Доц. Атанас Мангъров: Това са храните у нас със смъртоносната болест листериоза

Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии.

За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.

- Доц. Мангъров, стана ясно, че 100 тона пилешко месо със салмонела е достигнало до нашия пазар отвън. Какви рискове крие това за здравето ни?
- Вече бе заявено, че всъщност месото не е достигнало до крайния потребител. Но дори да се разпространява във веригите, няма нищо страшно за здравето ни. Салмонелите са микроби, които живеят в храносмилателния тракт на животните - крави, овце, кози, пилета. Замърсяването на месото обаче става, когато в процеса на обработката му червата на животните, които съдържат салмонелите, попаднат върху месото. Това не е нещо необичайно, случва се в кланиците.

- Какво е важно да знаем като потребители?
- Важното е да знаете, че всяко сурово месо може да бъде замърсено със салмонели. Най-опасно е това, което е от домашни ферми, и които произвеждат домашно мляко, сирене, кашкавал. Там няма контрол, но пък за сметка на това са най-вкусни. Знаете, че био- и екопродуктите са рискови за нас.

- Не трябва ли обаче да има по-стриктен контрол, не ви ли притеснява, че заразено месо от други страни влиза на пазара у нас?
- Както казах, в това няма нищо необичайно. Но хората трябва да разберат, че не бива в никакъв случай да консумират сурово месо. Тогава има риск.

- Как може да се заразим всъщност? Може ли при допир на самото месо - или когато е преминало термична обработка няма риск за нас?
- Няма как да се заразим при пипане на месото. Другото, което трябва да знаете, е, че в него няма само салмонели, а има и други микроби, с които месото може да е заразено. Те се разпространяват по същия начин, по който се разпространяват и салмонелите. Например кантилобактер, чиято клинична картина при зараза е сходна с тази на салмонелите. Само че той се изследва по-трудно и не се следи.

- Това означава ли, че салмонелозата може да бъде объркана с друго заболяване със сходни симптоми?
- Да, има и други микроби, които провокират появата на диария. Другото заболяване с такава клинична картина е кантилобактер. Този микроб отново е при животните и заразата отново се дължи на фекално замърсяване. Може да се замърсят меса, яйца, риба, зеленчуци и др.

- А колко са случаите на салмонела у нас годишно?
Няколко хиляди случая има всяка година, но както казах, за да се зарази човек, трябва да има животинско фекално замърсяване. Особеното при салмонелозата е, че инфектиращата доза е много висока. Нужни са няколко милиона микроба, това в човешки фекалии трудно може да се получи. Хората поне спазват някаква хигиена, докато животинското фекално замърсяване е по-разпространено.

- Какви са симптомите и за кого е най-опасна салмонелата?
- Заболяването най-общо протича като остра диария, особено при бебетата. Висока температура, болки в корема, повръщане, изхождане с примес на слуз и кръв. Особеното на салмонелозите е, че са с продължителни диарии. Може да продължат дори няколко седмици, обострят се. Втората особеност, че не подлежат на лечение с антибиотици.

- Какво е лечението тогава?
- Само диета и рехидратация. Не бива да се допуска пациентите да се обезводняват, затова трябва да се хоспитализират. При една салмонелоза, особено при бебетата, има смъртни случаи точно заради обезводняването. Причината не е точно самата салмонелоза. В редки случаи при малките деца, при новородени може да се достигне до салмонелен сепсис. Но това е изключително рядко.

- Кога за последно у нас е имало такъв случай?
- Скоро не е имало такъв. Това е много рядко. Хората не бива да се безпокоят.

- Наскоро пък беше иззет суджук с листерия, ваши колеги заявиха, че всъщност това е по-притеснително, тъй като в Европа вече има две жертви. Така ли е?
- Листерията е сериозно заболяване. В значителна част от случаите причинява сепсиси.

- Как можем да се заразим и трябва ли наистина да внимаваме с консумацията на език, мозък от животни?
- Листериите също живеят в животните. Тяхната особеност е, че се размножават и при ниски температури. Ако една храна е замърсена с листерии, те могат да се размножат и когато храната се съхранява в хладилник - под 4-5 градуса. Това е притеснителното тук. Една значителна част от хладилниците биха могли да са с листерии, ако не са поддържани както трябва.

- При лоша хигиена, така ли?
- По-скоро при животинско фекално замърсяване. Трябва да се спазва стриктно технологията на производство. Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.

- Какво е лечението?
- Лечението тук е много тежко, продължително, с много високи дози антибиотици. Обикновено продължава около месец, а смъртността е 20-30%. А вероятността човек да остане с трайни неврологични увреждания е 80%. Другото важно нещо е, че особено податливи на зараза с листерии са бременните и съответно новородените. Трябва да се внимава със студените бюфети, непастьоризирано мляко, сирена от такива млека. Те са рискови.

- Има ли в момента увеличение на случаите на шарки, особено на скарлатина, тъй като има такава информация за столицата?
Не бих казал. При скарлатината трябва да знаете, че значителен процент от случаите не са същинска скарлатина. Често в гърлото има такъв стрептокок и някакъв обрив, като това се представя за скарлатина, но не е. Такъв стрептокок, група А, го имат около 25% от хората. Това не означава, че си болен от скарлатина. Това не подлежи на лечение. А скарлатината е клинична диагноза, не лабораторна. Трябва да имаш определен набор от симптоми, за да се диагностицира. Затова много често изписват антибиотици на здрави деца, което не е редно.

- А има ли доказани случаи на грип вече?
- Официално няма потвърдени случаи. Има много деца с висока температура и кашлица, а през тези месеци с тези симптоми е голяма вероятността да имаш грип. Но няма потвърдени случаи.

Визитка:
Доц. Мангъров завършва ВМИ „И. П. Павлов” - Пловдив, през 1982 г.
Специалист е по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г.
Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.