Когато се бия в заведение, настъпва пълен хаос. Вдига се адреналинът. Започват да летят предмети, юмруци отвсякъде, в същото време гледаш някой да не те наръга
Ако човек слуша за неговите изпълнения, ще си представи страховита мутра с татуировки на череп и кости по напращелите мускули. Ако го види на живо, ще остане леко притеснен, защото образът на момчето - отличник някак си не се връзва с имиджа на побойник. Името на Димитър Спасов – Митко Каратиста се свързва често с истории за мелета из нощни клубове и заведения.
Последното изпълнение с негово участие бе това в “Бедрум” в Слънчев бряг. Тогава той и още шест души се оказаха в тежка схватка с хора на Златко Баретата и Митьо Очите. Заведението бе буквално изпотрошено.
В новия брой на в. “ШОУ” Митко Каратиста твърди: “Всичко стана много случайно!” Според неговата версия не той и хората му са виновни, а отсрещната страна. Историята му много прилича на “Не знам, не чух, не видях!” Не познавал лица от криминалния контингент, не е виждал на живо нито Митьо Очите, нито Златко Баретата. Казва, че дори като малък не е правил бели. Просто нямал време от тренировки, а баща му го възпитавал изключително строго. Сега, вече голям, не ходел и по заведения. Така неусетно усещането, което се натрапва, е за един самотен човек. Само бизнес и никакви забавления. Понякога – случаен бой в нощен клуб.
Митко Каратиста се съгласява да разкаже своята версия за боя в “Бедрум” с уговорката, че ще разкрие и нещо повече за себе си или ще представи нещата по малко по-различен начин...
- В Слънчев бряг на почивка ли бяхте?
- Това беше второто ми посещение за сезона. Бях на почивка само за един ден, неделя трябваше да съм се прибрал, защото в понеделник имах ангажименти.
- Бабаит ли сте? Защо все става така, че името ви се замесва в скандали и побоища?
- Медиите се опитаха да извъртят нещата – в някакви лагери, бяха намесени имена на хора от организираната престъпност, които въобще не бяха там. Стана каша, която даде отражение върху моя авторитет като сериозен човек.
- Вие с какво се занимавате?
- Занимавам се с частна охранителна дейност.
- За инцидента в “Бедрум” вече се изписа и се изговори много. Обвиняват ви в това, че сте нахлул с хората си в заведението, че сте отказали да се подложите на проверка за оръжие, това вярно ли е?
- Не, имах предварително резервирана маса от предния ден. Посещението беше абсолютно организирано, имах среща с другите мои приятели, които ме чакаха там от обяд. На влизане декларирах, че едното момче има оръжие, за съжаление в самото заведение каса няма и се наложи той да се върне да си го остави. Впоследствие дали се е върнал, или е останало в него, не мога да кажа. След като влязохме, не се интересувахме от това.
- Усетихте ли враждебност, когато седнахте там?
- Не, това е едно много приятно място и всяко лято, когато ходя в Слънчев бряг, го посещавам. Персоналът ме познава като редовен клиент.
- Предполагам, че сте и щедър и оставате бакшиши?
- Спазвам етикета на добрия клиент естествено, че оставям пари.
- Какво стана, как се случи всичко тогава?
- Две момичета дойдоха на нашата маса, в което лошо няма. Дойде едно момче, което се държеше видимо неадекватно. Казах му, че никой не го познава от нашата маса и не ми е приятно да седи при нас. Помолих да си тръгне. То ми каза:
“Сега ще видиш какво ще стане!”
Върна се, организира група хора, които се върнаха с ясната идея да се бият. Бяха около пет човека. Директно налетяха.
- Как се почувствахте в този момент, уплашихте ли се?
- Тези момчета не стреляха по мен, те първоначално дойдоха с ясната идея да ме бият. В крайна сметка аз бях с още едно момче от фирмата, отделно видях още двама приятели, с които тренираме и така успяхме да ги отблъснем по някакъв начин. Това провокира викане на още хора. По едно време се учудих откъде успяха да се организират за толкова кратко време толкова много хора.
- Според вас откъде?
- Слънчев бряг е един от най-посещаваните курорти, явно са си намерили приятели, за мен също беше чудо, но факт, че нахлуха от двата входа, очевидно през охраната и този път вече не бяха дошли да се бият с голи ръце, но носеха и подръчни материали.
- Ще ви попитам отново не като Митко Каратиста, който се бие, а като човек, уплашихте ли се?
- Ако някой не изпита страх в такъв момент, значи няма място сред нас. За нормалните хора, трябва да е някой от планините.
- Може би въпросът ми ще ви се стори малко наивен, но по филмите често дават такива мелета в заведения. Всъщност какво представлява един такъв бой? Да си в центъра на такава битка?
- Настъпва пълен хаос. Вдига се адреналинът. Започват да летят предмети, юмруци отвсякъде, в същото време гледаш някой да не те наръга. Обзема те едно особено чувство и се засилва инстинктът за самосъхранение. Виждаш, че животът ти е в опасност и правиш всичко възможно да оцелееш. Тук не говорим за надвиване, защото това не е ринг,
става въпрос за оживяване
- Заболя ли ви, удариха ли ви лошо?
- Не, единствено в един мой опит да се предпазя от едно момче, което идваше с нож в ръка, опитах да го блъсна с крак, но то ме прободе в ръката. Това са нормални неща, които могат да се случат на всеки. Но в една такава ситуация аз съм подготвен и мога да се грижа за себе си.
- В такъв случай бих се радвала, ако някъде има меле, да съм във вашата компания...
- Аз пък се надявам повече да няма такива неща и да не се бия никога в заведение.
- Добре, да се опитаме тогава да разбием няколко теории на конспирацията, които се въртят около вас. Твърди се, че мелето в “Бедрум” има връзка с друг скандал, случил се преди това?
- Не, чух само за това, но нещата бяха различни.
- Пуснаха се слухове, че е имало още един инцидент с Камен Балбузанов – Куката, който е бил ваш приятел. След побоя той е потърсил съдействието ви и е помолил да отмъстите?
- Смешно е, не сме приятели с него. Нямам допирни точки. И да съм го виждал, не съм знаел, че е той. Не ми е звънял.
- Знае се, че охранителите на Златомир Иванов – Баретата държат охраната в заведенията край Бургас. Според друга версия вие сте искали да ги изтласкате от пазара и да настаните там хората от своята фирма, така ли е?
- Каква е логиката накрая на сезона да се опитам да взема лятно заведение и да го охранявам. Отделно нямам пререкания с абсолютно никой, нито със Златко, нито с Митьо Очите. Моите сфери на интереси са коренно различни.
- Защо смятате, че ви лепнаха етикета мутра и ви зачислиха към бандитите?
- Предполагам, че излиза от това, че съм в охранителния бизнес. Хората, с които съм го практикувал, знаят друго. В България не е много трудно да се сложат етикети върху хора. Целта да водим този разговор е да разсея обвинения, които хвърлят сериозна сянка върху личността ми като цяло.
- Добре де, покрай бизнеса си в охранителния сектор не сте ли се срещали поне с хора от несъществуващите вече групировки СИК и ВИС?
- Не, не, аз нямам какво да крия, ако познавах някой от тях, щеше да ми е неудобно да кажа, че не съм ги виждал. Щеше да е неудобно.
- Говори се също така, че имате много охрана...
- Не, максимум с едно момче, с което излизам чисто превантивно, за да се избегнат евентуални скандали.
- Не знам защо така става, но името ви все се замесва в някакви скандали. През април отново бяхте в центъра на вниманието, тогава ви свързаха със скандал и побой в заведение. Твърдеше се, че сте набили Жоро Бирмата заради Преслава...
- Преслава също не я познавам, но не ми допада и като жена
не ми харесва. Ама това не го пишете, не искам да обиждам момичето.
- Провалихте ми заглавието, мислех да напиша: “Митко Каратиста: Преслава е грозна!”
- Моля ви се, недейте! Да не говорим за нея.
- Какво се случи тогава с Жоро Бирмата?
- Нямаше побой, имаше словесни престрелки, нищо повече. Той си е лекенце. По принцип има славата на конфликтно момче. Но така като ме гледате мене, как да се бия с него.
- Ходите доста по заведения, не ви ли е чудно, че там се навъртат едни 20-годишни момченца, които разполагат с много пари...
- Точно това е чудното, че аз по заведения не ходя. Рядко излизам, защото през деня имам много работа. Моят приоритет е да почивам вечерта, а не да си хабя енергията и да съм неадекватен.
- Откога тренирате?
- От 6-годишен, а вече съм на 33.
- Разкажете ми за вас като малък. Какви бяха родителите ви, по колко часа тренирахте на ден?
- Майка ми и баща ми са си съвсем нормални хора. Татко навремето беше представител на “Родопа импекс”, мама беше в публичния сектор. Още в ранна детска възраст заминах за Атина.
Там научих гръцки перфектно. Знам и английски
Баща ми, който бе един от основателите на “Карате България” използва възможността и ме заведе да тренирам при един японски майстор. След това се прибрахме в България и станах състезател.
- Трудно ли е да се тренира при японец, те по-взискателни ли са?
- Иска се постоянство, да идваш на тренировка с написано домашно, което означава, че вкъщи трябва също да практикуваш. Баща ми доста строго държеше това да се случи.
- Спомняте ли си най-тежката битка?
- Лесна няма. Истината е, че тежко преживявам загуби. Има поражения, които дори и сега, години след състезателната ми кариера не мога да забравя и редовно ги сънувам.
- Тормозят ви дори насън?
- Да, имаше например един четвъртфинал, в който играх с един египтянин, с който бяхме равни по точки. Накрая си нанесохме удар по едно и също време, дадоха му на него победата и състезанието приключи за мен. Заради това казвам - достатъчно енергия съм изхабил на спортния ринг, не ми трябват боища извън сферата на спорта.
- Какъв човек сте тогава?
- Аз не съм агресивен, а един образован човек, който си гони дневната работа и не му остават често сили за нощна.
- Като казахте “нощна”, влюбен ли сте в някого сега?
- Не, в момента съм сам, няма жена до мен, слагам акцент върху работата.
- Свързваха ви дълго време с дъщерята на Стефан Софиянски, явно искате да си починете. Сигурно сте мъж, който привлича жените? Да не сте разочарован от “златотърсачките”.
- Не мога да го определя дали съм красив или не, явно има начин, по който намирам общ език да си комуникирам с хората около мен. Красотата е субективно нещо. Завършил съм в чужбина, имам висше образование. Учил съм в Американския колеж в Атина. Учил съм “Международни икономически отношения”. Владея писмено и говоримо два езика. Заради това не мисля, че този мой профил отговаря на това, което го изкараха по медиите.
Едно интервю на Мария НИКОЛАЕВА, в. "ШОУ"
