Проф. Христова с мрачна прогноза за следващите 6 месеца и кои са евентуалните коалиции в бъдещия парламент

Идеолозите на протеста ни превърнаха в опитни зайчета, посочва политическият психолог

Проф. Антоанета Христова даде обширен анализ на обществено-политическата обстановка у нас. Тя посочи каква е целта на протестите, кои политически сили биха влезли в следващия кабинет, кои са евентуалните коалиции и каква е целта на президента. Ето какво разказа проф. Христова в интервю за "Марица".

- Проф. Христова, защо са тези яростни спорове за формата на гласуване? Пак ли загубилите ще хвърлят вината върху недостатъците на Изборния кодекс?

-  Целият разговор за това е преливане от пусто в празно. Всички експерти обясниха многократно, че нито една форма на гласуване - машинно, електронно, с хартиени бюлетини, не гарантира на 100 процента честността на изборите.

Дете би разбрало тази проста истина. Единственият начин да се гарантират честни избори е масово участие. Затова този дебат е изкуствен и смешен. Отново част от нашето местно бълбукане.

- Още шест месеца протести и работа със стиснати зъби на кабинета – това ли ни чака?

- Вероятно това ни чака. В последната година се съчетаха много причини за предизвикване на подобно напрежение сред обществото. От една страна наближават избори и политическите партии трябва да влязат в предизборна кампания.

За част от тези партии - Демократична България, формацията на Мая Манолова, беше избрана тактика за правене на предизборна кампания чрез „яхване“ на гражданския протест, използвайки крайни форми на изява в името на това да присъстват постоянно в медийното пространство.

От друга страна, налице е голямо напрежение между институциите - между президентството и  премиера, както и главния прокурор, от трета страна.   

Там някъде стоят и интересите на хора, които избягаха от страната, които не могат да приемат спокойно случващото се на самите тях вследствие на предприети от прокуратурата действия.

От четвърта страна, имаме международната гледна точка, свързана със сблъсъка на интересите между големите сили на Балканите и по-конкретно в контекста на случващото се у нас.  

В крайна сметка всичко това повишава градуса на напрежение в обществото и сред политиците. Ще ни чака много тежка ситуация, неудобна от гледна точка на тези, които не биха искали животът им да е неустойчив, имат необходимост от това да работят спокойно, не желаят усещане за нестабилност в бизнеса и се страхуват как всичко това „удря“ икономическото състояние на страната.

Този процес на нестабилност ще продължи и това няма да свърши и с парламентарните избори, ако приемем, че са редовни.

- Грешки на протеста ли доведоха до тази патова ситуация?

- Формите на протеста бяха избрани да бъдат крайни. Бидейки крайни, те бързо се изхабяват. Мина се мярата. Повечето граждани, вече не приемат крайността. Защо бяха избрани подобни форми? 

Тези, които мислеха концепцията на протеста, без да знам кои са тези „концептуалисти”, бяха планирали принудителен натиск върху управляващите, целящ единствено подаване на оставка и служебно правителство. Какво ще се прави след това, не беше съобщено нито на протестиращите, нито на управляващите, нито на огромното мнозинство граждани, наблюдаващи ставащото.

Крайната цел беше заложена да се постигне бързо - затова искането за оставка беше единствено. Трябваше да се възпрепятства възможността за диалог между протестиращите и управляващите. Умно замислено, но недостатъчно преценени рисковете да не се получи. Както и стана всъщност. Когато имаш крайна позиция и не си си оставил път назад, заложил си на максималното искане и тръгваш, без да градираш, обикновено оставаш с „празна кошница“.  

Ето и окупацията на парламента в сряда, макар за кратко, беше тежък имиджов удар срещу окупиращите. Смешният начин, по който бяха извадени от сградата, руинира авторитета на всички участници.  Протестът можеше да постигне много резултати за хората на улицата, ако беше запазил възможността за диалог,  ако не беше толкова егоцентрично насочен да обслужва тесни интереси на конкретни политически лидери и партии.

ГЕРБ губи подкрепа, намалява много сериозно процентите си в резултат на тази атака. Но и БСП не печели авторитет, по-голям процент. В случая печели от сриването на опонента - това не е почтената печалба. Т.е. и двете големи политически партии имат проблеми, откривайки поле за наместването от нови, по-малки.

Изводът, който се налага, е, че всички ние сме опитни зайчета на тези недостатъчно професионални, недостатъчно отговорни към държавата и нацията „концептуалисти“. Колкото по-хладно се опитвам да гледам картината, толкова повече нещата изглеждат тежко манипулирани.

- Корнелия Нинова е опиянена от триумфа си на прекия лидерски вот. Накъде ще поведе БСП? Ще се осъществи ли мечтата й да стане премиер?

- Ако процентите, които заявяват социолозите, останат същите, Нинова може да стане премиер в комбинация с Демократична България, със Слави Трифонов и с ДПС. Не е въпросът даже кой ще бъде първа сила в следващ парламент, а в това, че първата сила може да не успее да формира кабинет. Или поне ще й бъде много трудно.

Всяко коалиционно правителство, натоварено с повече политически партии, прави управлението толкова трудно, че почти връзва ръцете на всички, участващи в него, защото всеки е зависим от обещаните политики на избирателите си в предизборната кампания. Така че ще бъде страшно трудно сформирането на правителство - и на ГЕРБ, и на БСП.

От страна на БСП ще бъде още по-трудно във връзка с характера на Демократична България и лошия спомен от управлението им с ДПС. Демократична България е хамелеон като състав - вътре е ДСБ, но има и леви, които ще са готови веднага да влязат в правителство. Не и ДСБ, които допускам, че не са в състояние да преглътнат БСП в коалиция. Част от хората там дори вече стоят с крачка встрани от процесите.

Остава популистко ляво формирование - това на Слави Трифонов, което може да си приляга с БСП. Големият въпрос в цялата картина е и какво ще направи ДПС.   

- Ще си тръгне ли обиден премиерът Борисов, когото Христо Иванов нарече „прочетен вестник”? Или ще видим Борисов в нова роля?

- Христо Иванов също е влязъл в този образ на крайните послания, минавайки мярата. Недопустимо е използването на грозни епитети, особено от хора, които имат претенции. Вероятно Христо Иванов усеща, че посоката не върви според стратегическия план на Демократична България.

Не, Борисов не е „прочетен вестник”, както и самият Христо Иванов не е.

Определено ГЕРБ ще присъства като основен фактор в следващия парламент. Как ще бъде направена обаче спойката между различните партии, за да се състави правителство, ще зависи от много неща.

Ако не се състави правителство, за левицата ще е удобно да има служебен кабинет, тъй като той ще бъде на президента Радев. За другите обаче това няма да е удобно. Ако вариантът служебно правителство продължи да се възприема като толкова силна заплаха от хората, неодобряващи президента, е много вероятно да се намерят допирни точки сред тези политически партии.

За момента едно от нещата, които ГЕРБ трябва да направи, е да изговорят това, върху което трябва да стъпят в предизборната си кампания. Те не са влезли в такава кампания, за разлика от всички останали партии.

В предизборна кампания трябва да се извади честно не само направеното, но и пропуснатото, с причините за това и начините за решаване на проблема. Например необходим е коректен анализ за политиките, в които е необходимо да се направят сериозни реформи и начинът, по който те могат да станат факт. На ГЕРБ им е нужно  да покажат, че са чули недоволството на хората, и предлагат решения на проблемите. Това е кампания на управляваща партия.

Впрочем в ГЕРБ има много качествени, подготвени за политици хора, които не са видими в момента. Нужно е обновяване на лица и ясна посока на управление и политики.

Политиците могат да инициират важни процеси. Добре е да се свика кръгла маса на граждански активни хора, които разбират от развитие на обществото, за да се види накъде продължаваме. Това са много сериозни стъпки, които трябва, от една страна, да успокоят обществото, от друга, да набележат посоките на развитие. Хората в момента са много стресирани. Винаги има позитивни решения.

- Очаквате ли промяна в поведението на президента?

- Не очаквам никаква промяна. Много ясно съм казвала, че той нарушава функциите си и че това ще създаде проблем. Когато системата е измислена така, че да е необходим балансьор, то нарушаването на ролите води до стрес на системата и тежка дисфункция. Това би бил резултатът при всеки представител на висша институция, който излиза от заложеното системно поведение.  

Смятам, че президентът също има формулирана висока цел и тя е втори мандат като президент с конституция, предпоставяща президентска република. Сигурна съм, че в представите на президента и съветниците му това е осъществимо. И част от нещата, които се случиха на протеста с негово участие, са път в тази посока.

Велико народно събрание се свиква, когато хората са недоволни, когато има напрежение на улицата и искаме промяна на обществените отношения. Търсеният ефект от напрежението е повече хора да си кажат, че не искат вече този парламент с толкова нисък рейтинг, искат този, конкретен президент, който е с добър рейтинг и е на страната на недоволните. И ето ви преобръщане на ситуацията в негова полза, ако се беше случило и ако се случи.   

Като че ли напълно логично, когато ГЕРБ предложи Велико народно събрание, президентът се обяви против, защото очевидно идеята не се вписва в заложения сценарий. Той е много рисков за изпълнение, свързан със силен стрес за обществото, с разделение, със създаване на нестабилна партийна система в България. Това не е от полза за страната - не печелиш позитивно, на базата на това да даваш на другите, а на основата на руиниране и разделяне.

- Има ли потенциал Слави Трифонов да е трети и на избори, каквото място му отрежда моментната снимка на социолозите?

- Трифонов в момента е изборът на млади хора, които го харесват заради музиката и стила му. Подкрепата на Слави Трифонов според мен няма нищо общо с политическите му позиции, с организирания от него референдум. Мисля, че млади хора го подкрепят заради стила, в който възпитахме цяло поколение. И това е вина на всички управляващи, не само на Трифонов.

Да, той ще влезе в парламента, макар и с не толкова висок процент. Но пак ще бъде фактор, защото в сложна разбита система дори тези с най-нисък процент в парламента стават значими за съставяне на кабинет.

- ДПС ли държи ключа и на мандата, и на кворума в парламента?

- В много голяма степен. В разбити парламенти обикновено тази партия винаги е държала ключа. Във всички кабинети, експертни или формирани с по-широка коалиция, ДПС е бил основен играч в тях. Фактор е и сега и ще продължи да бъде фактор. ДПС играе умно. Подкрепят политики, които са полезни за всички, когато не противоречат на интереса на техните избиратели, както в случая за Изборния кодекс.

- Коя все пак ще е основната полза от протеста?

- Политическите сили би трябвало да си направят извод за това какво точно не харесва смислената група от хора, излезли на улицата, и как да превърнат  оперативно исканията им  в политики. Ако успеят да го направят, ще има полза. Състезанието между политическите партии е между политики и лица, не между крясъци и крайни послания.

При липса на искания, на лидери, липса на ясни и публично признати малки стъпки за постигане на голямата цел не може да се постигне резултат на протести. За успешно управление пък са нужни ясни политики, усет за недоволството и лица, внушаващи доверие. Правилата са елементарни, но трудни за реализация.

Визитка

Проф. Антоанета Христова е завършила психология в Софийския университет. Специализира психотерапия в Международния институт по личностноцентриран подход в Лугано, Швейцария, и политическа психология в Маршън център и Университета в Охайо - САЩ. Директор на Института за изследвания на населението и човека в БАН. Работи в областта на общественото мнение, публичната риторика, вземането на решение, политическия имидж.