Борислав Цеков прогнозира коя партия ще отпадне и коя ще влезе в НС на новите избори

Ще изпуснем парите от Брюксел заради свадите в парламента, категоричен е председателят на Института за модерна политика

Борислав Цеков е доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, както и председател на Института за модерна политика. Миналата година Европейската комисия одобри План за възстановяване и устойчивост между 2021 и 2024 г. за справяне с последиците от ковид кризата. Той е за 672 милиарда евро.

От тях като безвъзмездни грантове ще бъдат отпуснати 312 милиарда. Останалите са заемен ресурс. България чака от плана 6,217 милиарда грантове и 4,549 милиарда заеми. В проектите минимум 37% трябва да са за зелени инвестиции, а 20% за дигитализация. 16% от проектите, които смята да внесе правителството в оставка, са за саниране на сгради. Програмата с плановете трябва да бъде внесена в Брюксел до 31 април.


Ето мнението на Цеков пред "Марица" по горещите политически теми:

- Д-р Цеков, Планът за възстановяване и устойчивост, който страната ни трябва да внесе до края на април в Брюксел, скара опозиционните партии в парламента и правителството в оставка. Основателни ли са претенциите към документа, който трябва да осигури финансовата помощ от ЕС?
- От опозицията имат основание да са критични, но в крайна сметка целта на все още управляващите и на новоизбрания парламент е държавата да има такъв план и той да бъде внесен в срок. Трябва конструктивен разговор, трябва диалог в парламента, а от това, което досега виждаме, диалогът отсъства. Има една безогледна конфронтация, която освен всичките си негативни страни противоречи и на волята на избирателите.

Когато те не дават мандат за управление на нито една партия, това, преведено на политически език, означава: Седнете и се разберете по основните приоритети на държавата! А те нито сядат, нито търсят общите приоритети, а всеки дърпа чергата към себе си.

- Може ли парламентът да блокира изпращането в Брюксел на плана за възстановяване и устойчивост, разработен от екипа на Томислав Дончев?
- Хипотетично е възможно, но би било катастрофално за държавата. И ще е тежка политическа отговорност за тези, които го позволят.

- От Брюксел дават сигнали, че дори да се забави изпращането на плана до 31 април, няма да има санкции и финансови последици. Трябва ли да ни успокоява това?
- Така е, но колкото по-бързо бъде внесен планът, толкова по-бързо ще започне и изпълнението му.  А това очакват българските граждани и бизнесът. Тези мерки трябва да се случат днес и сега, за да може да помогнат за преодоляването на социално-икономическите последствия от пандемията, а не в някакво неясно бъдеще, защото някакви партийци не можели да се разберат в парламента.

Става въпрос за голямо количество информация, разчети. В крайна сметка, ако партиите в парламента искаха нещо да се случи, нямаше да се занимават със заплатите си и с Изборния кодекс, а щяха да започнат приоритетно с този въпрос.

Не виждам как до 31 април може да направят някакви корекции по Плана за възстановяване. Абсурдно е! Видяхме, че повече се вълнуват от приемането на правилата, по които ще се избират – тоест Изборния кодекс, също така от своите заплати и привилегии.

- Планът отдавна беше публикуван - защо сякаш пада от ясно небе за новите депутати?
- Беше качен в интернет и имаше възможност за приемане на граждански предложения. Той не е нещо, което им пада от небето. Ако се стигне до служебно правителство, то също има всички правомощия да работи по плана.

В плана 16% от средствата, които ще получим, са предвидени за саниране. Това бе критикувано от новите партии, а де факто това са единствените средства, които пряко стигат до хората.

Това са средства, които достигат до ежедневието на българските граждани. Въпрос на подход е. Сегашните управляващи са избрали този подход. Други, когато получат доверие, може да изберат друг. И те са в правото си да го направят. 

- Минимум 37% от Плана за възстановяване са насочени към „Зелени инвестиции“. Те могат ли да възстановят поне малко катастрофалната загуба на работни места, която се задава в района на „Марица-изток“?
- Според мен - не могат. Цялата история със "Зелената сделка" ще нанесе много сериозен удар върху икономиката на Стария континент, защото това са извличане на стотици милиарди от джоба на данъкоплатците и насочването им към определени бизнеси, които обаче
са много далече от традиционната икономика и ще оставят на улицата много хора.

Приспивните песни, които се пеят от привържениците на "Зелена сделка" - за преквалификации, за компенсации, са една гигантска лъжа. Аз се надявам, че политическият цикъл в Европа ще изхвърли след няколко години тези зелени, либерали и социалисти, които тръгнаха към тази "Зелена сделка", защото това е огромен товар за данъкоплатците. Да се създават някакви „зелени кръгове“ и „зелени икономики“ - това е научна фантастика.

- Щетите, които ще нанесе следващите години т.нар. "Зелена сделка", обратими ли са, дори при смяна на политическия цикъл в ЕС?
- Всичко е обратимо. Светът е преживявал световни войни, катаклизми и се е възстановявал. Та камо ли от някаква "Зелена сделка" и либерални извращения. И в САЩ я яхнаха, но и там колелото се върти. 4 години демократите не бяха на власт, а след 4 години може да се смени пак властта. Всичко е въпрос на политическа борба.

- Министърът в оставка Кирил Ананиев обяви, че през 2024-а трябва да влезем в Еврозоната. Това постижимо ли е с новите финансови реалности?
- Според мен е трудно постижимо и не знам доколко би добре за България. Все пак съм икономист, затова ще се въздържа от прогнози.

- Всички партии обявяват, че са против ГЕРБ, и въпреки това не могат да се обединят дори около тази обща платформа. Как да си обясним това?
- Като белег на изключително ниска политическа култура, липса на държавнически качества и политическа незрелост.

- Какви резултати можем да очакваме при нови избори, които изглеждат все по-неизбежни?
- Радикална промяна в картината няма да има, но е възможно ГЕРБ да увеличи с 2-3 мандата своята група, а партията на Слави Трифонов да падне с малко.

Напълно е възможно да има промяна в броя на парламентарните групи и състава му. Партията на Мая Манолова може да отпадне, а Обединени патриоти да влязат. ГЕРБ пак няма да имат достатъчен брой депутати, но поне биха имали един съюзник, какъвто в настоящия парламент нямат.