Еврото нахлу в България като лавина в Пирин. Проблемите, казусите, споровете, решенията и всички горещи теми не спират да вълнуват нашенците и много хора все още се питат ще мине ли превалутирането възможно най-безболезнено.
Какви са първите резултати от началото на годината? Житейски проблеми? Измами? Очаквания?
За тези и още въпроси агенция БЛИЦ потърси за отговор една от най-компетентните в страната, а именно основателят на платформата "Ние потребителите" Габриела Руменова.
Житейски проблеми
Началните ми реплики на заснетия още през лятото на миналата година специален подкаст езипод с всичко най-важно за потребителите около въвеждането на еврото, неслучайно гласят, че това събитие ще промени не само валутата, но и ежедневието ни. Виждаме как през последните седмици на 2025 г. много потребители се сблъскаха с опити на търговци да откажат да приемат монетите им на касата.
Това беше незаконно до 31 декември миналата година. През януари тази година, по изключение, законът дава право на търговците да приемат повече от 50 броя монети при едно плащане.
Ограничението е въведено, за да бъдат събрани по-бързо не само банкнотите в левове, а и стотинките, но това също в известна степен може да се превърне в житейско предизвикателство за тези, които не са запознати с това правило и не са се подготвили за подобен сценарий.
Други житейски предизвикателства са свързани с особености през периода на двойното обращение – януари тази година, при възстановяването на платените пари след упражнено право на отказ от онлайн покупка до 14 дни или разваляне на сделката след покупка на дефектна стока.
И в двата случая търговецът трябва да възстанови сумите приоритетно в евро, като при липса на достатъчна моментна касова наличност се допуска и в левове. Така трябва да бъде и с рестото. Потребителите могат да плащат в левове, в евро и дори смесено, но търговците трябва да връщат ресто изцяло в едната или в другата валута. Тук възникнаха затруднения. Търговци твърдят, че потребители използват магазините за обменни бюра.
Срещат се и противоположни мнения, които произтичат от ситуации, в които клиенти плащат в евро, а им връщат левове. Известни затруднения може да имат и тези, на които са им останали левове в брой, тъй като най-вероятно ще им се наложи да ги обменят.
Как върви трансформацията?
Информацията, с която разполагаме, е че въпреки опасенията за разплащанията в Новогодишната нощ и за тегленето от банкоматите, и потребителите, и бизнесите преминаха без затруднения през този преход.
Благодарение на своевременните предупреждения и съвети на експертите, клиентите се бяха запасили с пари в брой, за да заплатят сметките си през предварително определения период за евентуално прекъсване на услугите между 21:00 ч. на 31 декември 2025 г. и 01:00 ч. на 1 януари 2026 г.
Стана ясно и че 20 секунди след полунощ са изтеглени първите евро банкноти от банкомат. Имаше сигнали на потребители, че онлайн банкирането при някои кредитни институции не е било достъпно в часове, а в някои случаи и дни около Нова година. Това е факт, но се дължеше на необходимото време за пренастройването на системите на банките, които своевременно предупредиха индивидуално клиентите си за това, като на всяка от тях се оказа, че е нужен различен период.
В момента приложенията на всички банки работят, с изключение на една, но тя все още е в обявения от нея срок за възстановяването на услугата. Успоредно с това сме свидетели на активни проверки от страна на държавата. По думите на представители на компетентните институции нарушения се установяват в от 5 до 10% от случаите.
Практиката е показала във времето, че това съотношение проверки - актове е характерно при регулярната контролна дейност и то по действало дълго във времето законодателство, докато нормативният акт за въвеждането на еврото е нов и дори е хипотетично допустимо да има повече случаи на нарушения.
Всичко това показва, че когато има навременна, достъпна и разбираема за потребителите информация, когато те я ползват активно и практично и когато има толерантност и от двете страни, преминаването през предизвикателствата е по-леко.
За какво да внимаваме?
На първо място, да е правилно извършено превалутирането на цената от левове в евро. Това вече има значение, защото при грешна сметка може да платят повече. Моят съвет е да използват калкуратора на телефона или някой от онлайн калкураторите, каквито вече има много на брой в интернет. Цената в левове се разделя на официалния курс 1.95583 и полученото число се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия, като се прилага математическото правило.
Ако третият знак е 5 и над 5, вторият знак се увеличава с една единица. Ако третият знак е под 5, вторият остава непроменен. На следващо място, да внимаваме в каква валута е посочената стойност. Това е важно, тъй като няма нарочна законова разпоредба, която да казва в какъв ред да се изписват цените в двете валути.
Има примери, в които цената в левове е първа, а тази в евро – втора. Други пък са възприели обратния подход. Ако потребителите не гледат, може да се объркат. Да проверяваме и рестото си.
В началото може би ще е трудно да пресмятаме колко е в евро, когато плащаме в левове. Някои експерти съветват да се разплащаме с карти, това е добро решение, но отново не трябва да разчитаме на безгрешността на системите, а да извършваме паралелно пресмятане и проверки.
Габриела Руменова изтъква много важни нюанси, за които да внимаваме след влизането на еврото у нас
Измами
Най-големият риск за измами е да не попаднем на фалшиви банкноти. За да минимизираме този риск, е добре да се запознаем със защитните символи на евро банкнотите от всички купюри. Можем да направим това от сайта на БНБ или на Европейската централна банка.
Много важно е и да не се доверяваме на физически лица, които ни предлагат на добра воля да обменят левовете ни в евро. Най-вероятно ще получим фалшиви пари или просто ще откраднат нашите и няма да ни дадат нищо за тях в замяна. Категорично няма подвижни станции за обмен на пари на нито една от официалните институции – БНБ, търговските банки и пощенските станции.
Очаквания
Очакванията са постепенно тези затруднения и предизвикателства да бъдат преодоляни.
Но трябва ясно да си кажем, че това не може да стане без непрекъсната, навременна и коректна информация и разяснения от институциите и експертите. Без активното търсене и ползване на тази информация от страна на гражданите и бизнесите.
И не на последно, а на първо място – без толерантност и взаимопомощ между участниците на пазара и контролиращите органи. Много е важно при всякакъв тип нарушения да се подават сигнали – първо към търговците, а след това по необходимост и към компетентните институции.
Явор БЕЛЧЕВ, БЛИЦ
