Главният икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов, представи своята оценка за европейския икономически модел и бюджетната рамка на България за 2026 г. , цитиран от Money.bg. Той подчерта, че Европа е успяла да изгради свой собствен път – различен от този на САЩ и Китай – и да постигне значими резултати благодарение на дългогодишните процеси на интеграция.
Европейският модел и ниските неравенства
По думите му общият пазар и финансовата интеграция не са напълно завършени, но въпреки това европейската икономика показва стабилност и по-ниски социални неравенства. Това според Павлов е сред ключовите показатели за успеха на модела през последните две-три десетилетия. Той уточни, че въпреки силните икономически резултати Европа не може да бъде глобален център на геополитическо влияние, но запазва конкурентното си предимство чрез вътрешните механизми за растеж.
Оценка на Бюджет 2026
Финансистът определи внесения в Народното събрание бюджет за 2026 г. като добър и балансиран. Според него правителството е успяло да избегне политическа криза покрай дебата и да предложи рамка, която отговаря на основните икономически предизвикателства.
Той посочи, че документът осигурява възможност за продължаване на процеса по догонване на доходите към нивата в държавите с най-високи стандарти в Европа. Увеличенията на разходите за заплати и издръжка в бюджетния сектор, макар ограничени, ще подкрепят този процес. Сред акцентите е и решаването на натрупани дефицити, включително в сферата на здравеопазването.
Минималната заплата и растежът
Павлов отбеляза, че предвиденото нарастване на минималната работна заплата е важен инструмент за влияние върху пазара на труда. Той прогнозира икономически растеж от около 3% през следващата година, подпомогнат и от първата година на България в еврозоната.
Консолидация и промяна на стимулите
Според него една от ключовите задачи е пренасочване на стимулите – от повече потребление към повече производство. Той припомни, че именно поддържането на производство над нивата на потребление е позволило на страната да намали високите дългови натоварвания от периода преди световната финансова криза.
Павлов предупреди, че през последните години се наблюдава отслабване на този модел и са необходими коригиращи мерки, за да се избегне трайна дисбалансна ситуация. Бюджетът според него прави стъпки в тази посока чрез по-бавен ръст на заплатите в публичния сектор и ограничено увеличение на социалните разходи.
Дълг, лихви и фискален резерв
Влизането в еврозоната ще намали разходите за лихви върху държавния дълг благодарение на по-ниската цена на финансирането. Макар ефектът да е в малки пропорции, Павлов подчерта, че това е важна тенденция. Той посочи, че фискалният резерв в края на годината вероятно ще достигне около 8% от БВП – ниво, което е високо за икономика, готвеща се за еврозоната.
Прогнозата му е, че новият държавен дълг през следващата година няма да достигне заложения таван от 10,5 млрд. евро, а ще остане в диапазона 8-8,5 млрд. евро.
