Димитър Иванов е последният шеф на митичния Шести отдел на Шесто управление на ДС. В качеството му на такъв той знае много от тайните на бивши и настоящи величия. Иванов е и първият вицепрезидент на „Мултигруп” в периода от 1991 г. до 1996 г. Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и Школата на МВР в Симеоново, има и два доктората по история и икономика.
- Господин Иванов, кажете на читателите на в. "Шоу" - има ли хора, които сте разработвали в Шесто управление и които днес участват в политиката и в обществения живот на страната?
- В политиката има, макар че там вече се смениха поколенията. А тези, които сега управляват, тогава са били на много ниско ниво, за да представляват интерес за Държавна сигурност. Нито Станишев, нито Бойко, нито Първанов са били на някаква възраст или длъжност, за да им обърне някой внимание. От предишните поколения имаше доста хора, с които ние сме се занимавали, в добрия или в лошия смисъл, и сме имали отношения. Занимавали сме се с хора от кабинета на Андрей Луканов. Със самия Луканов сме се занимавали, с брат му Александър - също. Александър Атанасов, той е с различна фамилия, беше дълги години посланик в Зимбабве, и там имаше финансови злоупотреби с държавни пари в посолството, получаване на „подаръци”... Той си донесе ценна колекция от африканско дърво – дървени маски и други фигури. И Андрей като негов брат, разбира се, го защитаваше и го покровителстваше. Освен това имаше сигнали, свързани с Андрей Луканов. Той беше шеф на валутната комисия на Политбюро, беше постоянен представител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ в Москва, имаше оплаквания от министри – на икономиката, на външната търговия, на земеделието, които ние сме проверявали.
- Доказа ли се нещо от тези сигнали срещу Луканов?
- Доказа се, но по политическа целесъобразност ЦК и по-специално Живков не взеха отношение. Това беше и в последните години преди 10 ноември. Но се знаеше, че
Живков беше формирал в себе си едно крайно отрицателно отношение към Луканов
и към неговото семейство на база и на тези данни.
След това с правителството на Димитър Попов и със самия Димитър Попов сме се занимавали, с Петър Корнаджев, който беше министър на правосъдието сме се занимавали, с Димитър Луджев, който беше вицепремиер, Александър Томов, също беше вицепремиер... Работихме по различни сигнали, които са се получавали. Следващото бе правителството на Филип Димитров и т.н. Но това ни е била работата и тези хора не са знаели след това, че ще станат министри. А между тях някои бяха особено почтени като един Димитър Попов.
- Раздаваха ли се все пак пари в куфарчета след 10 ноември?
- Това тактически е невъзможно, идеологически пък беше изключено. Тогава идеологически беше невъзможно да краде от държавата – да взима куфарчета и да ги раздава.
- Твърди се, че Андрей Луканов е един от тези хора и оттам са започнали възхода си „Мултигруп” и други едри бизнесимперии?
- Андрей Луканов беше толкова непрактичен човек! Аз, вече като бях вицепрезидент в „Мултигруп”, съм му казвал: „Карлович, помогни малко, дай ни възможност да поемем въздух, да излезем. Дай ни някаква голяма сделка в рамките на СИВ, на социалистическите страни...”. Той се смееше и викаше: „Митко, ако искаш акъл, ще ти дам,
но от мен пари и някаква работа да свърша – не искай”
Той сам си го казваше.
За куфарчета говорят хора, които са били много далеч от управлението, от властта, нямат понятие за характера на властта. Разбира се, когато държавата се разгради, когато разрушиха Държавна сигурност, когато Стоян Ганев закри Министерството на външната търговия абсолютно глупаво, изпуснахме всички външни пазари, които имахме. Тогава е възможно някой от действащите в секторите на външната търговия, пък и на външното разузнаване, да е заграбил някоя и друга сметка, които са били зад граница някъде. Това - да, и то трябва да е разкрито още първите години след 10 ноември. Правиха някакви Бели книги, Червени книги.... някакви глупости, но не им стигна компетентността на новите управляващи. Нас ни изгониха и на наше място се отвори един огромен вакуум и нямаше кой да документира извършените престъпления. Самото разрушаване на апарата на сигурността всъщност доведе до една безнаказаност. Много от бившите членове на партията, стопански ръководители, които се кълняха и работеха за социализма, за една нощ станаха капиталисти. Но те ограбиха не само демокрацията, те ограбиха и нас – своите близки другари. Така че това трябваше да се разкрие още тогава. И сега, когато Георги Първанов говори да се отворят икономическите досиета на прехода - аз съм „за”, те трябва да се отворят. И те трябваше да се отворят още през 90-а година от правителството на Луканов, на Попов, на Филип Димитров, на Беров, на Иван Костов, защото
чак до Царя се крадеше поголовно в държавата.
При Царя започна да се краде избирателно и по-рафинирано.
- Казахте, че Луканов е бил непрактичен. Вярвате ли, че семейството му днес мизерства?
- Вярвам, да. Аз още тогава съм го виждал, когато беше жив. Ние имахме един разговор в Плевен, цяла нощ пихме уиски с него, фактически 36 часа преди да го гръмнат. Той нямаше пари, нямаше охрана и сам си караше едно червено малко „Пежо 306”. Даже аз му се карах и му казвах: „Абе, как може сам да пътуваш?”
- Имате ли някаква своя лична версия за неговото убийство?
- Имам, ама моята версия не върши работа. Ако бях в полицията – да, но след това никой не ми е възлагал да го разследвам, така че... В никакъв случай не е политическо убийство.
На лична основа е убийството, от омраза.
- Твърди се, че Ахмед Доган е бил агент на Шесто. Специално ли още тогава е подготвян, за да стане лидер на ДПС един ден?
- Да, бил е агент на Държавна сигурност, готвен е много сериозно. Ахмед Доган е изключително подготвен човек, но той първо е подготвен като философ, след това е подготвен като политолог, след това е подготвен като администратор и накрая като държавник. Какво значение има дали е бил агент на ДС или не, когато това е останало в минало време? Или Георги Първанов бил агент Гоце. Ами че той е бил регистриран един месец преди 10 ноември. Дори да приемем, че той е дал съгласие да бъде сътрудник, той не е могъл да реализира това.
- Сред загадките на прехода е свързана и смъртта на генерал Кашев. Каква е все пак вашата версия – защо той се самоуби?
- Ролята на генерал Кашев бе да обслужва първия държавен и партиен ръководител. Това му е главната и единствена функция години наред. И когато ти си обвинен от своя началник и от обекта, когото пазиш, че не си вършиш работата, ако си човек на честта, офицер с достойнство, какъв изход ти остава?
Кашев си подаде оставката и след това се самоуби.
Това самоубийство е израз на вътрешно опустошение, на загубване на смисъла на живота. Още повече че той беше в една такава възраст, в която не му бяха останали никакви илюзии, никакви надежди. Дейността на началника на УБО, както и на другите специални служби, даваше възможност служителите, особено ръководният състав, да виждат най-отвратителните, най-уродливите явления, най-големите деформации. И ако той е бил честен и принципен човек, това не може да не му се е отразило отрицателно, понякога даже пагубно, както е станало в неговия случай. Не толкова като християнин, колкото като витален и оптимистичен човек, аз съм против самоубийствата, не ги приемам. В случая на Кашев обаче това беше един достоен изход от ситуацията.
- Като говорим за самоубийства, каква е за вас истината за смъртта на Людмила Живкова? Напоследък се появиха най-различни теории за нейния край. Не е ли много съмнително все пак това, че никой не е видял и един ред от аутопсията й?
- Аз не познавам документите от аутопсията й, даже, доколкото знам, те не са официално оповестени. Нейният вуйчо акад. Атанас Малеев - брат на майка й д-р Мара Малеева, всъщност ръководи всичко и то остана една тайна. Но в края на краищата в такъв случай това не е нито неморално, нито незаконно. Семейството решава какво да бъде огласено, дали да бъде огласено. Но аз съм дълбоко убеден, че не може да се говори нито за убийство, нито за самоубийство на Людмила.
- Говори се, че след смъртта й всъщност е имало разчистване на сметки с хора, близки до нея, като Живко Попов и други?
- Аз познавам този процес, понеже лично съм участвал в него. Това не е разчистване на сметките около Людмила, по-скоро това е
разчистване на „боклука”, който се беше събрал около Людмила
в годините, в които тя бе министър на културата. Живко Попов беше първият. След него имаше още двама заместник-министри, осъдени за корупция, както сега казваме, а тогава беше „за материално облагодетелстване и морално разложение” - Емил Александров, заместник-председател на Комитета за култура по международните дейности, и Георги Вутев – заместник-министър на външната търговия. Имаше осъден и един много силен кмет на Димитровския район на столицата – Константин Караджов. Той беше вкаран в затвора. В затвора влезе по същия параграф за корупция и разложение един генерал от УБО, близък приятел още от партизанските години на Тодор Живков – генерал Хаджипенчев. Така че не можем да говорим за разчистване около Людмила след нейната смърт. Всички тези случаи са доказани със самопризнания, със свидетели и най-важното – с финансови ревизии.
Живко Попов аз го пуснах в събитията около 10 ноември. Той беше осъден на 20 години и лежеше в Старозагорския затвор. Бяха минали 7-8 години, откакто беше в затвора, и щеше да лежи поне още 7-8 г. Моя е заслугата, извадих го чрез обаждане до началника на Старозагорския затвор, уж че ни беше необходим по делото срещу Живков да свидетелства. Пуснаха го в отпуска за десет дни и така си остана, след това той се писа репресиран пред новото демократично правителство.
- Защо в аферата с кожусите само Янчо Таков влезе в затвора, а Иван Славков, за когото се говори, че също е участвал, остана невредим?
- Не, не е участвал Иван Славков. Това беше една грешка, повторена няколко пъти от Янчо и от неговото обкръжение. Този плейбойски начин на живот, това отпускане, което тогава се ширеше в някои среди, водеше до подценяване на опасностите, подценяване на принципите, леко прекрачване на границите между законното и незаконното… И да спомена, че Янчо не е престъпник, но това лигаво отношение към живота го доведе дотам, че фактически попадна под полезрението на Държавна сигурност и беше санкциониран. От гледна точка на днешните мащаби най-вероятно това изглежда като кокошкарска история.
Те много харчиха, много живееха…
Имаше един момент, в който около Славков се бяха събрали много хора, които го използваха. Той беше много талантлив човек, душевед, беше много работлив, той пиеше, и по жени ходеше, но много работеше. Много духовит, намираше контакти с всички почти и около него се бяха събрали едни хора, които не бяха на неговото ниво и го експлоатираха. Янчо беше един от тези хора. Самият факт, че след това Янчо не постигна нищо значимо, говори много. А е архитект, дизайнер, човек с езикова подготовка, свят е видял, с много добри психо-физически качества. Те с брат му Васил бяха навремето едни от най-модните автомобилни състезатели. В България едно от първите беемвета, жълто, пърпореше из София, беше тяхно. Янчо се беше женил за Лили Иванова и т.н. Но увлеченията по забавния живот всъщност му изигра лоша шега, а в известен смисъл той става изкупителна жертва на този поход тогава срещу корупцията, срещу моралното разложение. Както и на Борис Велчев сина му – Иля Велчев, който направи филма „Завръщане от Рим”, един изключително талантлив поет. Едни от най-хубавите текстове на български популярни песни са негови, най-съдържателни, с най-дълбок смисъл. Той също стана изкупителна жертва.
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА
