Александър Манолев проговори за миналото си и защо отказа министерското кресло

В интервю за „Труд“ Александър Манолев разкрива какви са причините за отказа от министерски пост и истината за неговото минало. Александър Манолев е смятан за част от младите и обещаващи кадри на ГЕРБ. С образование в чужбина, с управленски опит в редица компании, със собствен бизнес и много активна публична политика в сектор икономика. Това доведе и до логичната му номинация за министър на транспорта. Всичко изглеждаше решено до изненадващото му оттегляне на номинацията в четвъртък, „след открит и мъжки разговор с премиера Борисов“.
 
 
– Г-н Манолев, каква беше истинската причина да поискате отвод на кандидатурата ви за министър на транспорта?
– Не мисля, че има нещо неизказано – още в четвъртък обявих всичко, което ми е известно. От момента, в който бях номиниран за министър на транспорта срещу мен започна целенасочена кампания, която придоби плашещи размери. Извадиха се съдебни решения, насложиха се факти, направиха внушения все едно съм престъпник. Смятам, че това бе координирана акция, защото всичко бе организирано буквално в последните часове преди да бъда избран за министър на транспорта.
 
Единствено ситуацията с неподписания указ предотврати опита в първата минута, в която съм избран вече да се наложи да давам обяснения. Същевременно аз съм заемал редица позиции в държавната администрация – бях заместник-министър на туризма и председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Постигнах отличен резултат на последните парламентарни избори като получих над 6700 лични преференции. Всичко това фокусира медийното внимание. Редица журналисти писаха как съм постигнал този резултат. Ако имаше нещо скандално около моето име, нямаше ли да излезе още тогава? В последствие бях номиниран и за заместник-министър на икономиката, бил съм на десетки и дори стотици публични събития. И изведнъж някои хора разбраха, че съществувам в нощта преди да бъда избран за министър.
 
– Много въпроси се повдигнаха и около вашето бизнес минало?
– Трябва да уточним нещо категорично – в моето бизнес минало нямам абсолютно нищо, от което да се притеснявам или което да бъде съмнително. Как може това, че аз познавам човек, който познава трети да ме прави близък до него или до определена група. Да не говорим, че пропуснаха да отбележат, че едната фирма дори не е започнала да работи, защото е буквално детска работа от преди 20 г. Но темата, която за мен бе голямата цел на атаката, бе пътната безопасност и това е причината да реша да се откажа от поста. Извадиха дело за пътен инцидент, по което съм напълно оправдан на две инстанции – има експертизи, свидетелски показания, дори видео запис. Всичко е абсолютно категорично в моя защита. Но когато видях статията си дадох сметка, че влизам в класическата роля да „обяснявам, че нямам сестра“.
 
– И въпреки това, ако всичко е толкова категорично във ваша защита, какъв бе проблемът да го обясните?
– Проблемът е комуникационен. Имаме оставки на трима министри заради темата пътна безопасност. И изведнъж излиза информация, в която се съобщава, че новият министър има дело за пътно транспортно произшествие. Вие сте журналист, Вие ми кажете какви щяха да са заглавията?! Щяха да са нужни седмици, ако не и повече, за да се изчисти темата, а дори и тогава сигурно у хората щеше да остане лош вкус. И всичко е поради един простичък детайл, който бе пропуснат – че всъщност съдът е категоричен, че няма пътно-транспортно произшествие. Доказано безспорно. Но нали знаете какво ще кажат – защото е човек от властта, затова му се е разминало. Вкаран бях в един филм, за който не бях готов.
 
– Наистина ли сте толкова обезсърчен, колкото звучите и мислите, че е по-добре да се откажете, вместо да се борите?
– Обезсърчен може би е най-точната дума. От няколко години съм в политиката и вече мислех, че съм претръпнал към безпочвени обвинения, към интригите и опитите да те саботират. Абстрахирал съм се от всичко това и съм се стремял да работя така, че резултатите да се виждат. Когато дойде предложението да поема позицията министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията реших, че всичко, което съм свършил през последната година и половина и цялата енергия, която съм вложил е видяна и оценена. Оказа се обаче, че не съм бил готов за това, което ми готвят. То премина всякаква граница. Аз имам семейство и не мога да им причиня всичко това.
 
– Все пак това решение не дойде ли емоционално? И кой всъщност го взе – Вие или премиерът?
– Може и да е било емоционално. В такъв момент не можеш да погледнеш нещата отстрани. Но когато премиерът ми се обади, за да ме пита верни ли са тези неща за инцидента и какво всъщност се е случило си дадох сметка, че това е единствената отговорна позиция, която мога да заема. Защото съвсем естествено всички въпроси щяха да се стоварят към него. Но това не е всичко – от момента, в който бях официално номиниран аз започнах да работя по темата. Дори имах няколко неформални срещи с бранша – исках да знам къде чувстват най-големите проблеми и да стартирам с предложения за решаването им. Защото в този сектор няма време за губене. И изведнъж се оказа, че най-големият казус не са състоянието на железницата, пакетите мобилност, които могат да вземат хляба на хиляди хора или инфраструктурните проекти за милиарди, а кой съм аз и как съм попаднал на този пост. Няма как да работя в тази ситуация и да покажа резултати. Оказа се, че през последната седмица е трябвало да мисля как могат да ме атакуват, а не какво ще свърша за сектора.
 
– Откъде според Вас дойде тази атака и кой стои зад нея? И с какво вие сте толкова неудобен?
– Не мога да си дам отговор на този въпрос. Явно обаче и всички странични наблюдатели не успяват, защото през последните дни бях пришиван към всякакви бизнес групи и лобита и вкарван във взаимно изключващи се тези. Може би някой се е притеснил точно от това – че на поста отива независим човек или някой се е уплашил от идеите, които имах. Не изключвам и тезата, че аз съм просто една косвена жертва в опит да се дискредитира правителството. Защото всяко назначение се прави от премиера и всеки въпрос по биографиите на кандидатите се отправя към него. Разбирам това и не исках друг да обяснява нещата, които ме касаят лично.
 
– Всъщност президентският указ забави гласуването Ви. Съжалявате ли за това? В крайна сметка вече можеше да сте министър.
– Неподписаният указ може би е най-щастливата случайност за мен, защото не позволи да попадна в този сценарий. За мен отговорната постъпка бе да направя крачка назад, за да разсея всяко съмнение. Няма да скрия, че първоначално бях толкова омерзен и афектиран, че смятах да оставя всичко и просто да се махна от политиката. Но си дадох сметка, че не трябва да решавам под емоция. Най-много натежа фактът, че на последните парламентарни избори токова много хора дадоха лична подкрепа за мен. Сигурно звучи клиширано, но аз нося отговорност пред тях.
 
– Сега вече взели ли сте категорично решение – оставате ли на поста заместник-министър на икономиката?
– Това до голяма степен зависи от нещата, които ще се случат в следващите дни. Много хора ми се обадиха да ме подкрепят, огромни бизнес организации като КРИБ се обявиха в моя защита, дори транспортният бранш излезе с позиция, което изненада и мен. Видях и много честни и обективни журналистически репортажи за цялата ситуация. Много хора, които нито съм срещал, нито познавам признават, че има нещо, което е много съмнително в начина, по който се случи всичко. Сега за мен е най-важно да съм сигурен, че съм изчистил това петно от името си. Но разбира се министър-председателят е този, който назначава и освобождава членовете на изпълнителната власт.
 
– Тези организации, които се изказаха във ваша подкрепа ви призовават и да размислите. Има ли обратен път към поста на министър на транспорта за вас?
– Много съм благодарен за тази подкрепа. С КРИБ работим в много тясна връзка, особено по организиране на бизнес форуми в България и чужбина, и подготовка на общи делегации, така че възприемам тази подкрепа като оценка за цялата ми работа. Транспортният бранш може би ме подкрепи, защото тези хора усещат нуждата максимално бързо някой да поеме сектора. Аз им бях казал, че веднага след като бъда избран заминавам за Брюксел да разговаряме по пакетите Мобилност с Европейската комисия. Сигурен съм, че ще се намери максимално доброто решение въпреки ситуацията. За мен най-важното е да изчистя името си. Всичко останало е на заден план към момента.
 
Зам.-министърът на икономиката и номиниран за министър на транспорта Александър Манолев е получил висшето си образование в University College London, Великобритания. Преминава специализации в България и чужбина в областта на проекти с европейско финансиране, инвестиции и бизнес комуникация. Владее английски, испански и гръцки език. Участвал е в подготовката на проекти по предприсъединителните програми в Националното сдружение на общините в Република България. Работил е в областта на маркетинга на средно и висше управленско ниво в редица компании. Заемал е позициите зам.-министър на туризма и председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Беше избран за народен представител на последните парламентарни избори и в последствие назначен за зам.-министър на икономиката.