500-3600, а изпълнението е около 96 и 99 на сто. Това показва едно постоянно задържане на прием в нашия университет, спрямо държавната поръчка. За съжаление в последните четири-пет години броят на студентите, които пожелават университета, има лек спад. Ако говорим за езика на числата, той е около 10 на сто. Причините са демографски, много деца отиват да учат в чужбина и недостатъчен афинитет на обществото към инженерното образование. В момента има глад на инженери и у нас, и в чужбина. Така или иначе тази професия много трудно се придобива, защото е много отговорна.

– Вие споменахте, че над 100 хиляди души са завършили университета и те са изградили България. След промените изглежда индустрията се срина тотално. Как ви изглежда от тази гледна точка страната днес?
– Така беше, но днес очевидно се наблюдава подем на индустрията. Това си личи от факта, че има голямо търсене на кадри. Очевидно се наблюдава и недостиг на такива. Дори мога да кажа, че откриването на Колежа в Казанлък е продиктуван точно от този остър недостиг на кадри за индустрията, особено в машиностроителните специалности.

– Кои са най-търсените специалности на пазара по ваши наблюдения?
– Без никакво съмнение това са специалистите по IT-технологиите – там търсенето е най-голямо, както и заплащането, разбира се. Там нямаме проблеми със запълването на местата.

– Как се справяте с конкуренцията на частните учебни заведения?
– Ние нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности в частните университети просто няма. Не само, че не са атрактивни, но са и скъпи за обучение. За да се произведе един инженер трябва много скъпа материална база, каквато частните висши учебни заведения не могат да си позволят. Има само два университета, които предлагат комуникационна и компютърна технология като специалност. Но когато говорим за енергетика, корабоплаване, авиация, електротехника, електроника и автоматика, с общото инженерство – няма ги в частните университети.

– Смятате ли, че ако „Фолксваген“ построи онзи прословут завод у нас, ние можем да ги захраним с кадри?
– Знам за този проект и мога да кажа, че можем да ги захраним със специалисти – не само инженери, но хора от средния персонал. Може би не веднага, не наведнъж, но ние имаме потенциала да произведем тези кадри.

Експерти от „Фолксваген“ огледаха нещо неочаквано в София! Мегазводът им ще е...

– В кои направления България, като индустрия, технологии, може да се конкурира на световно ниво с могъщи икономики като тези на САЩ, Китай, Южна Корея, европейските държави?
– Ние успешно се конкурираме в областта на IT технологиите, в областта на електротехниката, електрониката и автоматиката, в областта на комуникационната и компютърната техника.

– Как изграждате материално-техническата база? Тя, казахте, е доста скъпа.
– Средствата за базата се придобиват по няколко начина. Тези, които идват по линията на бюджета, не са достатъчни, затова университетът участва в национални и европейски проекти – по фонд научни изследвания на министерството, европейски проекти по развитие на човешките ресурси „Хоризонт 2020“ и участваме в изграждането на три центъра за върхови постижения и един за компетентности, в които делът на университета общо е около 152 млн. лева, която е значителна сума. Надяваме се, че чрез тези средства ние ще можем да подобрим нашата инфраструктура.

– Индустрията как ви подпомага?
– Гладът за кадри кара частните компании да инвестират много в Техническия университет, като обзавеждат центрове, лаборатории изцяло за тяхна сметка. Бих посочил всичките телекомуникационни оператори, бих посочил също фирми като „Телемеханик“ в областта на автоматиката. В областта на транспорта – също.

– В двора на ректората видях и доста момичета. Жените интересуват ли се от инженерни специалности?
– О, все повече. Както от военно дело, така и от техника и започват да конкурират изключително добре мъжете. И не само ги конкурират, но и ги стимулират да учат повече.

– Имате ли дами, които са завършили вашия университет и се гордеете с тях?
– Има доста изявени от тях, да. Бих посочил една дама инженер, завършила технология на машиностроенето – председателя на парламента – госпожа Цвета Караянчева.

– Да, определено е изявена. И освен това ви е съгражданка – от Кърджали.
– Съграждани сме, но не съм имал възможността да я познавам, преди да влезе в политиката на такава висока позиция. Бих посочил също бившият вицепремиер Лидия Шулева, която също е завършила Техническия университет. Бих посочил и сегашната заместник-министърката на образованието – Таня Михайлова. Също – небезизвестната Саша Безуханова и още много други.

– Ако трябва да поискате от държавата помощ – законодателна, финансова, какво би било то?
– Това, което ми се иска, особено законодателно, да се разрешат възможностите за споделени ресурси на университетите. Държавните университети, особено тези, които са на територията на Студентски град и са произлезли от бившата Политехника, имат доста общи части – касаещи обучението по математика, по физика, по химия. Единият университет е по-добър в едното, другият – в другото. Същото касае спортните комплекси. Нашата база например се ползва от пет университета и по някакъв начин това трябва да бъде регламентирано законодателно. Това означава да можем да предоставяме обучението един на друг по определени специалности и дисциплини.

– Как би изглеждало това реално?
– Съвсем конкретно, може да се създаде един общ център по обучение по математика, който да обслужва Минно-геоложкия институт, Химическия, Лесо-техническия университет. Същото може да се случи и с обучението по химия, по чужди езици. По този начин могат да се обединят както кадровите, така и материалните ресурси. Това ще доведе до съкращаване на разходите и до повишаване на качеството на образование.

– А това няма ли да доведе до съкращаване на преподавателите?
– Едва ли. Ние и сега имаме недостиг на преподаватели, така че няма опасност да бъдат съкратени преподаватели. Вижте, споделянето ще даде възможност на всички тези университети да повишат качеството на обучение.

– Какви са стандартите на заплащане при инженерите?
– Различни са. В IT сектора получават сериозни заплати и премии. Това пък кара много български специалисти да се връщат у нас. В областта на машинното инженерство, енергетиката, все още не са достатъчно високи заплатите и това води и до отлив на кадри. Ще призная, че трудно запълваме местата за енергетици. Това е проблем и на обществото, но и на бизнеса. Ние разчитаме на бизнеса. Ако го няма него, няма да ни има и нас. Затова той участва все по-активно не само в подкрепата на университета, но дори и в изготвяне на учебните програми, защото това го касае пряко. Без активното взаимодействие на университета с бизнеса, обучението в инженерството е невъзможно.

– Вие сте горди от това, че в Техническия университет е заработила първата телевизия у нас. Така ли е?
– Опитите да се подаде телевизионен сигнал започват още през 1951-а. Тогава, когато много малко държави по света са имали телевизия. Първото излъчване е направено през 1952 година. Тогава е подаден телевизионен сигнал по жица между две лаборатории. А безжичното излъчване започва на 1 май 1954 година. Това се случва от кула на покрива на старата сграда на университета, до паметника на Васил Левски, която сега е галерия „Квадрат 500“. Два дни в седмицата е излъчвана програма – по два часа филми и кратки репортажи. Създава се и телевизионен център, и забележете, той съществува до 1960-а година. А година по-рано се създава БНТ. Това е забележително, че сме имали две програми от самото начало.