След като бразилският президент Дилма Русеф отпътува от България, природената сестра на брат й Любен Русев - Анна Петрова, яростно се възмути специално пред “ШОУ”, че от президентството са я спрели да се срещне със своята родственица. Вероятно за да не стане международен скандал, ако повдигне въпроса за грандиозната афера, при която роднините на Дилма Русеф в София се оказват измамени и завлечени от банкера Кюлев.
Анна Петрова твърди, че благодарение на репутацията на невъзвращенец на бащата на днешния бразилски президент Петър Русев /Педру Русеф/, в България навремето комунистическата държава е отнела от фамилията два имота в центъра на София. Впоследствие те са закупени за смешни пари от покойният днес банкер Емил Кюлев. Петрова предостави на редакцията на “ШОУ” копие от нотариалния акт на Кюлев, с който той става собственик на семейните имоти на пъпа на столицата – на ъгъла на ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски”.
- Г-жа Петрова, как вашите родители Теодора и Александър Янкови са придобили такива внушителни сгради в центъра на София?
- Въпросните имоти са придобити още в началото на 30-те години. Това са две сгради близнаци. Едната е унищожена от бомбите по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. Става дума за сградата на “Г. Бенковски” 2-а. В момента там има паркинг в непосредствена близост до Министерство на финансите. Другата сграда близнак, която е на 6 етажа, съществува и днес, и е на “Аксаков” 6. /Виж снимката/. Тя сега е на частни лица.
В изгорялата сграда бяхме няколко съсобственици. Това бяха огромни апартаменти от по 160 квадрата. Между другото, сградата е била много красива, с огромни кубета на покрива. Аз притежавам скица на имота, за който водихме години наред съдебни дела заедно с брат ми. В нея преди време е имало шестоъгълен асансьор, направен от княз Кирил, за да има по-лесен достъп до него любовницата му. Той, както знаете, е бил голям бохем, развихрил се е след завръщането си през 1926 г. от Прага, където е учил агрономство. Тази сграда всъщност е историческа забележителност, защото в нея са живели старите Данон, тяхната дъщеря Лили Данон, милионерът Богдан Бошнаков, художникът Щъркелов, както и дворцовият лекар на цар Борис ІІІ Обединител и Спасител на българските евреи Ангел Попов.
- Какви конкретно дела водихте и как разбрахте, че Емил Кюлев ви е взел имотите?
- Нали ви дадох нотариалния акт на въпросния господин? От него се вижда ясно, че той е присвоил имотите чрез ДЗИ и през 2004 г. става собственик на “Урегулиран поземлен имот ІІ, находящ се в г. ”София”, район “Средец”, на ъгъла на ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски“ и т.н., с одобрението на Главния архитект по регулационния план на София. Смятам, че именно този
архитект - Стоян Янев, е в основата на всичко и урежда протежето му Кюлев да завземе имотите.
Освен това всичко става със съгласието на кмета Стефан Софиянски и областния управител Росен Владимиров. Те са стъкмили цялата преписка. Това според мен е един фалшив нотариален акт. Не е взето под внимание, че ние не сме били под наем в тези кооперации, а сме били пълноправни собственици. Имам документ, който ви давам, с който се удостоверява, че баба ми Калиопа Янкова и дядо ми Александър Янков са теглили жилищен кредит от финансовото дружество СОБИМ в размер на 100 000 лв. и са ги изплатили до стотинка. Парите са били именно за закупуване на жилища там. Как става така, че
Кюлев купува имущество за милиони срещу 13 хиляди лева?
В архивите на Сталински райсъвет пише, че имотите нямат собственици и че не са деактувани. Брутална лъжа. Всъщност ние водихме два вида дела – едните по Закона за отчуждаване на едрата градска собственост, а другите по Закона за одобрение и приложение на Общия градоустройствен план на София от 1973 г. Тогава се започна голямото ходене по мъките. Спорихме по квадратурата, която ни определят за връщане, дела в Градския съд, обратно до Върховния съд и минаха много години. От 2000 до 2004 г. се въртяха делата от Градския съд до Върховния съд. Разберете, ние искахме да си върнем имотите, след като излезе Законът за реституция на Лучников и после Законът за изграждане на София. И докато водихме тези тежки дела, през това време мултимилионерът се е възползвал и си е уредил право на собственост върху нашите имоти. Зад него стояха и служителите от Столичната община. Явно ги е стимулирал парично. Няма как да не е плащал на всички отговорни лица, за да му помогнат да купи за 13 000 лв. имот за милиони. А на нас делото ни се връщаше все отначало и отначало в продължение на осем години. Все
намираха под вола теле, за да не ни върнат имотите.
- Какъв е финалът все пак на тази съдебна сага?
- Няма финал. Ние обжалвахме с брат ми, но в крайна сметка след като той почина през 2007 г., аз нямам сили да се боря с тази законно установена законотворческа мафия. Надявам се на “оня отгоре” да им внуши, че справедливост на този свят има и ако заведа наново иск, да ни бъде върната собствеността. Делото не е замразено, доколкото знам, но трябва да търся възможности за възобновяването му. Надявам се на вашия вестник да ми помогне и да даде гласност на тази несправедливост, която е станала благодарение на силните на деня тогава. Аз няма да спра и ще искам възмездие.
- Както разбирам от предварителния ни разговор, вие сте имали огромно желание да се срещнете с родственицата си Дилма Русеф на българска земя?
- О, да. Разбирам от публикации в печата, че е посетила гроба на брат ми в Централните софийски гробища и поднесла венец. Видяла е, че гробът на брат ми аз съм го подредила, уравнила и съм сложила бели цветя. Грижа се, въпреки ядовете, които имам. Не съм си забравила рода.
- Как стана така, че гробът на вашия брат е в съседство с този на Емил Кюлев и други знакови фигури от подземния свят?
- Не зная. Може би е някакво случайно съвпадение или ирония на съдбата. Брат ми – честният хидроинженер Любен Русев, да почива заедно със своите палачи!? Нали знаете, че брат ми е бил репресиран като син на беглец и невъзвращенец и за да се спаси от тормоз, е сложил край на живота си сам. Искам да кажа и още нещо. Аз правих неуспешни опити да се свържа с екипа на президента Първанов и да се запиша в протоколната среща с Дилма, но там една Георгиева направи така, че аз да не фигурирам в списъка по посрещането. После, какъв беше този цирк в Габрово?
Коя е тази Тошка Ковачева, нейната дъщеря? На шурей ми шуролинката!
Какви роднински връзки чак толкова има с президентката Ралица Негенцова, говорителката на ЦИК, която превъзходно лустросала жилището си, за да посреща Дилма? Това ли са роднините на Дилма Русеф? А къде е нейният брат? Той е в гроба, а аз - сестрата? Жива съм, тук съм. Никой не ми обърна внимание... То у нас е все така. Да си жив е страшно.
- Ако се бяхте срещнали с Дилма Русеф, какво щяхте да й кажете?
- На първо място щях да поискам от нея да се позаинтересува от имотите на своя брат в София. Много неща щях да й кажа, но жалко – не ме допуснаха. Ние цял живот с брат ми сме страдали по непознатата Дилма, а ето сега, когато дойде в България, стана така, че аз пропуснах шанса да се срещна с нея очи в очи и да й разкажа как е живял родният й брат.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
