Не мога да си намеря работа, въпреки че не съм загубил лекарските си права.
Педиатърът д-р Здравко Георгиев, който лежа в либийски затвори заедно с петте осъдени на смърт медицински сестри и палестинеца Ашраф, напоследък боледува, но има повод за радост, нанюха в. “ШОУ”.
- Здравко, какво те радва в окото на кризата?
- След две години чакане аз и съпругата ми Кристияна Вълчева се нанесохме в апартаментите, които ни подари МТЕЛ веднага след освобождаването ни от Либия. Ето, това е най-новото, което ни се случи в окото на кризата.. Жилищата се намират на “Симеоновско шосе”, комплекс “Витоша”. Там наистина е много хубаво. Ние сме съседи с Нася Ненова.
- Какво ще работи в София Нася?
- Тя в момента е тук. Заедно с Криси вече три години учат рехабилитация и кинезитерапия и сега през юли завършват и двете. А Нася едновременно и работи като медицинска сестра в Института по педиатрия.
- Ти искаш ли да работиш като педиатър?
- Не. Аз отдавна вече съм го казвал. Правих всичко възможно, четох...просто някак си разбрах, че най-милото, най-важното, най хубавото нещо, което ми беше отнето след всичко, което се случи с нас, е именно професията ми. Просто нямам желание, нямам хъс, защото медицина, специално педиатрия не се работи без желание и затова въпреки, че четох, въпреки че опитвах разбрах, че няма да мога да се справя.
- Не са ти отнети лекарските права?
- Не. Напротив, като се прибрахме лекарските ми права бяха възстановени. Опитвам, все още не съм загубил надежда. Ще пробвам и за в бъдеще, но засега искам да се насоча към нещо пак свързано с медицината, но което да не е пряко с болни деца.
- Разбрах, че сте си купили с Криси селска къща. Ходите ли често там?
- Да, ние си имаме една къщичка в едно село. Това, дето се вика, беше първото ни жилище след като ни освободиха от затвора. Намира се на 50 километра от София. Понеже съм поотвикнал от шумния живот в столицата, от напрежението и многото хора и гледам повечето време да прекарвам там.
- А другите колежки на Кристияна какво правят в момента? Какво знаеш за тях?
- За Снежана нищо не знам. Нася вече ви казах, че е до нас. На Валя Червеняшка дъщеря й живее в жилището. За Валентина Сирополу знам, че още е в Пазарджик и какво мисли да прави за в бъдеще не знам. Но иначе ние се чуваме редовно по телефона. С Валя се видяхме преди две седмици, даже тя ни идва на гости, беше тук в София.
Нещастието някак си ни сплоти,
въпреки, че много зли езици говореха какво ли не за нашите взаимоотношения.
- Какво мислиш за д-р Ашраф? Той дойде тук, ожени се, роди им се момченце, сега пък взе ,че избяга? Казват, че настоявал да си вземе детето?
- Там и аз вече съм объркан. С него вече не поддържаме динамични връзки, както и с бившата му съпруга Оля. Това, което знам за него, е, че наистина иска да си вземе детето, но това са си вече чисто техни неща и не бива и не трябва да се мешаме повече. Знаем, че той живее в Холандия.
- Миналата седмица се разтревожих, защото каза, че отиваш във Военна болница, тъй като си болен. Какво беше - да не би някакви последствия от Либия?
- Не. Аз в началото бях във Военна болница от тази мозъчна хипносия, но това попремина. Но аз си имам още остатъци. Все още си
имам тиковете, не съвсем така силно изразени и малки проблеми с левия крак.
Всъщност ходих на преглед в болницата, защото бях преуморен, пренапрегнат, но се лекувах в къщи. Сега ми намериха някакви грипни истории и останах вкъщи за около десетина дни.
- Правителството ви е помогнало, нали?
- Не мога да отрека. Дадоха ни по 10 хиляди лева в началото още първия ден като се върнахме, след това постояхме известно време в резиденцията. След това тръгна слухът, че сме получили страхотни пенсии. Искам да успокоя народа, че
никакви пенсии, нито стотинка не сме получили.
- Какво ще кажеш за снимката на плажа, където твоята съпруга Криси е снимана по най-циничен начин с чепка грозде между краката?
- Сто пъти съм казвал ,че това е някакъв монтаж от страна на либийската прокуратура, за да обвинят Криси и в други престъпления. Не желая да се публикува тази снимка, защото тя не е от нашия албум.
- Винаги съм искала да те попитам как живяхте в Либия преди да се случи тази драма с вас- обвинението, че сте заразили със СПИН стотици местни деца?
- Много добре живеехме. Ние отидохме през 1991 г. Криси си беше медицинска сестра, след това стана и главна сестра в нейната болница – в диализата. Аз работех като педиатър в една малка клиника и се чувствах прекрасно, много добре. За онези години заплащането беше много добро и, естествено, ние затова отидохме там. Никога, абсолютно никога никакъв проблем не съм имал с либийците. Напротив. Бях /без да звучи хвалебствено/ един от най-известните педиатри в Бенгази. Бях много търсен и по време на работа и в извънработно време. Винаги съм се отзовавал. Просто това ми беше наистина призванието. Имаше дни, в които съм преглеждал над 80 и по 100 деца за работен ден.
- Ти си ми казвал, че си лекувал децата на министъра на здравеопазването на Либия д-р Саат Амруни?
- Той беше министър на съответната област, той също беше въвлечен в процеса. Отговаряше за Керенайка – Североизточната част на Либия – Бенгази и околността. Той имаше пет деца и изцяло аз съм се грижел за тях, аз съм ги лекувал. Пълно доверие ми имаха със съпругата му, с братята му и сестрите му.Така че това още веднъж потвърждава какво е било и отношението към мен.
- Какво се случи с него? Той не можа ли да ти помогне при арестуването?
- Не, защото...тя е много дълга история там. Той също имаше врагове и те го накиснаха тогава и го натопиха, че и той е виновен за тази история.
- Той подозираше ли, знаеше ли, че има СПИН?
- Той много добре знаеше, но никога не ни е казвал. Това се пазеше в тайна, така че какъвто и приятел и близък да съм му той никога нямаше да ми каже. Те са започнали разследването там много преди да ни арестуват и много преди нещо ние да разберем.
А ние знаехме, че има СПИН, естествено.
Но никога през акъла не ми е минало, че някога могат нас да ни въвлекат в това абсурдно обвинение .
- Останаха ли според теб много българи в Либия?
- Не. Те просто се броят на пръсти. Там останаха тези, които са от много години и които просто ги е страх да се приберат в България. Те си имат там работата, свикнали са и доколкото знам те си нямат проблеми с либийските власти.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
........................................
Досие
Здравко Георгиев е роден на 21 май 1950 г. в гр. Силистра. Завършил е медицина във ВМА - София и специализирал детски болести.Той излежа 4 години в Либия, обвинен за валутни престъпления. Съдът го оправда по обвинението, че е доставял банки със заразена със СПИН кръвна плазма в болницата в Бенгази.
Здравко Георгиев е работил в Мозамбик, а в Либия е от 1991 г. През 1995 г. е напуснал болницата в Бенгази, а от 1998 г. е работил в южнокорейската фирма "Донг Ах" в лагер за извличане на вода от пустинята. Когато научил, че съпругата му Кристияна е арестувана, заминава в Бенгази, за да я търси там и е задържан.
