Близкият изток отново е на прага на голяма ескалация. Ударите между Израел и Иран, намесата на САЩ и нарастващото напрежение около ключови енергийни маршрути поставят региона в центъра на нов геополитически сблъсък.
Дали светът се приближава към по-широк конфликт и какви могат да бъдат последствията за Европа и България?
Важните отговори пред БЛИЦ дава арабистът и експерт по Близкия изток проф. Владимир Чуков.
- Проф. Чуков, в последните си анализи казвате, че иранският флот практически е унищожен, но страната разчита на подземни бази и дронове. Означава ли това, че конфликтът навлиза в нова фаза – на асиметрична война?
- Това означава, че противниците започват да използват – или по-скоро се адаптират към оръжия, които могат да се окажат по-смъртоносни. Иранците вече практически не разполагат с военна авиация, а в същото време самолетите на САЩ летят, където си пожелаят, без реално съприкосновение с иранската противовъздушна отбрана.
Гръбнакът на иранската защита в момента са балистичните ракети, които са им останали, както и нискотарифните и сравнително евтини дронове, за които са изградили множество подземни "градове" или складове.
Те се намират в северозападната част на Иран и са много трудни за неутрализиране, защото са на подвижни установки. Ракетите се изстрелват много бързо, а екипите, които ги обслужват, бързо прибират оборудването.
От Генералния щаб на Щатите обясниха, че времето от изстрелването на ракетата до унищожаването на установката е около 4 минути. И в тези 4 минути на практика те трябва да са прибрали абсолютно всичко.
Нещо повече – САЩ все повече търсят евтини дронове, подобни на "Шахед". Те вече разработиха и своя версия – Lucas, която е аналог на тези дронове. Дори се обърнаха към Украйна, която има огромен опит в противодействието на подобни системи.
Спомняте си, когато "Шахедите" се появиха в небето на Украйна и ги сравниха с "Калашников". Тоест битката вече е на много по-ниско технологично и ценово равнище.
- Наблюдаваме истинска "лаборатория" за нови военни технологии – дронове, лазерни системи, евтини оръжия. Но може ли тази война да промени самия модел на водене на конфликти в света?
- Да, това е един от важните изводи. До момента се разбра, че над 40 нови оръжия са били използвани само в рамките на една седмица.
Например в Южен Ливан за първи път Израел свали дронове на "Хизбула" с лазерни оръжия.
- Вече се говори за включване на кюрдски сили срещу режима. Това може ли да се превърне в повратна точка на конфликта и реален фактор за падането на властта в Техеран?
- Няма режим, който да е бил свален само с въздушни удари. Необходими са хора на терен – сили, които да формират сухопътна армия. Така беше с "Ислямска държава". Така беше и със свалянето на режима на Башар Асад. Така трябва да стане и тук, а президентът Тръмп очевидно търси подобен сценарий.
Вече знаем, че сред иранските кюрди има партия с десетилетия опит във въоръжената борба срещу властите в Техеран. Те са базирани в северен Иран и разполагат с добре обучени и подготвени бойци.
В каква степен са въоръжени обаче, е отделен въпрос. Но в момента ударите на Израел и САЩ са концентрирани именно в северната част на страната по две причини.
Първо, за да отворят път за кюрдските сили в техните традиционни райони.
И второ, защото там се смята, че се намират най-големите подземни "градове", превърнати в складове за дроновете.
Възможно е това да бъде началото на сухопътна операция. Но със сигурност ще има и други изненади.
Израел много отдавна призна, че има специални части на терен. Те работят с опозиционни групи, а полевата информация, която получават, идва именно от хора на място.
Исмаил Хания, например, беше ликвидиран в Техеран благодарение на информация от агент на терен. Много от учените в иранската ядрена програма също бяха ликвидирани по този начин.
На този етап няма как да знаем детайлите на плана. Режимът все още остава силен в редица точки на страната.
- Казвате, че падането на режима в Иран е "въпрос на време". Но има ли изобщо сценарий за това какво ще се случи след аятоласите?
- Това е много резонен въпрос. Изглежда сякаш всичко се случва много хаотично, сякаш се прави за спорта, но всъщност не е така. Няма как да бъде.
Доналд Тръмп е човек, който много внимателно следи финансовата страна на всяка операция.
Един ден военна интервенция струва около 1 милиард долара.
Досещате се, че всичко това някой трябва да го плати. И кой ще е…
Тръмп наскоро заяви, че САЩ ще участва много активно във възстановяването и управлението на Иран. Тоест вероятно ще се търси модел, сходен с този в Южен Ливан.
- Иран очевидно се опитва да глобализира конфликта – включително чрез атаки в Персийския залив. Това отчаян ход ли е или стратегически опит да се вдигнат цените на петрола и да се натисне Западът икономически?
- Да, подобни анализи се правят. Въпросът е дали Доналд Тръмп ще отстъпи.
Според мен – не! Защото вече няма връщане назад. Той не може да си позволи да каже: "Не успях да победя Иран!"
Не са прави и тези, които твърдят, че няма план. През януари видяхме над един милион демонстранти, които бяха брутално потушени. Удавени в кръв! Бяха просто смазани.
Сега виждаме, че никой не излиза на улицата. Но това не означава, че недоволството е изчезнало. И едва ли тези, които бяха удавени в кръв, ще стоят и ще гледат отново репресиите на режима.
Най-вероятно ще има определен сценарий и аз смятам, че той е изработен много отдавна – най-вече в Израел.
- Войната вече сякаш излиза извън рамките на Близкия изток и обхваща повече държави? До каква степен според вас това увеличава риска от по-широк международен сблъсък?
- Точно това всъщност е стратегията на Иран. Те атакуват 12 държави – две от които – Азербайджан и Кипър – не са част от Близкия изток. Целта е да се глобализира конфликтът и да се предизвика сътресение в световната икономика.
Цената на петрола вече се покачва. Опитват се да блокират ключови морски маршрути, през които минава огромна част от световните енергийни доставки.
Някои считат, че барела в Иран днес вече е 90 долара. Разбра се, че буквално за една седмица са минали само 9 търговски кораба с огромно значение, а там минават над 5 от световните енергийни запаси на нефт. Около 30% от световните запаси на втечнен газ, което е нещо невероятно.
Ще видим как ще се развият събитията, но връщане назад за американската позиция няма. Режимът е поставен на изпитание, но колко и доколко той ще успее да издържи, вече е въпрос на време.
- Има ли реална заплаха за България и за Европа – или последствията ще бъдат предимно икономически – чрез енергийни пазари, миграция и сигурност?
- За България най-важният въпрос е цената на петрола, защото всички сме потребители на горива. А що се отнася до бежанските вълни – поне на този етап няма признаци за масов поток. А и ние не знаем войната колко дълго ще продължи.
Имаме около 100 000 души, напуснали Техеран, както и десетки хиляди хора, напуснали Южен Ливан. Но това не е мащабът на миграционната криза от 2015 г.
Що се отнася до военната заплаха – Европа вече е засегната, тъй като Кипър беше обект на атаки от дронове и ракети, изстреляни от "Хизбула".
Продължава да се спори откъде е дронът, който падна в Турция. От Иран отричат да имат нещо общо с това, но така или иначе Турция твърди, че отговорността е на Иран.
Най-вероятно става въпрос за иракски шиитски групировки, изстреляни от Ирак, минали през Сирия и са паднали буквално на границата с Турция.
България поне на този етап е опазена от географията и не представлява стратегически интерес за Иран. Ако се стигне до подобен сценарий, първо биха били атакувани страни с много по-голямо военно присъствие на САЩ – например Гърция.
Освен това там е и голяма част от американския диапозитив. При нас има няколко самолета на летище "София".
- Не дай си Боже…
- Така е, да, но аз продължавам да мисля, че това е опция, която е много малко вероятна.
- Ако трябва да обобщите – пресилено ли е да се каже, че това, което се случва сега около Иран, е началото на нов световен ред?
- Малко е пресилено, да. По-скоро е рано да се каже. Нека да видим как ще приключи войната и каква ще бъде формулата за управление на Иран.
Големият въпрос е дали Иран ще остане ислямска република. Още повече, че до два дена се очаква да бъде обявен от щаба и новият върховен лидер и ръководител на Иран.
Но едно е сигурно – Иран ще продължи да бъде един от ключовите регионални лидери в Близкия изток. Това е огромна държава – с богати ресурси, древна цивилизация и сериозно геополитическо значение.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
