Камелия Тодорова прави една от поредните си искрени изповеди пред „ШОУ”, в която по традиция не пести нищо, както от професионалните, така и от личните перипетии в досегашния си живот.

Примата на българския джаз е все така неуморна в музиката, както и когато е стартирала кариерата си – с тази разлика, че днес от богатия й репертоар се въртят не толкова новите песни, колкото някогашните емблематични хитове. И все пак – тя не се отказва – нито от правенето на музика, нито от надеждата, че има кой да я чуе и оцени.
 
 
- Ваши емблематични хитове от близкото минало често са избор на младите таланти в стремежа им да впечатлят жури и публика в родните музикални формати. Предполагам, че това ви ласкае?
- Разбира се, много. Само че ми е малко тъжно и мъчно, че тези млади хора не познават репертоара ми, за да си изберат подходящата песен за тях. Не всички, които избират „Прошепнати мечти”, например, имат дарбата да я изпеят, както трябва. Но това е и работа на менторите – да ги насочат с добър съвет.

- А ако вие бяхте в ролята на ментор в такъв формат?
- Идеята ми допада, само че мен никой не ме е канил до този момент. Предполагам, че съм им прекалено критична или пък скучна, защото обикновено в такъв тип формати се търси циркът, шоуто, отколкото една реална преценка.

- Били сте част от Къщата на „ВИП брадър”, където сериозният тон рядко се случва. И въпреки това някак успяхте да се адаптирате и към подобна среда.
- Така е, но то е въпрос на характер. Но пък тези, които гласуваха във формата, ме бяха определили именно като „скучна” (смее се), понеже не вдигах скандали и си спазвах правилата на играта. Аудиторията търси циркаджийски прояви повече, отколкото се налага дори и за такъв тип шоу.

- Много пъти сте ми споделяли, че сте от неудобните хора, а у нас те май са една шепа. Как се случва така, че това е било винаги досега ваша стартова житейска позиция?
- Интересен въпрос. Аз никога не съм била удобна – откакто съм се родила сигурно (смее се). В сферата на изкуството, в която правя кариера, никога не съм била удобна, защото винаги съм била различна. Правя веднага едно сравнение – предпочитам да имам поведението на Кристина Агилера, на Уитни Хюстън, на Бионсе, като ниво на култура, отколкото нещо друго. Не бих искала да слизам под това ниво, а нивото, което виждам в родните формати, съвсем не е толкова високо. Менторите не се показват в никак добра светлина.

- Това ниво на култура, за което говорим, не е ли дефицитно не само в музиката, но и във всички сфери от живота?
- О, то е национален дефицит! Най-много да има едни 10%, които не се вписват в масата. Те са малцинство – това са хората, които умеят да боравят с езика и имат добро поведение. Аз не мога да си представя, например, да водя просташки, безсмислен разговор, да имам безсмислени емоции и да се радвам на нещо, което не е за радване, да хваля някой, който не може. Не мога да си позволя такова нещо. В музикалните формати у нас всеки ментор има слушалка в ухото си и е длъжен да си спази играта – така, както искат продуцентите. А нашите продуценти или нямат представа, или загърбват нивото, което се поддържа на Запад. Побългаряват го с лоши маниери и лошо виждане.

- Не успява ли донякъде Маги Халваджиян да внесе този различен шоу привкус в продукциите си?
- Не смятам, че той е образец. Себевлюбен продуцент и режисьор е. Менторите в неговите шоу предавания понякога се държат добре, но не всички пасват на мястото, което са заели в съответното шоу. Не винаги скечовете, които се употребяват, са на ниво. Аз гледам всичките тези формати в оригинал. В американския „Гласът на България”, например, един от кандидатите бе едно момче, което работи като свинар, но хобито му от 15 години е да пее. Мечтае да бъде певец. И никой от менторите не го попита дали е свинар или не – всички коментираха неговия глас. У нас не е така. Но, както казах и преди малко – аз съм различен човек, неудобен, особено когато давам подобни мнения.

- Това да си различен не е непременно нещо лошо…
- Да, но различното в България не се цени. Не се ценят качествата.

- Какви проблеми сте имали заради тази своя различност?
- Спънки в кариерата. Разгласяване на грешен имидж. Това малко ли е?! От 1992 година, от когато съм се върнала в България и бившият ми мъж живееше тук, не е спирало да се пише за така наречените ми проблеми с алкохола. Нон стоп! Минава една година и бум – публикуват го в същия вид. Същите неща бях прочела в Лондон през 2003-та, когато живеех там с дъщеря ми Мириам. Случайно попаднах в един клуб с българи, които ми дадоха да прочета вестник „24 часа”, на чиято първа страница пишеше, че лежа в „Пирогов” на системи с много тежка чернодробна криза. В същото време аз съм в Лондон и пея. Как да си го обясня?! Не мога. Въпросът е, че тези, които разпространяват нещо подобно, са хората, които явно подмолно работят срещу моя имидж. Не мога да се оправя с това.

- Казвали сте ми, че дори имате алергия към алкохола..! Може би има хора, които още не го знаят…
- Да, това е вярно. Когато се върнах в България, първите неща, които се публикуваха по мой адрес, бяха, че съм минала през цялото 6-о Главно и съм била любовница на всички. После ме направиха алкохоличка. Значи, освен сексуална маниачка, съм и алкохоличка, а също така и наркоманка.
 
Аз наркотик не съм пробвала, но всичко беше идеално описано
 
(смее се). През 1996-а издадох албума си „Привличане” и дадох едно интервю за пловдивския вестник „Новинар”. Говорим си за албума, след което материалът излиза и на мен ми звънят с репликата: „Камелия, ти си бременна от някого. Кой е той?” И аз от другата страна седя като препарирана. Казвам: „По какъв повод трябва да съм бременна??!” Отговорът: „Ами пише в „Новинар” на първа страница!” Като погледнах текста – в него нямаше и една дума за албума, става ясно само, че аз съм бременна, но не се знае от кого.

- Имате ли предположение кой се старае или се е стараел преди години толкова много да създаде погрешна представа за вас в публичното пространство?
- Имам, да. Най-много изгода да прави това имаше бившият ми съпруг, който се стремеше изобщо да прекрати цялата ми кариера в България, след като се разделихме.

- Защо? Реваншизъм?
- Не, беше от чист егоизъм. Човекът беше решил, че трябва да бъде много по-известен от мен. Той е от този тип хора, които искаха винаги да бъдат в медийното полезрение, някъде на върха. А аз не съм такъв характер. И затова се разминахме.

- Научили сте се да отигравате историите и абсурдните слухове за себе си през годините със завидна доза аристократизъм. Има хора, които буквално се сриват от тежестта им!
- На мен не ми беше никак приятно, когато децата ми бяха малки. Нямаше как да им обясня защо нещо не е истина. Например, когато бяха на 8-9 години още нищо не разбираха, но вече знаеха, че във вестниците излизат материали за мен. Беше неизбежно – всички информации се коментираха от техните учители и съученици. В един момент свикнаха с мисълта, че няма да четат хубави неща за майка си и спряха да обръщат внимание. По същия начин съм и аз. Нямам такова възпитание, затова и нещо подобно няма как да ме дестабилизира. От това няма как да изпадна в депресия.

- Кое е способно да ви дестабилизира в такъв случай?
- Ако нямам работа. Тогава мога да изпадна и в депресия. Моят живот е работата, музиката.

- Наскоро бе тиражирана информацията, че сте тайната любов на Стефан Данаилов. Ето, това е вече един красив слух – на фона на всички шокиращи сюжети, за които ми споделихте.
- Е да, така е, само че няма нищо вярно и в него. Няма такова нещо. Тайната му голяма любов се знае от цяла България коя е била. Това е майката на сина му. Едва сега, когато малко поотмина смъртта на съпругата му, Стефан Данаилов успя да каже на премиерата на книгата си, че ме е харесвал. Но никога не е твърдял, че аз съм голямата или пък тайната му любов. Всъщност той заедно с режисьора ме избраха преди години за филма „Търновската царица” заедно с режисьора. Съвсем различно е, когато партньорът ти каже, че те одобрява за ролята. Но това не значи, че става дума за любов. Когато човек играе във филм и живее с този филм няколко месеца, неизменно се създава нагласа, настроение, сякаш си в някакъв друг свят. Живееш с филма и партньорите си в него и е неизбежно да не изпиташ някакъв тип чувство на влюбване, но не във физически аспект, а по-скоро в платоничен.

- Има ли я понякога носталгията по тези времена?
- Изпитвам, да, защото осъзнавам, че тези времена няма никога повече да се върнат. Тогава уж живеехме затворени, без информация, но бяхме три пъти по-свободни като усещане и комуникация. Имахме лобита – цялата тази интелектуална среда от артисти, архитекти, художници, балетисти, с които бяхме като едно семейство. Излизахме заедно, ходехме по купони, бяхме много близки. Сега няма такава среда.
 
Днес всеки е вълк единак, всеки ревнува от колегата си
 
и иска да бъде по-по-най. Ако случайно решим да правим нещо съвместно, честно казано не знам с кого бих могла да го организирам. Нали като се случи промяната всички музиканти направиха песен. Хайде сега някой да ги събере за същото. Няма как да стане. Или да събере младото поколение. Всеки живее сам за себе си.
- Въпреки че ни е толкова деформирана реалността, стимул за работа винаги се намира. Скоро имате премиера на нова песен.
- Обстоятелствата действително са много трудни. Дори през 90-те години беше по-лесно да намериш спонсор, отколкото в момента. А правенето на музика иска пари. В момента, в който станеш име в музикалните среди, от теб се искат много пари. Това на Запад и до ден-днешен го няма, защото там се ценят качествата – ако хората видят нещо в теб, няма начин да не успееш. Докато в България войната е страшна. Сега всичко е двойно по-лошо, двойно по-тежко и криворазбрано. Прави ми впечатление, че
 
в България никой не се интересува от новото, създадено в музиката
 
Ако човек се разрови в интернет, ще види, че от ’92-ра насам аз постоянно създавам нова музика. И въпреки това днес се въртят само стари мои хитове. Лили Иванова непрекъснато създава нови песни, но се пускат само старите й хитове. Не мога да си обясня защо хората не искат да са в крак с времето?! Защо всичко трябва да замръзне и да седи като в морга?! Хората трябва да се освободят от комплексите, да се радват на свободата, която имат, на информацията, до която достигат. Да бъдат в крак с времето!
Колкото до премиерата, която ми предстои – ще представя две песни. Едната се казва „Красив спомен” и е написана от дъщеря ми Рейчъл по тема, която аз й дадох като идея. Песента разказва за случки и чувства, които реално са присъствали в живота ми. Другата песен също е много интересна – клони малко повече към фънка, но нея ще я пусна към септември. Има едно нещо, което следвам в музиката си – дори и песента да е тъжна, да е балада, винаги има позитивност.

- Какво лято ви очаква – с повече почивка или с ангажименти?
- Това лято трябва да се занимавам с майсторски клас, който започва от 20 юни и продължава три месеца. Не знам дали ще успея да събера достатъчно студенти, но колкото и да са, ще го проведа. Моята политика на мислене е, че за да се подготви един певец за музиката, му трябва елементарна култура. Курсовете, които се правят в чужбина – театрални и музикални, са точно такива – от 3 до 6 месеца. Надявам се студентите да се позаинтересуват, защото това е в техен интерес. Няма откъде да научат тези неща – говоря за техника на вокала, извличане и изнасяне на гласа. Те трябва да тренират цялото си тяло – и ментално, и физически. Логиката на теорията е много близко до йогата – как се контролира психика и съзнание на базата на физически упражнения, определен вид дишане, медитация и т.н.
 
 
Интервю на Анелия ПОПОВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!