След близо 30-годишно отсъствие от театралния живот на България Николай Колев-Босия отново се качва на сцената. Това е поводът да разговаряме с него за актьорите в политическия театър, който според Босия се e превърнал в цирк, в който клоуните са забравили изкуството да разсмиват, защото ходовете им са повече от прозрачни.
- Г-н Колев, разбрах че са ви поканили да играете в театъра. Каква роля ви предложиха?
- Моят приятел Богдан Глишев ми предложи роля в едноактна пиеса на Вацлав Хавел. С Богдан сме приятели от 1989 г. След като ме изгониха от софийския затвор, той ме прибра и аз живеех у тях. Пиесата, която ми предложиха, не е поставяна в България. Сюжетът е свързан с дисидентските години, разказва се за двама мъже - единият определя кои са дисиденти и кои не са. Той се изживява като морален цензор на нацията. Другият герой всъщност е истинският дисидент и не е съгласен с подобна постановка. Аз ще играя този човек, дисидента. Пиесата ще се постави в Чешкия културен център.
- Вие сте герой и на една от книгите на митичния шеф на 6-и отдел на ДС Димитър Иванов. Купихте ли си новата му книга “Кой кой е в ДС”?
- Гнус ме е от тая книга. Притежавам предишната му, където той пише и за мен: описва гладната ми стачка, дори цитира ДС-шефа Григор Шопов, който казва:
Връщайте го този в старозагорския затвор, защото е корав, ще издържи докрай, няма да яде и ще умре.
Иванов лъже, че по време на гладната стачка съм ял кебапчета. От глад червата ми така бяха изтънели, че ако бях вкусил дори и половин кебапче, щях да умра. Той не ме е видял, писал е, защото така са му казали. Аз не съм се гаврил с него, той ме уважава. Спокойно може да се каже, че аз съм най-уважаван от бившите офицери от ДС. Защо? Защото те знаят кой какъв е, кой какво представлява, кой е агент, кой не… Аз също знам кой колко пари струва. И досега имам информатори, които идват при мен, с отговорността, че аз няма да злоупотребя с информацията, която ми дават. Доверяват ми се, защото няма да ги издам.
- Като човек, който критикува обвързаността на службите с държавниците ни, как ще коментирате факта, че съпругата на гербиста Цветан Цветанов работи в ДАНС?
- Не виждам нищо нередно в това. Няма закон, който да забранява съпругите на така наречените партийни лидери да работят само на определени места.
- Как мислите, колко пари ще се изхарчиха за тази предизборна кампания?
- Колкото са решили – толкова. По закон сумата е определена, но при всички положения изхарчените пари ще са много над допустимото, защото черните партийни каси действат. В този случай ДАНС и БОП трябва да си свършат работата, но те не желаят.
- Да се върнем на предизборната ситуация в България. Забелязва се, че играчът Доган най-много обича да излиза на политическата сцена преди избори?
- Ахмед Доган е играч дотолкова, доколкото изпълнява успешно задачите, които са му сведени. Дотолкова той е играч, макар че и той настъпи котето по опашката. Става реч за едри суми, които само Нихат Зия знае къде са. Нихат Зия е онзи бивш зам.-министър на финансите, който заедно с Кирчо Киров, директор на финансовата полиция, катастрофира на 8 декември 2006 г. Оттогава досега Зия е в софийска болница и го държат в клинична смърт. Държат го изкуствено жив, защото само той знае къде са изпратени парите от предприсъединителните фондове. Още ги търсят онези прословути 700 милиона.
Държат го на системи човека, може още 50 години да го крепят по този начин. Вестниците нищиха тази зловеща катастрофа четири дни, после замълчаха. На 12-ия ден след инцидента Доган се появи по телевизията и заяви, че напуска ръководството на ДПС и се отдава на преподавателска дейност. Но не стана така, защото го привикаха на разговор и, както виждаш, той е още шеф на ДПС. Защо – една от причините е, че трябва да върне парите. Казаха му: връщаш парите и след това можеш да правиш каквото си поискаш. Доган им трябва, върши работа.
Неслучайно той сега преля гласове в НДСВ, “Лидер” и БСП. Да – в БСП, защото партията-столетница без подкрепата на Доган ще загуби европозициите си и това ще се отрази на сегашните парламентарни избори. БСП е заложник на ДПС.
- Сега е “златно време” за пълнене на партийните каси?
- Партийните каси се пълнят ежедневно. Разсмиват ме, като ми кажат, че това става само по време на избори. Виж рекламите, билбордовете, клиповете… Това са огромни пари. Както знаеш, при нас влизат бедни в политиката – излизат богати. Вземи един Христо Бисеров.
Той, разбира се, забогатя от митниците. Това стана по времето на Иван Костов. Богомил Бонев влезе в политиката и забогатя. Мазен Васко /ген.Васил Василев/ - също. Сега е експерт в парламента. По какво може да бъде експерт той?! Както винаги - вълкът е експерт по агнетата, в случая по прибиране на пари. В политиката се взимат пари основно от контрабандните канали.
- При условие, че България е бедна страна, учудващо e какво има още за крадене?
- България не е бедна страна. България е доведена до просешка тояга поради много причини. Първо – смачкано е предприемаческото чувство на българина. Второ, банките не дават заеми на хора, които имат добри идеи. Банките дават големи заеми само поръчково. И трето – не забравяй мопопола на назначените бизнесмени /милионери/. Те не се пипат, защото това са хората, които плащат партийните кампании.
Какъв е Людмил Стойков? Барман. Как взе той “Стомана-Перник”? Нали трябваше да докаже парите си. Как един барман ще докаже парите си – по никакъв начин. Да не говоря, че по принцип барманите бяха агенти на ДС. Бармани, сервитьори, всички, които имаха контакти, които знаеха кой колко питиета пие, с кои гаджета ходи, с кои чужденци контактува… Тези хора бяха доносници на на 4-то, на 6-о, на 2-ро… Сега Люси Стойков се явява спонсор на президента. Аз не мога да разбера какъв спонсор е той, след като върти чужди пари. Истинските собственици му казват - това са наши пари, ти ще дадеш на този, на този, на този… Тук става дума не за политически театър, а за голям цирк, за една гнусна подмяна на стойности и морал.
Румен Петков беше в основата на няколко предизборни кампании на БСП. Луканов го назначи за такъв. Петков се справя добре. Нагъл е, в същото време е добре информиран. Има хватка да изсмуква парите от хора, които са ги придобили по нечестен начин. Тази хватка е бандитска. Но това става непрекъснато, не е само по време на избори. Преди избори изплува само видимата част. Партийните каси се пълнят ежедневно. Механизмът за наливане на пари е един и същ – притискат се хора – дайте пари, иначе… ще стане нещо много лошо.
- Като запознат с политическите интриги ви питам - какви са тарифите за влизане в листите?
- Тарифите се определят от информацията, която има за съответните хора.
- Навремето цената, която трябваше да плати кандидат, беше 50 000 лева. Така беше примерно при Жорж Ганчев.
- Това всички го знаят. Жорж нямаше пари, но си построи голяма къща. Откъде взе пари?! Жорж беше беден като църковна мишка, аз съм му плащал супата и второто в Съюза на журналистите. Казвал съм му: кажи ми едно стихотворение и ще ти платя обяда – и… той казваше. Но намери пари човекът, направи партия, беше кандидат за президент.
Всяка партия си има цени, тарифи, има си дори хора, които специално се занимават с тези неща. Затова казвам, че в България няма партии, има стопански сдружения.
Едно интервю на Мария ВЕЛИКОВА
