Проф. Йончев: 60 000 брадясали мъже победиха 300 000 въоръжена армия заради продажните политици

Сметката на САЩ сега я плащат европейците и нещастните хора в Кабул, повярвали на Запада

Не можеш да направиш  насилствено нация - нито съветска, нито югославска, нито демократичен Афганистан. 60 000 брадясали мъже победиха 300 000 въоръжена армия, заради продажните и конюнктурни политици.

Това каза в интервю за в."Марица" проф. Димитър Йончев.

- Проф. Йончев, имаме ли обяснение 20 години по-късно защо се случиха атентатите срещу кулите-близнаци в Ню Йорк? Как те промениха Америка и света?

- Отговор дава интересна теза за дара в човешката история, развива я в статия за тероризма един от големите умове на нашето време - философът Жан Бодрияр. Според него дарът е средство за поддържане на равновесие между общностите - получаваш и връщаш жеста.

Западът изпрати своите дарове - всички плодове на цивилизацията в Ислямския свят, като разстрои тяхната култура. Но Западът не прие от Изтока нищо, не им даде възможност да засвидетелстват уважение. И хората от Изтока изпратиха това, което можаха - самолетите в кулите, като върнаха дара по своя си начин.

И ето, на планета, на която сме зависими едни от други, ние нямаме културата да приемем другия, както приемаме себе си. Тая невъзможност да живеем заедно е основният ни проблем.

Човечеството в момента няма планетарна култура да живее заедно. Затова, когато се срещнем на ниво цивилизации, демонстрираме голяма нетърпимост. Особено Западът, който по принцип е агресивен.

Фундаментализмът от изток също е агресивен в стремеж да разшири влиянието си и тези две агресивни цивилизации се срещат по неприятен начин.  

Може би изключение прави азиатската цивилизация, която ни наблюдава, без да се намесва.

- Какво се крие зад факта, че 20 години след атентатите в Ню Йорк талибаните пак овладяха Афганистан?

- Това показва, че талибаните са нужни. "Ал Кайда" беше създадена, за да се бори срещу Съветския съюз в Афганистан, да не се допускат руснаци до Персийския залив. Сега талибаните вършат същата работа.

Това са играчи, които така са организирани от Запада и специално от САЩ, че вършат черната работа. Когато стоят там на разстояние, САЩ не се вълнуват какво ще стане с бежанците - да му мислят европейците.

Западът дойде с обещания за демокрация, ала 20 години по-късно нищо такова няма, пише афганистанска журналистка. Това, което официално се говори, много рядко съвпада с това, което реално става.

- Как все пак 60 000 брадясали, недотам образовани и подготвени във военно отношение мъже превзеха Афганистан за дни? Къде изчезна 300-хилядната армия, финансирана щедро от Запада?

- Цялата конструкция в Афганистан беше създадено от продажни конюнктурни политици. Никой не се зае дълбоко с културните проблеми на Афганистан.

Има много добър роман на известния писател Халед Хосейни „Ловецът на хвърчила“, който показва как една фундаменталистка промяна взривява и малкото, което са постигнали в цивилизационен план.

И ако 20 години Западът е бил там с претенцията да наложи демокрация, трябваше да укрепват връзките, да обхванат страната по такъв начин, че да имат навсякъде база за новата власт. А фактически всичко се въртеше около столицата и не се пипна въобще тази култура на страната.

Хората, които бяха близо до американците, ползваха облаги. И сега трябва да плащат жестока цена за това. Оказва се, че целият този район - и Пакистан, и Пенджаб, и Индия, и близките части от Китай, са под властта на тоя тип култура, оформени в тоя дух, който лесно става фундаменталистки.

Там организацията е племенна, с невероятно твърди закони на шериата, и няма място за нещата, които за нас са нормални.

И когато се срещаме, сме като водата и олиото.

20. и 21. век плащат данък за 19. век с измислените големи социални концепции, утопии, които трябваше да направят живота щастлив. Оказа се, че не можеш да направиш насилствено нация - съветска нация не се получи, нито пък югославска. Демократичен Афганистан не може да се получи.

Това е поредната демонстрация за декларирано социално инженерство, което се проваля. Поредната утопия за износ на демокрация, с която решаваш други въпроси. Милиарди не се харчат заради утопия, а за да получиш повече.

- Отказват ли се САЩ с изтеглянето от Афганистан от ролята на хегемон?

- Войната в Афганистан, наричана от САЩ най-дългата в историята им и водена от четирима президенти, си свърши работата. Обяснението е геополитическо - Русия не трябва да стига до Персийския залив.

Дори сега, когато САЩ ги няма в Афганистан, талибаните няма да позволят на Русия да мине оттам. Т.е. геополитическият  въпрос е решен в интерес на САЩ, на Запада, за сметка на Европа. Бежанците няма как да стигнат до САЩ. 

САЩ просто постигнаха целта си, решиха геостратегическия си въпрос, защото не позволиха Русия да контролира ситуацията в Индийския океан. Талибаните скоро няма да изчезнат от района.

САЩ в 21. век се притесняват от Азия, където нямат позиции. Китай и Русия държат отстрани и ако бяха пробили и в Индийския океан, САЩ буквално щяха да бъдат изолирани от тази част на света. А те са много амбицирани да имат контрол върху Азия, след като останалият свят е под техен контрол.

 - Колко сериозна е опасността от тероризъм днес? Възможен ли е атентат с мащаби на този отпреди 20 години?

- Талибаните празнуват успех без особени загуби. Но не могат да водят единна политика, защото там всичко е разделено на племена, между които трябва да се поддържа баланс.

Напълно възможно е в определени ситуации отделни фигури да стигат до крайни мерки. Особено когато има формални поводи, какъвто бяха карикатурите на Аллах във Франция или изказвания, позорящи Аллах. Т.е. хранителната почва за тероризъм се засили, талибаните разшириха територията си и сега ще контролират трафика на дрога.

Имат много оръжия - присвоиха си арсеналите, доставени от Запада. Неслучайно настъплението на талибаните към Кабул беше като театрално действие - всичко падаше само пред тях. За съжаление нормалните хора в Афганистан попадат между зъбните колелета на голямата игра.

Систематично едва ли ще организират атентати. Но тяхната представа за справедлив свят е, в който влиянието им се разширява и в който атаките срещу тях биват наказвани. Те реагират на принципа стимул-реакция.

Не одобрявам действията на французите с обидите за Аллах. И цената беше висока, хора загинаха заради непремерените приказки на журналистите.

Трябва да се разсъждава кое мотивира хора да се хвърлят в самоубийствени терористични актове. За да се откажеш от живота, трябва да си мотивиран от нещо по-голямо. И онзи, който се закача с това по-голямо, рискува много.

За нас, християните, Христос отдавна не е това, което за ислямистите е Аллах. Ако се поставим на мястото на другия, бихме спестили много неприятности, а и жертви.    

Терористични атаки ще има инцидентно, по-скоро на принципа на реакцията, ако бъдат предизвикани с по-крайни действия.

- Да очакваме ли мощна бежанска вълна от Афганистан, която да наводни Европа?

- В Европа отдавна има афганистанци. Предполагам, че сегашната вълна ще бъде по-силна и вероятно ще продължи няколко години. Вътре в Афганистан ще започнат систематични прочиствания.

Засега все пак излизанията са хаотични, талибаните правят декларации, че ще пускат желаещите да заминат. Но както е свойствено за такъв тип режими, ще започнат да се сочат един друг с пръст и ще се създаде голямо напрежение, в резултат на което хора ще бягат.

Мисля, че Европа няма да е в състояние да се справи с тази вълна сама и ще трябва да прави нови компромиси с Турция. Ситуацията се заплита, защото сметката на САЩ сега я плащат европейците и нещастните хора в Афганистан.

Идеята на президента Реджеп Ердоган да стане лидер на Ислямския свят, го кара да приема бежанци. От друга страна - за него това е коз пред европейците, т.е. той не губи от този конфликт. Така позициите на Анкара се засилват. А и Ердоган си е играч по природа, дързък е.

Европа за мене е болният човек, не можем да преодолеем вътрешните различия. ЕС е поредният проект за социално инженерство. Да направиш общност от държави, на които гардеробите са пълни със скелети, е много трудно.

Европа трябва да свикне с мисълта, че няма да постигне единодушие по въпроса с миграцията и ще трябва да лавира между различните гледни точки.

- Ще се активират ли балканските бежански маршрути през България? Може ли членове на ИДИЛ или на "Ал Кайда" да проникнат у нас?

- Напълно е възможно. Русия вече взе специални мерки по въпроса, защото не искат преоблечени талибани да влязат като бежанци. Риск има и при нас, но много трудно се решава въпросът с бежанските потоци.

А и зависи колко ще отваря границата Ердоган. Ако към границата ни тръгнат по неколкостотин души на ден, практически няма служба в света, която да може да гарантира, че с бежанския поток не е минал някой инфилтриран терорист. Това е реална опасност.

Не означава, че веднага ще започнат атентати, но знаем техния модел на работа - спящите клетки и изграждането на мрежи.

Спасението за нас е да не минават големи групи. Гърция ни даде пример как се прави стена.

- Можем ли да очакваме пари от Европа, за да си поправим стената?

- Европа е заинтересована от това оттук да не влизат бежанци, а ако влязат, да не продължават нататък. Нищо чудно тук да се наблегне върху създаването на места за концентриране на тоя тип хора. Доскоро афганистанците в Европа не се смятаха за политически бежанци, сега може би ще им дадат подобен статут. Въпросът е къде и как ще бъдат настанявани.

Сред българите съчувствието се позагуби, което и обяснимо - уморихме се от нашите проблеми. Не виждаме светлина по отношение на собствената си съдба, да не говорим за проява на съчувствие към други хора.

Станахме заложници на собствените си неразбирателства, от невъзможността да приемеш другия. Това е проблемът на съвременния свят.

Проф. д.и.н. Димитър Йончев е специалист по национална сигурност. Завършва Военната академия. От 1978 г. преподава философия във Военната академия, по-късно в Академията на МВР и в НБУ, където през 2012 г. е обявен за негов почетен професор.

Участва в работата на Кръглата маса (1990 г.). Депутат от БСП във ВНС и в 36-ото НС. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.