Управляващите спряха националното бюро за контрол на СРС-тата, твърди бившият шеф на следствието
Ексследовател №1 Бойко Рашков е мълчалив мъж, който знае много тайни на държавата, но трудно проговаря, защото е голям професионалист с десетилетия стаж в системата. По негов случай бе направен и много успешният български филм “Разследване”, който пожъна овации и в Холандия. Той разказва историята на едно престъпление, в което криминалният сюжет е само рамка на психологическа драма в сблъэсъка между двама души – следователката и обвинения в братоубийство. Сценарият е по истински случай от следователската практика на Бойко Рашков, но с него разговаряме по една друга тема, която покрай операция “Октопод” и “Наглите” отново стана актуална – боравенето със СРС и дали те законно се използват у нас. Контролният орган беше създаден с промени в Закона за СРС в края ня 2008 г., но изборът на ръководство стана в последните дни на управлението на тройната коалиция. Беше приет дори правилник, но органът не проработи.
- Г-н Рашков, имаше скандали покрай националното бюро за контрол на СРС-та. Ту покрай сградата, ту някой беше против. То не тръгна.
- На политическо ниво го спряха.
- Кой го спря?
- Които управляват, те го спряха.
- На кого му е неудобно да има подслушване?
- На правителството. На този, който сега използа и прилага специални разузнавателни средства. На него му е неудобно.
- Защо?
- Те също се изживяват като първи и единствени. Смятат, че ще векуват като Хитлер / шега/ и не им трябва никакъв външен контрол. Не искат да бъдат контролирани, не искат да бъдат наблюдавани , не искат да им се констатират грешки. Изобщо, синдромът на безпогрешността. Затова не искат да имат независим държавен контрол върху използването и прилагането на специални средства. Това е причината, нищо друго. Което, разбира се, е свързано с това самочувствие - политическото.
- Вие не реагирахте остро, не трябваше ли и защо?
- Защото нямат такова съвременно виждане върху тези процеси. Те ги смятат за техни лични. И затова се получи така. Смятат ги не за обществени, не за държавни, не с обществено национално значение. Те се притесняват за себе си. За своето си временно съществуване в политическата власт. И да им бъде безметежно и да няма контрол.
- Сега има парламентарен контрол върху СРС-тата...
- Сега има някакъв фиктивен парламентарен контрол, който не може да постигне онова, което би постигнала би постигнала една независима неполитическа институция.
- А този контрол какво би постигнал? Не би ли бръкнал в личното битие на хората?
- Не. Напротив. Нямаше като идея този контрол да се занимава с личната и неприкосновена сфера на човека, защото това не бе контрол по същество, казуистично. Замисълът не беше да се упражнява контрол по същество, а казуистично отделните случаи на секретните случаи на наблюдение и контрол, подслушване на хората.
- А принципно дали се спазват законовите процедури за използването на тайни способи?
- Това беше основното предназначение. Плюс това да може да се информира всяка година за това нашите компетентни органи колко пъти са използвали тайни способи. Това беше идеята. Обаче е неудобна за управляващите.
- Такъв контрол в кои среди се прилага?
- Ами това е препоръка на Европейския съд по правата на човека. И така че той дава в своето решение, с което е съдил България за липса на “бенации” срещу злоупотреба със специални разузнавателни средства.
- Какъв орган трябва да се създаде в България, за да се счита, че ще има надеждни гаранции срещу злоупотребата със специални разузнавателни средства?
- Предложени бяха възможности, между които да има и някакъв независим орган, съвет.
- Който да не е политически и който да се отчита пред парламента.
- В противоречие с това решение на Европейския съд създадоха “неполитически” орган за контрол по наблюдение процедурите на специалните средства, а именно политическа парламентарна комисия От това по-политически орган няма. А дали е на паритетен принцип и как е, това не е толкова важно.
- Какво е важното?
- Важното е, че този орган ще бъде политически, а Европейският съд изисква да не бъде политически. Той дори е критикуван във своето решение за положението в нашият закон - вътрешния министър изпълнява закона, упражнява контрол, което е една изключително деликатна сфера, тъй като в прилагането на специални средства се намесва прокуратурата, има решение и на съд и оттам възниква, естествено, въпросът как така министърът на вътрешните работи или председателят на Държавната агенция на националната сигурност ще упражняват контрол за прилагането на специалните средства? Ако се има предвид само дейността на органите, които подслушват, проследяват, които са стртруктурно ситуирани в МВР или в ДАНС – да. Но ако се има предвид цялата процедура, това би било противоконституционно.
- Защо не мина вашият орган?
- Казах ви защо. Нашите политици - и и сегашните, докато се тупат в гърдите, че са много демократични, че са много съвременни, това са голи фрази за истински контрол и голи твърдения. Те просто се плашат от един външен и независим контрол, който ще обхване дейността и на тези органи, които те политически ръководят. Това е.
- Няма ли опасност мен да ме подслушват, а аз да не знам?
- Ами то подслушването обикновено е замислено така, че човек да не знае, че се прави това нещо /смее се/
- Ами тогава ми влизат в личното пространство. Мога да говоря и с интимен приятел.
- Можете да говорите с всеки, с когото си поискате, разбира се. Обаче Конституцията и други актове, които са международни, допускат подобна намеса на СРС, но при определени условия. А това е дали има данни за извършено престъпление, тежко, конкретно посочено в закона. Те са много изискванията и не могат всичките да бъдат изброени.
- При “Октопода” и при “Наглите” имаше СРС-та
- Не може да няма. Няма правораздавателна система в света, която да не допуска използването на такива тайни способи. Това е нещо естествено и нормално. Въпросът е не в това дали да ги има или няма. Въпросът е в това как се използват. Дали в рамките на закона или не. Той стои и с претърсването. И то е посегателство върху човека. Освидетелстването също е посегателство върху правата на човека, свързано по някой път със събличането и оглеждането на тялото му. Така че...
- Което е унизително.
- Да. И други такива посегателства има, също така ограничаващи основните права на човека по Конституция, но законът ги допуска, когато се налага. Това е нормално. И тука пак повтарям. Въпросът не се състои в това дали има или няма възможност за такова посегателство, а когато се използват такива способи да се прави по реда, който законът предвижда и условията по закон.
- А законът предвижда ли точни правила?
- Иска се един подпис на компететентен съдия в основния случай. Това е, което е необходимо. И много други изисквания и формалности, които трябва да се спазват. Така че не е толкова лесно.
- А интимните неща, така да ги наречем, използват ли се по делата, ако те подслушват?
- Интимните неща нямат нищо общо с едно престъпление, не са необходими и не служат като доказателства в процеса. Опасността е там, че подобни неща, вкл. с интимния живот на хората и тяхната професия, търговски и други отношения, могат да бъдат използвани от онези, които пряко поемат тази информация. Тайно, разбира се. Могат да използват тази информация и да злоупотребят с правата, които имат. А заради това именно и има доста гаранции, които законът се опитва да създаде, вкл. и като предвиждае и наказателни санкции. Тоест инкриминира някои деяния във връзка с използването на СРС. Още миналата година заличиха тази служба – неполитическата комисия, измениха закона за специалните разузнавателни средства и на нейно място създадоха една парламентарна комисия, която да поеме функциите, което де факто аз смятам, че не може да стане. Но само и само да я няма тази държавна структура, независимият контролен орган.
- Това попречи ли за “Октопода” обаче?
- Няма нищо общо с Октоподчетата. За тях не мога да правя никакви прогнози.
- Накъде вървят нещата с този случай?
- Не знам накъде и дали са тръгнали, нямам никаква представа.
- Ще бъдат ли възобновени делата за убийстгвото на прокурора Николай Колев, делата Джамбов, Миков?
- Това вече не знам. Нямам представа.
- Каква бе ролята на Филчев в тях?
- Тя трябва да се изяснява. Не знам. Дали има роля или не! Не съм го виждал от години.
- Не бяхте първи приятели.
- Не сме били с него никога приятели. Той е друг човек. Да бъдеш с някого приятел, има специални изисквания. Не можеш да бъдеш приятел с всеки.
Едно интервю на Ваня Панкова
