Проф. Гетов с последни новини как войната в Украйна се отразява на пандемията от К-19

В момента има светъл прозорец и няма нов вариант, който да ни притеснява, много е вероятно естественото самоограничаване на вируса, смята той

Войната в Украйна измести COVID-19, но той не си е отишъл. Това мнение изрази проф. Илко Гетов в интервю за "Монитор". По думите му очаква се заразата да има ендемичен характер с отделни огнища, а ваксинацията да стане еднократнo годишно, както противогрипната ваксина. Ето какво още каза той:

- Проф. Гетов, премахването на зеления сертификат вече е в ход и у нас. Според вас прибързано ли беше това решение?

- Да. Макар и постепенно, предполагам, че до края на март ще бъде окончателно премахнат зеленият сертификат в страната. Дали е прибързано ми е трудно да преценя, но нека имаме предвид няколко факта - първо, никога в България не се е спазвал стриктно сертификатът, второ - нивото на ваксинация в страната е твърде ниско, трето - остава изискването при пътуване в Европейския съюз.

Моето мнение е, че мерките трябва да се степенуват, да се отчете резултатът от една и тогава да се върви към следващата. Например всички ученици са вече присъствено на училище, повечето университети също - нека да изчакаме до края на март и тогава да има решение за окончателното отпадане на сертификата. Колкото до протестиращите - дори и да няма противоепидемични мерки, протестиращи винаги ще има... Войната в Украйна измести COVID-19, но той не си е отишъл!

- Според вас как ще се отрази премахването на зеления сертификат на имунизационния процес у нас?

- Изцяло негативно ще се отрази премахването на COVID сертификата на ваксинационния процес у нас - на практика имунизационният процес в България е спрял и няма да се активизира преди евентуална нова вълна, появата на нов вариант на вируса и т.н.

- Вие имате ли обяснение защо у нас е толкова ниско нивото на имунизация?

- Обясненията са много. Това е работа и на социолозите. Аз си го обяснявам с народопсихологията, ниското ниво на здравна култура и образование, т.нар. самодостатъчност и лоша хигиена на информационните потоци. Има и много други причини, но това е без значение, когато ние като народ сме загубили толкова човешки животи в тази пандемия и сме лош пример в глобален контекст.

- Мислите ли, че е възможно да се обърне тази тенденция? Какво може да се направи, за да се повиши интересът на българите към COVID ваксините?

- Според мен нищо рационално няма да има положителен ефект. Това, което може единствено да помогне, е да има добро здравно възпитание, създаване на активно отношение към системата на здравеопазване, доверие в българските и институциите в Европейския съюз. За съжаление, когато това евентуално стане факт, заплахите ще бъдат други, а не COVID-19...

- Страната ни досега е дарила над 800 хиляди дози ваксини срещу коронавирус. Освен това са бракувани над 320 хиляди дози ваксини. Как си обяснявате този факт и има ли други страни в Европа, които също така даряват и бракуват ваксини?

- Да, освен България има и други държави, които са дарили или продали излишни количества дози ваксини, има и подобна инициатива на Световната здравна организация за споделяне на неизползвани дози между държавите, както и бракувани - пример е и Румъния, където процесите са аналогични. В това няма нищо неестествено, лошото е, че са платени публични средства за ваксините и те следва да бъдат оползотворени по най-добрия начин и всички да сме заинтересувани от това.

Ние отново имаме доказателство за неразбиране, за лоши практики, за лошо управление на процесите. Тъжна е статистиката за бракувани над 320 хиляди дози ваксини. Може би в същото време някъде по света други държави не могат да си позволят закупуването на ваксини, нямат достъп до налични количества, а в България близо 10% от доставените дози са бракувани. Изводите може да си направи всеки сам...

- Ще се наложи ли слагането на втора бустерна доза? Въобще какво е бъдещето на ваксините срещу COVID-19 оттук нататък? Кога може да очакваме втора версия на ваксините?

- На този етап очакванията са ваксинацията за COVID-19 да стане еднократно годишно по подобие на сезонната противогрипна ваксина. Очакванията на специалистите са заразата да има ендемичен характер с отделни огнища, най-вече особено в популации с ниско ниво на защита. Поради тази причина зелените сертификати след бустерна доза са безсрочни!

- Ще има ли ваксини и за по-малките деца? „Модерна“ кога ще получи одобрение за детската ваксина?

- Ваксините, с които разполагаме в Европейския съюз, вече дават защита и на децата от 5-годишна възраст нагоре. Това са ваксините на иРНК технология. Данните към момента показват, че те имат много висока ефикасност и при по-малките деца и съпоставима безопасност. Продължава събирането на данни от реалната практика и на този етап можем да твърдим, че ваксините осигуряват защитата и на тези възрастови групи.

- Според вас отива ли си COVID-19, очаквате ли да има още вълни?

- Твърде рано е, за да сме сигурни в това как ще се развие пандемията. В момента има светъл прозорец и няма нов вариант, който да ни притеснява, много е вероятно естественото самоограничаване на вируса, но всичко е въпрос на време и спазване на елементарни мерки за хигиена, дезинфекция и поведение.

- За следващия зимен сезон може ли да се очаква комбинирана ваксина срещу грип и коронавирус?

- Много интензивно се работи върху подобна ваксина, аз очаквам подобна комбинирана ваксина да е налична за есенния сезон 2023 година. Същевременно се работи интензивно и върху панкоронавирусна ваксина, която ще е следваща версия на наличните ваксини, покриваща всички известни варианти досега и т.н., но положително становище на ЕМА е възможно в следващото тримесечие.

- Кога може да очакваме лекарство срещу COVID-19 у нас и какъв ефект може да очакваме от него?

- Трябва да кажем и успокоим гражданите, че и на този етап имаме достатъчно налични лекарства, с някои от тях има и значителен опит в лечебните заведения и успешно се прилагат от лекарите в страната. Ако имате предвид кога перорално лекарство ще бъде налично, то отговорът ми е – да, има разрешено, но всичко зависи от българските власти като доставка, разпределение, начин на отпускане, целеви групи пациенти и т.н.

Визитка:
-Проф. Илко Гетов е представителят на България в Европейската агенция по лекарствата
-Завършва фармация през 1988 г.
-Има две специалности за следдипломно обучение, трудов стаж в аптека и болнична аптека
-Има специализации в Германия и Италия, член е на български и международни професионални и научни дружества и асоциации
-Има над 100 научни публикации, автор и съавтор в учебници и книги. Член на редакционни колегии на 5 международни научни списания
-Бил е председател на Българския фармацевтичен съюз
-Проф. Илко Гетов е бил гост-лектор на чуждестранни университети и многобройни участия в национални и международни научни и професионални форуми