България трябва да закупи поликлиники в европейски центрове като Будапеща, Прага, Виена, за да бъде лечението на сънародниците ни по-евтино. Тази своя идея развива в интервю за "24 часа" началникът на Военномедицинската академия ген. Стоян Тонев. Според него моментът бил особено подходящ заради финансовата криза и 10 млн. евро стигат за подобна инвестиция.
По неофициални данни от България излизат 650 млн. евро за лечение в чужбина, като се включват застраховките и на българите, които работят навън.
Германия купувала в Австрия, Испания във Франция и Италия, Англия в Швеция и Норвегия. Наемали санаториуми в Гърция, Кипър, Испания, за да лекуват по-евтино своите граждани.
Ето пълният текст на интервюто:
- Ген. Тонев, Военномедицинската академия все по-често е наричана "най-добрата болница". Колко струва това?
- Тя винаги е била най-добрата не само защото армията е приоритет. Друга причина е във възможностите, които дава военната медицина особено за спешната терапия - те са без аналог. Спешната помощ като централизирана система е по-успешният вариант, показва и нашият опит от години. Дори в страни като Великобритания и Швейцария, където бяха отрекли този подход, се връщат към него.
- Как се отрази реформата в здравеопазването обаче?
- Трите основни крачки в здравната реформа - доболнична помощ, болнична и профилактика, при нас бяха извършени за 3 години, до 2005 г. Трябваше още в началото да заложим повече на профилактиката, трудовата медицина, но както обикновено, започнахме от всичко по малко.
- С какво Военна болница е по-напред?
- Приоритетите са специализираната спешна помощ и максимално бързата диагностика.
Всеки ранен или болен, където и да се намира в България, трябва да може за 30 минути да попадне в звено за бърза диагностика. Това значи диагностика за 30 минути. Става дума за принципа на златния час, възприет първо в хирургията. От 50 г. се спори дали инструменталният подход - новите технологии, апаратите, наистина ни дава по-бърза диагноза, или изграденият клиницист, който работи и с интуиция, може да определи диагнозата много по-бързо. Истината е някъде по средата.
В много случаи не може да се разчита на никое от двете, а се работи по схема, алгоритъм. Има такъв за остър корем - дава бърза и точна диагноза на 20-ата минута при 95% от пациентите. Не е валиден обаче при останалите 5%. Те загиват именно защото се работи по алгоритъма, той не ги хваща. А ако не се работи по него, се пропускат 30%.
- Военната медицина е безмилостна в статистиката - има разчети за броя на загиналите при всякакви инциденти...
- Да, за военни танкови учения например се знае, че при повече от 3 дни се допускат средно по 4-ма загинали. Причината е най-често човешка грешка. Трябваше да решим дали болницата да остане само за армията, или този ресурс да се използва за отваряне към общото здравеопазване, като поеме и специални задачи: медицинска помощ при бедствия и аварии, хуманирани мисии у нас и в чужбина, военни мисии. Трябваше и да остойностим дейностите, за да направим самоиздържаща се система.
- Кое беше най-трудното?
- Третата важна стъпка - да се съчетаят ведомствените структури с търговски дружества. Когато нещо е на загуба, никой не иска да го прави търговско дружество. Когато стане силно, всички искат, но армията е инвестирала прекалено много и няма сметка да е търговско дружество.
Макар и с много спорове, Министерството на отбраната и Генералният щаб са възприемали идеите ни. Най-важното е да имаш екип и съмишленици, които да действат самостоятелно. Не подчинени, а самостоятелни хора по високите нива. Голям проблем е от кадри, свикнали да са подчинени цял живот, да направиш самостоятелни хора. Около 30% от времето и усилията ми отиват да обединявам хората за общи задачи. Казано по друг начин, разтървавам ги да не се бият, а да действат в името на обща цел.
- Защо здравеопазването не върви?
- Трябва да се надмогне провинциализмът. Както казва Ботев, "Ние сме велики в кръчмата". Днес всеки казва: "Аз съм най-добрият!". Ама къде - на улица "Раковски". Трябва да се сравняваме със световни критерии. Необходима е непрекъсната конкуренция, която да изгражда реални критерии. Ако в една болница няма смъртност, усложнения, разходи, значи не е болница. Тежките случаи са един от най-важните критерии за добрата болница. Те дават опита.
- Да, но почти всички болници бягат от тежките случаи.
- Това е слабост на системата. Освен това българинът може да приеме, че има по-умни, по-богати и по-късметлии от него, но когато стане дума за образование и здравеопазване, всички искат равен достъп до добрите учебни заведения и болници. Няма страна, в която да са доволни, но основното условие е да бъдат достъпни за всички. Трябва да се премахнат всякакви посреднически етапи на допускане на болния до специалист. Не можем да кажем, че българинът като член на Евросъюза се лекува като неговите граждани. У нас понякога се лекува и по-добре, но като цяло се люшкаме от крайност в крайност.
В един момент министерството контролира финансово всичко, после дават правомощията на здравната каса. После решават, че тя не може да се справи, и се минава към следващ вариант. Да, но не министерството дава парите за здравеопазване, а всеки от нас. Обаче ние не играем. Касата трябва да финансира изцяло системата, а министерството да има основни приоритети, които да субсидира - да плаща за конкретна дейност по правила. Самото финансиране трябва да бъде независимо дори от правителството. Сега касата нищо не може да прави, дори не определя какъв резерв да има. Станала е техническа служба, която изпълнява чужди правила.
- Кои са най-несъвършените неща в нашия модел?
- В клиничните пътеки не е остойностен трудът, а той е между 40 и 60% от разходите.
Най-големият проблем е специализацията и квалификацията на лекарите. Държавата изпусна този въпрос, а ударът ще се усети след 3 г. Изведнъж ще разберем, че няма специалисти. Дай Боже, да се върнат някои от момчетата от чужбина. Изпуснал съм от моята клиника 3-ма досега. В чуждите системи развитието е по-бързо.
Друг проблем е моделът на търговските дружества за болниците. Не може да има търговско дружество, което да не може да фалира или да формира печалба. Министерството на здравеопазването не трябва да абдикира за сметка на здравната каса от финансирането на определен брой болници - дали 28 или 64, е въпрос на преценка, но за стабилно здравеопазване трябват определен тип болници с осигурена издръжка - ток, парно, вода, заплати. Моделът на имагинерни институции, които имат планиран финансов дефицит, формиран постоянно от недофинансиране от касата и от неотчитане на инфлацията, просто натрупва дългове, без да решава проблемите.
През последните 10 г. финансовият ресурс в здравеопазването се е увеличил 5 пъти в Европа и 3 пъти в България, но за сметка на държавата се е увеличил само 2 пъти в Европа и 1 път в България. Останалото се поема от пациента - чрез регламентирано или нерегламентирано плащане.
- Да ръководиш болница прилича ли на държавното управление?
- Е, не съвсем. Като човешки взаимоотношения - да, но като структура не може да се отъждествява. В болницата основното е да се помогне на болния човек, а той е слаб. В държавата не само слабите са приоритет, а трябва да се мисли как да се даде път на кадърния човек. Защо у нас например липсват фондации за подкрепа на талантливите? Има предимно такива за подкрепа на болни. В чужбина има за подкрепа на талантливи деца с проблеми. Сега сме в контакт с швейцарска фондация, която има клонове във Великобритания, Ирландия, Белгия и Холандия - за техни талантливи деца. И не само в изкуството, но и добри математици. Ако се помогне на такива деца, те ще допринесат много повече полза за държавата.
Във ВМА мисля да направим такава фондация
с гражданска насоченост, нищо общо със здравеопазването. Ще бъде за талантливи деца с физически или психически проблеми. Ако 10% от тях станат добри лекари, това е достатъчно. Имаме например лекари инвалиди, на които осигуряваме условия за работа. И това е част от усещането, че помагаш. Много е лесно да работиш в такава среда. Тези дни бях в малък крайграничен град. В болницата няма специалисти, младите не са мотивирани.
Няма чаршафи, за лекарства да не говорим
Отивам на гости у семейство лекари - панелен апартамент, няма асансьор, в коридора няма ток, ограбени са пощенските кутии. Няма парно, топлят се на акумулираща печка. Стандартът на двама лекари с по 25-30-годишен стаж е обиден, те трябва да са в първата тройка по благосъстояние в града. Тук има хора с по 3000 лв. заплата и пак мрънкат.
- Докъде се простира корупцията в здравеопазването?
- Зависи какво разбираме под това понятие. Основната й част има морален характер. Липсата на регламентирани доплащания и нищожната роля на частните болници (3-5% от цялото здравеопазване), както и незначителният дял на здравноосигурителните фондове са основната причина за корупция в здравеопазването. Идеални хора няма, лекарите, макар и по-добрата част от обществото, също, ако няма структура, която да регламентира, че “честността е най-добрата политика”, ще правят възможни корупционните практики.
Има лекари, които никога не биха рекетирали пациенти независимо от материалното си състояние. Но не трябва да разчитаме на тях, защото не определят нивото на корупция. То зависи от правилата в една система. От някои от лекарите зависи дали даден пациент ще доплати за даден консуматив. Начинът на купуването им не е регламентиран също. Имам предвид скъпите медицински изделия, които здравната каса не покрива в травматологията, неврохирургията, хирургията.
При нас пациентът слиза в касата на болницата с докладна записка от шефа на клиниката, плаща и от маркетинга доставят консуматива. Болницата като голям потребител плаща поне 10% по-малко, отколкото, ако пациентът иде сам във фирмата. На много места обаче изпращат пациента във фирмата да си купи консуматива, а лекарят получава комисиона. Това
все още е честният път, макар и вече на ръба.
По-лошо е от болен да се искат пари за консуматив, който касата плаща. Той ги дава на ръка, най-често на сестрата в клиниката, и край. Това е един доста масов път на корупция в болниците. Доплащането трябва да бъде ясно регламентирано и пациентът да го знае.
- Все повече хора като че ли разчитат на плащането на ръка вместо на осигуровките.
- Твърде много хора са неосигурени. Няма друга страна в Европа, където, като идеш в общината, полицията или друго учреждение да искаш услуга, и да не ти поискат картончето за осигуровките. То е ключът, без него си по-голям престъпник от крадеца, длъжник си на държавата. У нас проблемът е много по-тежък дори от съседни страни като Гърция и Румъния, макар че остава невидим. Според мен става дума за между 20 и 30% неосигурени, което е много.
Още на 30% държавата плаща осигуровките, но не в реален размер, а разходите за тях са в пъти по-високи спрямо останалите. Същевременно съществуват дарения, а българинът е много благодарен пациент - когато получи и отношение. Тази година например имаме над 1 млн. лв. дарения абсолютно доброволно. От хора с възможности, предимно големи фирми. Личната благодарност на хората към лекаря има измерения, които са сравними само с Италия и Испания, може би и поради манталитета. Въпреки че системата се стреми да го унижи, пациентът се отнася с уважение към лекаря си. И най-важното е отношението.
Вниманието е най-евтиното нещо, а струва най-много
Безкомпромисен съм по този въпрос.
- Минахме 20 г. в преход. Защо не живеем по-добре?
- Има сили, които помагат на българския мошеник да бъде още по-голям мошеник... Преди време бях в Колумбийския университет в САЩ. Видях много ценни неща и като се върнах, бях много ентусиазиран как ще ги въведа у нас, даже ще ги направим много по-добре. Съизмервах се с тях като специалист, а като човек се смятах за много по-добър. А истината е, че видях един-двама души, които са толкова напред, че разбрах, че никога няма да бъда толкова умен. Шефът на кожната клиника например е лауреат на Нобелова награда. Разбрах, че мислим и работим на парче - само с ежедневния проблем. Обаче не умеем да си поставяме приоритети и да ги следваме, а не след 2 г. изцяло да променяме посоката. Малка държава сме и тя лесно може да бъде подредена. Трябва да се съизмерваме с другите не само личност с личност, но и като общност с общност, това е голям проблем за българите. Нямаме и чувство за общност.
Защо социализмът беше супер успешен у нас? На мнозина се хареса идеята за равенство, в което обаче да ползваш само предимствата. На способния човек, който може да направи нещо за всички останали, му се пречи. И още е така. Тъй като сме малка общност, се смята, че не може някой да бъде по-умен, по-кадърен от останалите. /БЛИЦ
