Румен Петков да започне от себе си и Акрам, като говори за “куфарчета с пари”, посъветва икономистът Кольо Парамов в интервю за "ШОУ" по повод на броженията в средите на социалистите.
Парамов е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е икономическа география и философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Международни икономически отношения в УНСС. Бил е кмет на промишленото селище "Ерма река" и зам.-директор на Горубсо" - Златоград. Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание. Главен ревизор на БНБ до 1998 г. Един от учредителите на гражданско сдружение “Глас” с председател международно признатият експерт проф. Димитър Иванов, който е съветник по време на първия мандат на президента Първанов по международни икономически отношения. В момента е финансов консултант.
- Защо според вас Румен Петков точно сега, 20-години след промените, се върна към въпроса с прословутите “куфарчета с пари”, и припомни на съпратийците си, че ако наистина са раздавани, то БСП трябвало да е извън закона?
- Понеже чувството за интрига у Румен Петков е много силно развито. При него през последните 20 години стилът за осигуряване на интриги е стил за влизане в управлението.
Но като говори за “куфарчета с пари”, защо не започне от себе си и да каже: “Ето, например, през 1991 – 1992 година бях председател на Общинския съвет на БСП в Плевен и “куфарчета с пари” при нас не е имало, набеждаването ми с Акрам е абсолютна лъжа...”
Не може да провокираш разговор по определен проблем, а да си вътре в самия проблем...
- А според вас имаше ли “куфарчета с пари”?
- Не ми е известно през 1990-1991 година да са подготвяни и раздавани “куфарчета с пари”. Ако е имало партийни пари, това бяха остатъците по сметките на външнотърговските дружества. Това са много пари, свежи пари, сигурни пари.
- Къде отидоха те?
- Те бяха присвоени. Парите на външно-търговските дружества на 100 процента бяха присвоени от хората, които са били определени от БКП да ги управлява. До сега държавна проверка, документирана и ясна, няма, а можеше да се направи много лесно...
- Какво трябваше да се направи?
- Затваря се парламентът една вечер за два часа на едно тайно заседание, изваждат дружествата, намират се всички разпоредители по сметки, където са в чужбина, извикват ги: “Ти си бил разпоредител на сметка, останали са 500 000 долара, а ти си купил къща в Далас?!” Взимат къщата и готово... Всичко щеше да е ясно. Това са 400 външно-търговски дружества.
И тогава щеше да се разбере има ли източени от тези пари в посока определени политически партии, към лидери... Мо-же-ше да се разбере. Вече не може. Банките не пазят повече от 10 години архивите си... Коя банка ще пази сега разчетна сметка от 1991-а година?! Но по онова време можеше да стане на секундата. Приемаме, че Жан Виденов и Любен Беров не са искали или не са имали подготовка да го направят...
Но аз и днес упреквам Иван Костов, че през 1991 година като финансов министър в служебното правителство на Димитър Попов не направи нищо по този въпрос, въпреки, че е според мен е имал детайлна информация.
- Преди убийството му, Луканов ви поръчва цялостна финансова ревизия, каква е тя точно?
- Не става въпрос за поръчка. Става въпрос за проверка на изходящата базова информация, която да докаже движението на паричните средства и наличностите в българската държава. Искахме да стане ясно до този момент, кой какво е пил и кой какво е платил! За да знаем с какво разполага държавата.
Защото Луканов нямаше прецизна информация за всичко, което Живков и Огнян Дойнов бяха надробили. Той искаше ярки и точни доказателства. А Живков беше жив и можеше да оспорва, ако иска.
През март-април 1996 година ние усещахме, че 15-16 банки просто ще изгърмят. Прогнозирахме, че доларът ще скочи до 3 500 лева и затова напечатахме малката банкнота от 50 000 лева. Иначе рискувахме да нямаме достатъчно брой банкноти за паричното обръщение.
Луконов беше убит, бяхме спряни в процесана ревизията.
Целият план се провали. Гаврийски като управител на БНБ и премиерът Костов ме освободиха като главен ревизор на банката.
Моята грешка вече след убийството на Луканов беше, че аз вярвах много на Иван Костов като държавник. Знам му развитието в детайли, знам му стила, знам по какъв начин беше реализиран като лидер на партия и формиран като министър-председател. Аз не вярвах, че до такава степен той ще изтърве гаулайтерите около себе си. И те го блокираха.
Между впрочем Луканов също имаше уникално доверие на Иван Костов. Той беше убеден, че никой друг не може да направи промяната на стила на държавното управление, освен Иван Костов. Затова Луканов след май месец 1996 година започна активно да работи за утвърждаванато на Иван Костов като водещ политик на България. Даже една от задачите му при отиването в САЩ в средата на октомври, беше лансирането на Иван Костов за нов министър-председател на България. В САЩ с голямо внимание приемаха оценката на Луканов за положението в България, както в Държавния департамент, така и в президентството.
Всъщност аз още от 1990 г. знам от Луканов, че Костов ще бъде бъдещият министър-председател. Луканов беше убеден, че непартийността ще реши въпроса с прехода в България.
И според него единствен Костов имаше мащаба и хъса да направи сериозната пазарна промяна.
- Може би неслучайно се говори, че Луканов е създал българската опозиция през 1989 година?
- Много е грубо да се каже така... Но ако бъдем реалисти и точни, Луканов нямаше друг избор, освен да спомогне създаването на българската опозиция с онези точни хора, които да свършат необходимата промяна.
- Кои други бяха фаворити на Луканов?
- Има много. Не бива да ги споменавам. Някой от тях може да не иска днес името му да бъде свързвано с него...
За съжаление ретроградните сили ликвидираха Луканов. Ако той беше живял още две години, положението в България щеше да е коренно различно. Аз съм един от хората, които са се срещали възможно най-много пъти тайно с Луканов и нито веднъж не съм забелязал у този човек ламтеж за пари. Беше държавник в уникален мащаб. Такъв като него се ражда веднъж на 200 години.
- Как ще коментирате сега поведението на президента Първанов 2 години и половина преди края на втория му мандат, господин Парамов?
- Първанов е един щастливец. Това го казвам като участник в събитията и реален свидетел. Той беше щастливец, когато го посочиха за зам.-директор на Института по история на БКП - това стана на 40-ия конгрес на партията през декември 1991-а година. Свидетел съм как стана член на Изпълнителното бюро, свидетел съм как като най-компромисният и слаб вариант стана лидер на БСП, свидетел съм как в последата секунда различните лобита в елита на БСП издигнаха кандидатурата му за президент, свидетел съм и на най-случайното му избиране, защото никой не е очаквал да го изберат за президент. Както съм свидетел и на това, как след това той забрави абсолютно всички, които му помогнаха да стане президент. Цялото това движение на Първанов от 1990 -година и пред очите ми.
- И защо го наричате щастливец?
- Късметлия е. Има такива хора. За разлика от други, които заради острия си език, заради принципните си позиции, примерно, стават фронтално неугодни, независимо, че са супер точни професионалисти.
В момента като погледнете състава на съветниците на президента ще видите все едно един филиал на “Позитано”20. Този филиал на партийната централа на БСП не може да роди стратетия, която до доведе до съществена промяна. Това са хора на статуквото, хора с мащаба на вчерашния ден. Това не са хората на утрешния ден. Колкото и да съжалявам, истината е такава, макар, че ме боли! Един ден като завърши президенстването на Първанов, то по всяка вероятност ще бъде отразено в историята като периодът на летаргията. Жалко е това, че 8-годишното му управление ще бъде оценено като периодът на летаргията! Никакво рязко движение, никакво въздействие върху нов тип икономическа среда, никакво въздействие върху нов тип политическа структурна система – имаш една статукво, една тотална първична крадливост и зависимост...
- У кого е тази първична крадливост?!
- Във всички онези, които лансираха Първанов за втория мандат, по всички нива имаше една първична крадливост...
По време на Тройната коалиция президентът трябваше да стане и да притисне Станишев за всички безобразия, които се вършеха и да каже: “Не ме интересува никакъв мандат, вие злоупотребявате с това, това и това...!”
- Дали президенът ще се изкуши да създаде партия след края на мандата си?
- Недалновидното му отношение към определени олигарси, като Георги Гергов, например, ще блокира това. Пловдивският панаир, ако се разчопли издъно, могат да се изкарат уникални неща. И тези факти ще излезат. Бойко Борисов трябва да разкрие тези взаимозависимости и така ще лъснат олигарсите, които са забогатели по време на президента Първанов и то доста грубо. Това е шансът на Бойко Борисов, той няма друг избор!
- Взеха да му казват вече на премиера Борисов, че прекалявал с изваждането на греховете на предишната власт...
- Нищо не прекалява! Всичко трябва да се извади и да се изпрати в прокуратурата. Това премиерът трябва да го свърши, изобщо да не се претеснява, че прекалява! Всички тези мушмороци, които се награбиха с толкова пари, които изсмукаха държавата, които ни докараха до това блато, трябва да отидат в прокуратурата и да се стартират делата. Като строителния министър Гагаузов, например, който блокира възможността България да построи магистрала, а я принуди да върви по новозагорския път и да се самоизбива и да издигне маса паметници на жертви по него, със заместниците на Гагаузов, с взаимовръзките им, с парите им, с фирмите им, абсолютно всичко трябва да се разследва. Какво е минало - 3-4 месеца! Откъде накъде на тези хора ще им се прощава?! Тези хора са гърбави с държавни пари и нанесоха на авторитета на държавата огромни щети! Задачата на Бойко Борисов е чрез това прочистване да започне стартирането на нов тип политическа класа. В противен случай тези от БСП, които осмиваха при приемането на бюджета министъра на финансите Дянков с пиците ще стигнат още по-далече в наглостта си! А именно те докараха ситуацията до тук!
Едно интервю на Валерия Калчева
