Анна Петрова е съпруга на легендарния български аниматор Аспарух Панов, който в момента е прикован на легло.
Специално за в. "ШОУ" тя разказа за тежката му участ и за пръв път обяви скандалните му взаимоотношения с популярните Доньо Донев и Тодор Динов, считани за икони в бранша.
................................................
- Г-жо Петрова, вие гостувахте на страниците на нашия вестник през миналата седмица, като разкрихте любопитни подробности, свързани с родословното дърво на бразилския президент Дилма Русеф. Вие съобщихте, че нейният баща е бил женен за вашата майка Дуся Янкова, която той изоставя бременна в деветия месец. От този брак се ражда вашия брат Любен Русев, известен хидроинженер, който до смъртта си така и не се запознава с баща си. Днес какво ви вълнува и защо решихте да говорите за другия мъж във вашия живот аниматора Аспарух Панов?
- Трудно се живее с такава биография, но съдбата ми е отредила да бъда жертва на двама мъже. Единият – брат ми Любен, а другият – съпругът ми – аниматора Аспарух Панов. Говоря вместо него, защото той е от дълги години прикован на легло, съвсем безпомощен и много болен. Позволявам си да говоря от негово име, защото през целия ни съвместен живот аз съм била плътно до него и зная за неправдите, които го спохождаха като творец. Той е завършил Художествената академия, първо “Графика” при Л. Бешков и след това специалност “Скулптура” с пълно отличие. Поради материална нужда той влиза още през 1954 г. в Студия за научнопопулярни филми. Оттогава датират и заниманията му с мултипликация. Става аниматор и за 37 години професионален живот е направил над 150 филма, получил е над 50 международни награди, но до 1970 г. не му даваха да работи като режисьор , а само го използваха за черната работа. Доньо Донев, агентът Тошев по- точно казано и особено “бащата” на тъй наречената анимация- Тодор Динов, те никога
не можеха да направят филм, без да използват труда на тези робчета като Аспарух.
Хващайки се за един способен аниматор, но не му даваха режисьорски дебют. Те знаеха, че всъщност черната работа е основната.
Като куриоз искам да се разбере какво се случва в последващите години. Когато умира създателят на “Мъпет Шоу”, американците поканват Аспарух Панов да направи мултипликационен анимационен вариант на “Мъпет Шоу”. Тази покана обаче се скрива от началниците, за да не се изяви Аспарух. През всичките тези години, когато получава 50 международни награди и то от специализирани и безпристрастни комисии на съответните фестивали в Европа и отвъд океана, и в Япония, не му казват. Аспарух Панов съществува в източната енциклопедия като един много добър мултипликатор и навсякъде се пише Аспарух Панов, а не Доньо Донев. Докато в Британската енциклопедия се говори, че Доньо Донев фигурирал като най-добрия.
Японците са много впечатлени от творчеството на съпруга ми и до последно му изпращат покани дори когато беше Световният фестивал в Хирошима от 2010 г. Те не знаят обаче ,че той е много болен, на легло с много неизлечими болести.
- Как проби вашият мъж?
- Първо е бил в Студия за научнопопулярни филми и после в САФ – София – Бояна. Той е отишъл там доста преди бащата на анимацията Тодор Динов. Там Динов беше пуснал мълвата, че е първи или втори братовчед на Тодор Живков. И като такъв беше изключително толериран и му бяха предоставени възможности за издигане. Той беше стигнал до степен академик, въпреки че никакво движение не можеше да направи. Всичко осъществяваше с аниматори, които му вършеха черната работа. Това е най-важното в един такъв филм – хубавата анимация. Иначе да се подвизаваш като режисьор е просто абсурдно. Такъв беше и Христо Топузанов, Аспарух му е направил всичките филми. Той почина преди няколко години, но
на гърба на мъжа ми той получи огромни награди,
подвизавайки се тук в България и в бившия СССР. Пише се някой за режисьор , аниматора кой е – в случая Аспарух Панов.
Най-важното обаче е да се подчертае колко ученици е обучил Аспарух. Сега негови ученици са световни аниматори не само режисьори – аниматори- режисьори. На първо място е Румен Петков, който постъпва в студията през 1975 г. с едно гимназиално образование идва в Киноцентъра и хоп- троп с ръчички в джобовете и започва да се обучава. Но той вече е генералски зет, мушнат там и натрапен на Аспарух да бъде обучаван на всяка цена. Същият този Румен Петков, който участва сега, в неделя /2 октомври- 2011 г. ,б.а./ в кино “Арена – Запад” на второто издание на фестивала на Младата анимация – тоест Международния фестивал на анимационния филм “Златен Кукер – София”. Той е ученик на болния ми съпруг Аспарух Панов.
Той живее понастоящем в Холивуд и има огромна къща там. Замогнал се е до небесата и доколкото разбрах, сега преподава и в някакъв институт по анимация. (Румен Петков е един от режисьорите на известните по цял свят анимационни сериали “Лабораторията на Декстър”, “Джони Браво”, “Крава и пиле”, Майк, Лу и Ог”, “Новото шоу на Уди Кълвача” и “Приказки за Том и Джери”., бел.авт). Да, вие сигурно ще направите справка какви филми е създал, но никъде не се споменава кой го е направил световноизвестен, кой го е обучил. За това нищо не се споменава. Той беше в антуража на Доньо Донев, който уж колегиално, а всъщност лицемерно се отнасяше към Аспарух. А през цялото това време е писал ежедневно доноси срещу него.
- Защо му е било на Доньо Донев да пише доноси срещу вашия мъж?
- Защото е искал да го смаже професионално и най-вече заради творческа завист. Доньо Донев е възпрепятствал филмите на Аспарух- не е позволявал да се гледат навън, да получават заслужени оценки. Буквално е имало ембарго върху филмите на съпруга ми. Доньо Донев е бил достатъчно коварен и лицемерен. Те са работили уж колегиално, но всъщност всичко е било един фалш. Стигна дотам, че му беше натрапил една Емилия Колева, която беше негова любовница да я обучава в анимация и даже беше накарал Аспарух, понеже е добра душа, да я вписва нея като съаниматорка. А тя беше учаща се още. Така че
той натрапва тази си любовница само и само тя да изкласи.
И накрая тя някак си успява. Трябва да ви кажа, че той, когото е пипнал, го е направил аниматор. Такъв е също Константин Пероновски, който много преди това е бил ученик на Аспарух. И за него на мъжа ми му е било наложено да го пишат съаниматор, но и той изкласява до самостоятелен дебют, който му дават. Това става през 70-те години и вече през 80-те тези хора изплуват и се вписват като съаниматори.
Изобщо Доньо Донев и Тодор Динов са считали себе си за царе на анимацията. Доньо колеше и бесеше, но комисията Андреев много добре направи като изкара на бял свят всички доноси, които той е писал не само срещу Аспарух, но и за други свои колеги. След това Динов прави два творчески колектива. Единият е на Доньо Донев, към които принадлежи и Аспарух, другият колектив е начело със Стоян Дуков.
- Все пак Аспарух е бил оценен в чужбина. Какви дивиденти е получил?
- Искам да кажа, че от Кинематографията са получавали по 10 хиляди долара и нагоре за един филм. За филма “Каменни сърца” например, направен от Аспарух, разбрахме, че е откупен от 99 страни. А той е получавал само за един филм по пет-шест международни награди. И най-интересното, че никога не го изпращаха той да си получи наградите, а някой друг отиваше вместо него за приза. Досещате се кой, нали? Самият Аспарух и до Драгоман не го пускаха да отиде. Той бе дискриминиран и до последно не му бе отдадено заслуженото внимание.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
