Проф. Христова: Политическата позиционна война е окопна! Борисов живее в...

Политическата позиционна война у нас се превръща в окопна, която не е печеливша нито за едните, нито за другите", това заяви политическият психолог проф. Антоанета Христова, която е директор на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките (БАН).

Ето какво още каза тя за политическата обстановка в България в интервю за Фокус:

- Европейската комисия представи доклад за върховенството на закона в страните-членки на Съюза, който у нас в частта му за България предизвика ветрило от интерпретации. Интерпретациите се прехвърлиха и върху оценките към страната ни и отношението към премиера Борисов от срещата на върха тези дни в Брюксел, обещават, че ще се разпрострат и върху предстоящата дискусия за върховенството на закона у нас, насрочена на 5 октомври в Европейския парламент. Какво показва битката на интерпретациите, докъде може да стигне и оказва ли реално влияние на политическите настроения чрез отношението към различните партии, и като цяло променя ли политическата картина? Следва анализът на политическия психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, с какво да си обясним това широко разминаване в интерпретациите и тяхната многобройност към един много ясен официален документ, какъвто е докладът на ЕК?
- С ползите, които всяка от кофликтуващите страни в момента иска да извлече от този текст за самата себе си. Когато имаме крайни конфликти, когато те са достигнали такава степен на висок тон на нападения, на индикиране, на размяна на интерпретации по други теми, до такава степен са хвърлили обществото да живее между оценките, а не между фактите. Защото едно е да живееш между оценките, които създават усещането за конфликта, за агресията, която съществува в обществото очевидно осезаемо, друго е да живееш в истинското търсене на фактите, такива, каквито са.

Ние сме в първото състояние. И това прави дебатът почти невъзможен, защото ако трябва да се води дебат, ако трябва да говорим с факти, тези факти имат положителни и отрицателни характеристики. Тоест, анализът на фактите предполага професионално отношение към обективната ситуация. В момента, в който един анализатор се опита да даде обективна оценка, да изясни плюсовете и минусите, в този момент двете страни го обявяват едните за враг, другите за приятел. Това състояние на отношенията, които на практика са доминиращи в момента, говореното в обществената среда, предполага изключително хаотично усещане у хората, изключително повишаване на напрежението и на стреса.

Защото несигурността и усещането, че нещо не е такова, каквото е, и не трябва да такова, а трябва да бъде друго, създава притеснения за неспособност да планираш живота си, да виждаш себе си утре, вдругиден, камо ли за по-далечна перспектива. Затова и в самото общество несигурността расте много, много сериозно. Никак не са добри показателите към психично състояние на бита, нивата на стрес в последно време, не заради Ковид забележете, а заради политическата ситуация и политическите настроения у нас в момента. А относно доклада само няколко изречения бих искала да кажа.

Политкоректният език на Европа предполага това, което всички, които се занимаваме с обучение, с комуникация го знаем, когато трябва да кажеш на някой своето мнение за него, обикновено винаги трябва да започнеш с това, какво е постигнал, тоест, да отчетеш положителните промени или положителните достижения на този човек, и на второ място, да можеш да обърнеш изговарянето на негативите, на неуспехите, на критиката в пропуски.

Казвам думата „пропуски“ неслучайно. Тя е много фина дума. Тези пропуски винаги са свързани с това, в каква посока би трябвало да се развива работата или развитието на другия, за да може той да приеме обратната връзка и да работи върху нея. Ето такъв е характерът по принцип на европейската комуникация, която именно защото дава и положителното, но и пропуските, предоставя аргументи едните да четат само пропуските и да обясняват, и да интерпретират негативите, тоест, позивите да ги пренебрегват по-точно, а другите, тоест, управляващите, да четат позитивно само позитивите, и да се опитват да обясняват и леко да пренебрегват това, което е написано в пропуските.

- Проф. Христова, докъде може да се стигне при положение, че и двете основни страни, конфиктуващи в ситуацията, ако приемем, че едните са управляващите, а другите – протестиращите, докъде може да се стигне при положение, че и двете страни сякаш живеят в своята си реалност, която понякога прилича на фантастична, отколкото на действителна?
- Съвсем в прав текст мога да кажа, че тези, които отказват диалог са протестиращите. На мен ми се струва, че тук даже те си го признават. Тоест, аз не казвам нещо ново, не ги обвинявам, аз казвам само факти. Факт е, че и с предложението за Велико Народно събрание и нова Конституция, независимо колко, хайде ще го нарека с една такава дума – скопосно беше направено това предложение, на практика управляващите се опитаха да подадат ръка.

От другата страна обаче няма подаване на ръка. Другата страна има абсолютна спусната бариера с крайни искания. В този смисъл, когато има отказ от диалог, нищо не може да се случи. Това е позиционна война. Това се нарича позиционна война.

- Няма ли да се превърне в окопна?
- Тоест, тя е окопна. Позиционна, тя започва да копае, копае надолу в собствена позиция и се превръща в окопна. Така че окопната война никога не е печеливша нито за едната, нито за другата страна. Обикновено тези, които протягат ръка, губят в окопната война, защото другите само стрелят. Представете си го като аналогия, така е и в живота.

Но когато преминеш през даден период от време и виждаш, че и окопът не се предвижва напред, а и тези, който е застрелян, може да не е умрял, но във всеки случай може да си го ранил, но все още почти вероятно е той да взима мерки за самозащита, тогава се разбира, че няма развитие. Няма развитие нито от едната, нито от другата страна, и че диалогът е задължителен под една или друга форма. Кога ще стане обаче това?

Кога тази зрялост ще дойде в главата на тези, които отказват диалога, и съответно пък на управляващите да го поискат много по-ефикасно и професионално. Но кога – това гадаем. И колкото по-скоро се случи, толкова по-добре за нас. Защото в момента като социален психолог мога да кажа, че в обществото зрее изключително напрежение, което се трупа, и това напрежение, пак повтарям, защото всичко го приписват на Ковид, няма нищо общо с Ковид – отдавна Ковид по света и у нас е политизирана тема. Политиката е в основата на нещата.

- Проф. Христова, какво би могло да възпламени и двете страни?
- Трудно можем да говорим, че управляващите могат да бъдат възпламенени. Ще кажа защо. Защото тогава, когато си бил управляващ и тогава, когато си бил поддръжник на ГЕРБ, тоест, на управляващите, дълго време, тогава ти си в позицията, нали знаете, този, който държи нещата, някак си стои над нещата.

Струва ти се, че има изход от ситуацията. И този изход ще бъде намерен от лидера. А това предполага в групата на привържениците на ГЕРБ, на тези хора, които и сега в социологията виждаме, че ГЕРБ е все пак в кондиция при всичките тези удари, които получи, и продължава да получава, защото в момента ми се струва, че следват едни от най-тежките удари, свързани с различните европейски декларации.

- Предстоящите резолюции?
- Резолюции, точно така, които ще бъдат приети от страната на левицата в Европа. И това ги кара все още да не са в състояние на агресия и на мобилизация. Освен това, да добавим към тази картина и самия Бойко Борисов, който не изглежда на агресивен човек – той винаги е търсил диалога, той е мостът, а не да е решавал нещата с разправа.

От другата страна обаче има една много голяма енергия, която беше в началото проявена на площада, която все повече си отива, и все повече хората, които са там, като че ли отиват, за да се видят с приятели и ей така, да продължат в името на собствената чест, на честта, че няма да се оттеглят без резултат. Но да не забравяме, че има и една трета група, тя не е една, те са поне няколко групи, които нямат интерес от това успокояване.

Тази група има различни мотиватори, които са извън страната или които са в страна, тоест, политици, които в момента загряват по тъч линията. Тази група няма да се остави така, тя ще продължи, и тя продължава. Тя продължава и тук, продължава и в Европа, именно през „Демократична България“, Радан Кънев, БСП, Елена Йончева. И цялата тази, тези хора, тоест, тази трета група няма да спре с атаките. Тоест, ние ще продължим да наблюдаваме удар след удар, и на принципа на капката, която всеки ден удря по управляващите, ми се струва, че виждаме и в момента, че техният рейтинг се руинира, и вероятно БСП е щастлива, че вече е наравно с ГЕРБ по последните данни на „Алфа Рисърч“, но при всяко положение мога да кажа, че не трябва да бъдат щастливи, защото те нямат ръст.

Тази картина на сриване на всичко политическо е изключително вредна, тъй като тя ще доведе до слаб, многопосочен парламент, с хора, които не могат да се „дишат“, в резултат на тези конфликти, които много трудно ще направят коалиции, или тези управленски коалиции ще бъдат с толкова горчив вкус, ще бъдат изключително нестабилни, и нещата ще бъдат неустойчиви в политическо, а ерго и в икономическо отношение у нас, следователно и във финансово отношение в близките месеци.

А това поведение е безотговорно към бъдещето на гражданите на страната и на образа на страната. Надявам се някой да го вижда, защото омразата е толкова голяма и агресията е толкова крайна, че ценностите са избутани назад. Затова в момента ще се види, кой може да вижда ценностите в криза и да е стъпил здраво на земята и да не се подаде на първични инстинкти.

- Може ли да се смята, че предсрочните избори са неизбежни или ще се стигне с тази политическа криза до редовните?
- Все повече е очевидно, че ще имаме редовни избори. То всичко е вързано. Първо, че те ще са все по-скоро, в смисъл, вече минават месеци, ние сега сме октомври, те би трябвало да бъдат март. Второ, защото трябва да се осигурят машини. Тези машини си имат своя срок за изпълнение – там 4 или 5 месеца бяха, за да бъдат поръчани, доставени, адаптирани, за да погалим популистки хората, които го предлагат, заедно с всички, които ще мислят, че те ще ни решат проблема, а те няма да ни решат тези машини проблема. Ще се дадат едни пари, ще изчакаме да дойдат.

Но голямата истина за хората, които все пак мислят, е, че нищо не решава честността на изборите освен личното ни гласуване. Колкото повече хора гласуваме, толкова е по-малка вероятността някой да може да промени резултата. Никаква машина. Всички механизми, които са изкуствени – електронни, механични или каквито други се сещате, не са гарантирани, защото те биват управлявани от човешка ръка.

- Проф. Христова, очаквате ли изненади на изборите, когато и да дойдат те? Дали изненадите всъщност няма да ги поднесат мълчаливите хора? Тези, които не се заявяват явно, не са на площадите и не викат с опозицията, но не ръкопляскат и на правителството. Те няма ли да дадат своя глас на финала в момент, в който никой не ги очаква и така да изненадат всички. И да разбият на пух и прах трактовки и прогнози?
- Това е едното очакване. Очакването е, забележете, всичките данни, независимо от това колко се съмняваме в това, че сегашната социология ще има нещо общо с крайния резултат, въпреки всичко ние виждаме увеличаваща се група на хора, които казват, че няма да гласуват или не знаят за кой, винаги има такава група, и тя се увеличава с времето. Тези хора могат да се откажат, не защото нямат мнение, а защото не искат да го споделят вече заради средата, в която живеем.

Отделно има хора, които са толкова отвратени от всичко, което се случва, че също не биха искали да си споделят мнението. Трето, имат хора, които искат да изберат, но няма кой, защото не харесват едните, не харесват и другите. Амалгамата от тези, които са в момента в тази група, тя е най-любопитната. Даже въобще когато гледам резултати, не са ми интересни движенията на партиите, защото те са ясни, интересно е характерът, профилът на тази група. Тя би могла да ни даде известни изненади. Второто нещо да кажа по-важно за изненадите, аз очаквам ежедневни изненади.

До такава степен всеки ден се произвеждат събития, които влияят върху общественото настроение, че въобще не знам дали днес това, което се случва, ще бъде такова само след месец. И на трето място, аз съм потресена до крайност вече от безобразията на фалшивите новини във „Фейсбук“ и навсякъде. Само ако отворите един обикновен „Фейсбук“ на човек, който не се занимава с политика или с обществени въпроси, няма много подбрана група от приятели, ще видите такива новини, които са очеваден фалш и невъзможно е да бъде това, което е написано, и в същото време се намира някой, който го лайква, което означава, че хората трябва да бъдат защитени от тази лъжа по някакъв начин. И това е отговорност на регулаторни механизми.

- Проф. Христова, дали и желанието да се вярва в лъжа е водено от други инстинкти?
- Не бих могла да кажа, за всеки е различно. Веднъж желанието да се водиш от лъжа и да разчиташ да прочетеш нещо, което препотвърждава своето усещане и мнение, а друг път е въпрос на интелект.

- А с какво си обяснявате, че всички партии застанали в опозиция срещу ГЕРБ на този етап избягват да кажат, с кого те биха продължили в бъдещо правителство, кой би бил техният коалиционен партньор, как биха напаснали своите програми? Не го ли правят със същата упоритост, с която отказваха да посочат за протеста водачи, не искаха да има водачи, а сега вече се отчита, че това е бил един от големите минуси, защото конферансиета власт не сменят. Нима по същия начин в момента никой не казва, с кого ще продължи напред и в името на какво?
- Защото ценностно са взаимно изключващи се. Например „Демократична България“ да я вземем – там има вече основно само леви. Може би са останали Радан Кънев, Атанас Атанасов и примерно председателката на Жени-ДСБ заедно с още и сие малка група хора, масово ДСБ вече не е в „Демократична България“.

Партията, виждайки вътре, само представете си едно ядро, горе-долу една формация, която мислеше, че може да съществува единно през различни ценности, както олявяваше Христо Иванов, че те не са десни, не са леви, те са някакъв такъв либерален център. Но не става. Ами излиза, че не може, защото ценността е представата ти за добро и зло, за правилно и неправилно, в един момент не може да бъде преглътната от тези хора, които до този момент активно са се занимавали с дясната политика вътре, в рамките на тази формация. Или пък същите тези хора да бъдат събрани с БСП.

Че ДСБ беше крайната десница. Изведнъж крайната десница се заиграва с левицата – това не може да бъде преглътнато от автентичния десебар. Цялата тази картина е толкова безвкусна и толкова безпринципна в името само да свалиш опонента, че здравният разум не предполага подобно действие, защото много добре е ясно, че когато постигнеш първия успех, примерно добре, свалиш го, и след това трябва действие. А ти много добре знаеш, че това действие е невъзможно коалиционно, именно че програмите, които трябва да са подчинени на ценностите, не могат да бъдат обединени, не могат да бъдат съчетани, тъй като са противоположни по своята същност. И по този начин всеки ще излъже своите избиратели. Освен това, страх има от лидерство, страх има да си прокараш лидерството.

Може би Христо Иванов най-вече заявява желание за лидерство, но видимо е с ограничени възможности, тоест, има определен таргет, той не може да бъде лидер на повече от тази група, либерално настроена общност, която го разпознава, и която сигурно ще го вкара в парламента. Така че цялата тази картина е противоречие след противоречие. БСП – лява, лява с десни ориентири, допускаща път към „Демократична България“. „Демократична България“ е разцепваща се по този начин, по който ви описах, затова защото протяга ръка наляво и се вижда, че практически има допирателна с левицата и с БСП.

Нечисто, нечисто, нечисто, безпринципно в името на свалянето на ГЕРБ. Принципът на чистата политика, вярно, ще ми кажете – много е наивно, обаче това е успехът в политиката. Чистото в политиката е да покажеш принципност, последователност, смелост, категоричност, ясна визия, перспектива, лидерство, и то да има харизма в лидерството и да можеш да увлечеш хората след себе си, като кажеш, че ще им дадеш нещо чрез средствата, които притежаваш и капацитета, който имаш.

До този момент нито една от политическите партии, които се опитват да оглавят протеста „морално“ нямат този капацитет. Да се върнем пък на управляващите, те също правят грешка след грешка, защото продължават да запазват профила, който са имали винаги, и в същото време не показват достатъчно разбиране към това, което се случва на улицата, изговорено разбиране от страна на лицата им, повече е защитна реакцията им, а не толкова управляваща кризисния процес. Така че много мога да кажа относно грешките на всички, които в момента са видими в политиката у нас. И ми е много мъчно, защото всичко това рефлектира върху гражданите.

- Живее ли във фантазия Бойко Борисов?
- О, не. Не мисля, че това е характерно за него. Мисля обаче, че той живее в света, който той може да управлява.

- А достатъчен ли е този свят вече в България?
- Той нямаше да има тези проблеми, които има в момента, ако беше използвал по-широкоспектърна експертиза по отношение на повече политики. Много ясно, че той е фокусиран само в сферите, в които той е силен, и той води байрака, да кажем. Това го прави теснопрофилен, по-теснопрофилен. Ами можем да ги изредим силните му страни: международна видимост, изключително добро справяне по отношение на Балканите, лидиране на процеси, устойчивост на финансовата система в България.

Виждате, че ние поемаме, той поема, правителството поема много сериозни удари от Ковид, дето се казва всеки ден се раздават пари, за което бива критикуван пък, че ги раздава от страна на левицата по начин, по който той е решил, че ще ги раздаде. Тоест, на трето място – пътища. България е една строителна площадка. Вижте градовете, вижте някои села – ами те са прекрасни. Някои. Аз казвам, че има видими промени в инфраструктурата.

И в същото време прави и много грешки, точно в пътищата, защото има законови проблеми, които предоставят съмнения за корупция. Ето, цялата тази картина направи така щото да кажем едно, две, три, четири много силни елемента, които той има в политиката си, фактори, политики, които са видими и признати, някъде със забележки, но все пак признати, но има огромна друга част от секторни политики, които плачат също за развитие: културата, науката, образованието е донякъде, здравеопазването.

Сутринта слушах СЕМ също плачат, че нямат техника пък, за да контролират медиите, не им се дава подкрепа и финансова помощ. Всеки плаче за нещо от другите секторни политики. И това му пренася негатив. Ако той имаше по-широкоспектърен профил, тоест, повече експерти работеха в различните сфери на управление, по-малко щяха да му бъдат проблемите. Докато той влачеше всичко сам, и затова е толкова теснопрофилен. Това е моята гледна точка. Но той се справяше със силен финансов министър, който вече в момента не е на линия.