Само три седмици след началото на мандата си служебното правителство вече е изправено пред първите сериозни политически сътресения – две оставки, масови кадрови промени и нарастващи съмнения около реалната му политическа подкрепа.
На този фон се появяват и социологически данни за висок рейтинг на бъдещ политически проект на Румен Радев, както и въпроси дали новият президент Илияна Йотова започва да се дистанцира от своя предшественик. Политологът Цветанка Андреева коментира в интервю за "Труд" първите стъпки на служебния кабинет, напрежението в институциите и очакванията за новата политическа конфигурация след изборите.
- Какви са ви впечатленията от дебюта на служебния премиер Андрей Гюров на парламентарния контрол, госпожо Андреева?
- На Гюров му бе време да се появи пред парламента, защото много скандално тръгна неговото служебно правителство с оставката на един от вицепремиерите по честни избори.
Оттам дойде и съмнението в кадровата база, с която е разполагал Гюров, как точно е избирал тези министри, съмнението в управленския капацитет на тази служебна власт, липсата на политически опит на възлови министри, почнаха да прозират различните интереси между лобито на Радев и лобито на ППДБ. Добре е, че Гюров ще бъде контролиран от парламента.
Това беше една от смислените поправки в Конституцията - да има действащ парламент когато има служебен кабинет, защото ние сме парламентарна република и контролът над изпълнителната власт не бива да бъде прекъсван.
- Но служебното правителство вече успя да направи поголовна чистка на областни управители, на шефове на ОДМВР, на някои служби и това стана след клетвата му, че няма да има реваншизъм?
- Това е абсолютен революционен реваншизъм. Но всъщност основна цел на този реваншизъм беше да изнесе някаква информация за кабинета Желязков, че трябва да се ревизират ведомство по ведомство. Очакваше се да има скандали от типа на язовири, магистрали.
Но всъщност от подобна цел самото правителство стана цел на критика. Този подход, с който тръгна, трябваше да напомня за младия Кирил Петков като служебен на Радев министър. Да, но обект на критика стана самият служебен кабинет с много прибързани действия, не само с областните управители, но с всички чистки в МВР.
А когато имаме напрегната международна среда, силовите ведомства са от изключително значение. И когато дестабилизираш едно от силовите ведомства - МВР - всъщност правиш уязвима донякъде и държавата по този начин. Затова намирам, че с чисто политически критерии да се прави чистка в МВР е много неприемливо и скандално в такъв момент.
- Все пак изясни ли се или още не е ясно на кого е това правителство?
- Според мен то беше ясно още когато се режисираше отеглянето на Радев от президентството. Още тогава се заговори възможно ли е чисто конституционно Гюров да бъде служебен премиер. Неофициално чрез него се очакваше служебната власт да е компромис, с който Радев прави жест към либералната коалиция.
Мислехме, че това ще и стрестест за тяхна управленска коалиция след изборите, като те взаимно си подаваха на публично ниво ръка за подобно сътрудничество. Но вече се опасявам, че точно този стрестест те не можаха да издържат в рамките на служебния кабинет. Така че Радев ще бъде май с един съюзник по-малко за след тези избори.
- Постила ли служебното правителство килимчето на някого за негов редовен кабинет след изборите? Както примерно Софиянски направи това за Костов, Близнашки за Бойко Борисов...
- Да, в този смисъл - за новата формация на Радев. Очевидно, че за да правят толкова радикални смени трябва всички да са консултирани с Радев, с неговите стратегии за бъдещото му представяне на изборите, за следизборните действия. Радев критикува служебния кабинет и всяка грешка на служебния кабинет сваля процентите на подкрепа за ППДБ и ги засилва за неясната формация на Радев.
- Вече четири агенции му дават над 33 процента още преди да бе обявил как ще се явява на изборите. Какво мерят социолозите всъщност?
- Според мен се измерват популистките нагласи в обществото. Винаги при криза се появява нов популист. Сега изгрява Радев и той ще обере този протестен вот срещу системата, но това са еднократни електорални проблясъци.
По-големият въпрос е доколко обществото ще бъде склонно да повери властта на Радев. Според мен тези проценти, колкото и да са високи, те са рефлекси от рейтинга му на президент и въпреки това не са достатъчни да направи той правителство, което да управлява спокойно. Дори правителство на малциството, според мен, с тези 32 процента не може да състави.
- Да, но всъщност кой е той в момента? Няма партия, не е вече президент, не е партиен лидер... Други хора представляват коалицията „Прогресивна България“...
- За мен Радев винаги е бил опасна политическа алтернатива на демокрацията. Първо това, второ аз го намирам за ляв популист. Някак си това успяхме да разбереме от кратките му изявления, че той се ситуира в ляво, като по този начин поне освобождава дясното демократично пространство.
Очевидно разбра, че повече няма да мине тази хибридна теза за евроатлантическия генерал и се заключи някъде между българското социалистическо и руското консервативно. БСП го издигна, а сега той най-вероятно ще я ликвидира. И това му е проблемът - че той ликвидира най-възможните си партньори. БСП му бяха един удобен партньор, но той им краде не просто електората, колкото структурите.
- В тия партии, които съставляват неговата „Прогресивна България“, има и две т. нар. социалдемократически партии, но според мен в България след д-р Петър Дертлиев, няма социалдемокрация. Откъде се взеха тези?
- Дори не е важно откъде се взеха. Очевидно Радев ги взима под аренда. Взима им абревиатурата. Така е бил посъветван, за да определи вота в лявото поле, трябва да вземе социалдемократическото. Но в никакъв случай те нямат нищо общо със социалдемокрацията на Дертлиев.
За съжаление България още в първите години на прехода загуби възможността да изгради силна социалдемократическа партия. Партията на Доктора бе унищожена най-вече от БСП, които успяха така да се възродят в прехода като наследници на БКП. Но Радев според мен просто взима тази марка под аренда, защото това са формации, които нямат никаква тежест и са дори непознати.
Това ще му изиграе лоша услуга, защото мандатоносителите са непознати, председателите на коалицията са хора, които са минали през управлението и са познати като съветници, като служебни министри на Радев и между другото не се ползаха с някакви особено високи рейтинги. Покрай Димитър Стоянов имаше и скандали. От чисто не само пиарска, но и като политическа технология, формацията на Радев не е партия, а проект, нека да го наричаме с ясното му наименование.
Този проект е плод на политически инженеринг, в който обикновено зад политическите инженери седят едни групировки, които имат интерес да направат свой политически проект, да вземат властта и да се възползват чисто икономически от това. И тук идва въпросът кои са фигурите, групировките, които застават зад проекта на Радев?
- И с кои точно той ще бори олигархията, както се е заканил?
- Няма как да я бори, защото олигархията в България е свързана първо със структурите на комунистическата държавна сигурност, а пък държавна сигурност се чувства комфортно в компанията на Радев. Той беше заобиколен от двайсет и няколко агента в инициативния си комитет и няма проблем да общува с хората на държавна сигурност, а всъщност цялата олигархия на прехода е свързана именно с тези служби.
- Син олигарх не е познавам...
- Те всичките са с червен произход, така че няма как да бори моделът. Радев обрисува България като олигархия и казва, че ние сме катастрофирали. А всъщност не желае да признае, че ние напреднахме толкова много и то благодарение на всички нас, които изнесохме тежестта на прехода. Направихме държавата си демократична, с институции, правова държава, членка на най-силните съюзи в света. Но Радев има друг разказ за България.
- Рейтингът, който имаше Радев, бе благодарение на институцията президентство. Като правило рейтингът на президента, след като напусне „Дондуков“ 2, спада. Но Радев излезе оттам преди почти два месеца, а рейтингът му е същият. Какво е направил толкова, за да държи същия рейтинг?
- Първо, не е същия. Очевидно подкрепата за него като политик е доста по-малка, отколкото рейтингът му като държавен глава. Но и тогава одобрението за него не беше толкова силно, колкото беше на Петър Стоянов, когато беше държавен глава.
Радев накрая имаше 47%, което за държавен глава хич не е много, но съответстваше на неговото поведение. За 9 години той се държа като политик, не помня и един момент, в който Радев да е бил този човек, онази платформа, която да обединява различията в името на някаква национална кауза. И знаеш ли, когато разбрахме, че Гърция ще осигури ПВО за България и ще ни пази, се сетих за един момент, който и ти сигурно не си забравил.
- Припомнете го, госпожо Андреева!
- Когато въведохме Air Policing над България, Радев каза, че това е национално предателство и отказ от суверенитет самолети на страни от НАТО да пазят българското небе. Искам да го питам, ако след 2 месеца се озове в ситуация на държащ изпълнителна власт как би реагирал в тази ситуация?
Пак ли ще каже, че ако съюзници от НАТО пазят българското небе това е национално предателство? На аятоласите ли ще ни остави?
- Тогава това не беше ли израз на неговото отношение към тогавашния военен министър Николай Ненчев?
- Не, то беше изобщо отношение към НАТО, това негово отношение е тревожно, защото България се нужда от сигурност, а сигурност могат да ти дадат само съюзниците. Но неговата политическа практика като държавен глава е много тревожна.
И това е големият въпрос. За мен е абсолютно сигурно, че той ще се мъчи да смени политическия курс и геополитическата ориентация на България, не толкова да ни извади от структурите на НАТО и ЕС, защото няма тази подкрепа. Той говори за някакъв неутралитет на България, който би ни превърнал в лесна плячка. Едно е летецът да прави „Кобрата на Пугачов“ и да очарова хората в мирно време.
Съвсем различно е, когато трябва да отговаря като човек, който се е прицелил в изпълнителната власт в държавата. Но мисля, че той не иска да бъде депутат. Той се чувстваше много комфортно като държавен глава, скрит в президентството, излизаше само с обръщения към нацията. Докато на ниво парламент той ще трябва да влиза в остри дебати и сблъсъци. Журналистите ще го питат всеки ден, а той не е готов, не е подготвен чисто в експертен и в политически план да говори на живо пред тях.
Ами да, той използва модела на Сакскобургготски, обаче няма нито неговата историческа харизма, нито неговото влияние над обществото. Той е с много ниско влияние и политическа подкрепа, по-скоро носи тежеста на 9 години публична власт, която е имал. Ние си го познаваме Радев. Той не може много да ни изненада.
- Според вас има ли Илияна Йотова като президент някаква съществена разлика с Радев или неговата сянка прозира зад нея?
- Най-вероятно всички ходове на Радев са били съгласувани с Илияна Йотова, няма как да не е така, включително и служебният кабинет. Но видяхме, че тя се еманципира буквално за няколко дни от него, демонстрира съвсем различно поведение. Тя сама си води пресконференцията, това беше нещо невиждано.
Смъмри Гюров за това, че се беше скарал на Атанас Запрянов, че се е виждал с Бойко Борисов. Това показва, че тя е институционален човек и познава политическия процес. Тя не иска да инкасира загубите на служебната власт и да я припокриват изцяло с образа на Румен Радев. Проблемът ще дойде, когато заговорим за идеология.
- Вкара ли си Крум Зарков автогол като пое БСП в този момент? Или има шансове да вкара партията в следващия парламент въпреки социолозите?
- Когато той стана лидер, сякаш много повече се зарадваха градските либерали, а трябваше БСП, но в нейната цялост. Защото като почнеш да делиш партията си на лагери в навечерието на избори, не я водиш към по-силен резултат.
Мисля, че това е стратегическа грешка на Зарков да се наложи като лидер, трябваше да потърси компромисно решение, да обедини партията. Той загуби при гласуването в парламента при ветото на президента за изборните промени.
Дотук не го виждам като някакъв силен лидер в БСП. Млади леви хора евентуално биха го подкрепили, но структурите и апаратът на БСП е нещо много по-различно. Те са все още на Зафиров, някои дори и на Корнелия Нинова. За тях трябва друг тип отношение и поведение.
Цветанка Андреева е журналист и политолог, завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.
