Само в "ШОУ"! "Наследникът" на Веско Маринов - Йордан Марков направи шокираща изповед

Йордан Марков е дипломиран магистър по поп и джаз пеене в консерваторията в класа на Стефка Оникян. Печели награда след награда с хубавата българска музика, която прави. Често го представят като „Новия Веско Маринов”, но това не го дразни. Напротив – дори го счита за комплимент към таланта си. Данчо е от хората, които не пестят нито факти, нито имена, особено когато става дума за музикални принципи. По традиция на страниците на народното издание Йордан Марков с лекота подава своите откровения.

- Данчо, ще те върна не много назад във времето, към участията ти на фестивала „Пирин фолк”, с който свързваш много емоции. И на предстоящото му издание сега, и на предишното обаче, ти не присъстваше. Защо?
- Знаеш, че съм участвал няколко години подред на „Пирин фолк”, да, три от които бях носител на „Награда на публиката”, която е и най-ценната за един изпълнител. От няколко години насам обаче, фестивалът се организира от едни хора, които според мен не се справят добре. Нещата се случват, само за да се случат, малко през пръсти. Толкова много години „Пирин фолк” се организираше от Валентин Пензов, чийто опит и усет са безспорни. Помня как още първия път, когато отидох в Сандански с моето семейство, толкова много се влюбихме в този град, че дори се шегувахме, че някой ден, като имаме повече възможности, ще си купим апартамент там. Просто цареше едно огромно приятелство. В рамките на само една седмица този град се преобразява покрай фестивала, хората дори така си организираха летните почивки, че да могат да се съобразят с него. Дълги години той се организираше винаги първата събота и неделя на септември, а откакто дойдоха новите организатори, го дръпнаха да е в последния уикенд от август. Не можеш да променяш една вече 20-годишна традиция, с която хората винаги са се съобразявали.
Всеки един изпълнител има своя път. „Пирин фолк” е бил едно стъпало от моето изграждане, тъй като аз не съм фолклорен изпълнител. Песните, които съм изпълнявал там, са били на фолклорна основа, но с подчертано мелодично и естрадно-шлагерно звучене. Имал съм и поканата, и възможността да направя и своя рецитал на гала вечерта на фестивала. Година след това, за огромно съжаление, трябваше да се разделим с големия поет Евтим Евтимов. Тогава Тончо Русев беше много зле от тази загуба. И имахме една песен на име „Наздравица”, по стихове на Евтим Евтимов, които той е писал може би през 60-те години. Та новите организатори ме бяха помолили, като за първа година, да изпълня точно тази песен. А аз обясних, че винаги съм критикувал онези изпълнители, които 15 години и повече всяка година участват на едни и същи фестивали и обират наградите. Трябва
 
да се дава шанс и на по-младите певци, не може все едни и същи
 
Но с 300 зора и молби се съгласих да участвам отново, само заради Тончо Русев и Евтим Евтимов. И ми звъни един ден въпросният организатор с думите: „Вижте какво, аз искам песента да се промени, да се направи еди как си…”. Онемях! Отвърнах, че аз съм просто изпълнител, а песента си има именити автори. Същият преди това бе говорил и с Тончо Русев, както и с автора на аранжимента Пламен Велинов, които категорично му отказали промяна на песента, само защото на него нещо не му харесвало. Тъй като му обясних, че нямам право да променям песен, освен това в този вид тя много ми харесва, той започна да ми държи тон. Направо ми се скара с добавката – знам ли аз кой бил той?!
 
Все едно Майкъл Джексън е слязъл от небето!
 
Много лошо впечатление ми направи! И спря песента за фестивала, остави я първа или втора резерва. Чувствам се направо омерзен от тази история. Но… разни хора, разни идеали.

- При теб именно отсъствието на всякаква форма на комерсиалност е много характерна. Това ли те изгради и като характер?
- Мисля, че много точно го изрази. Да! Самите песни, стиховете им, са нещо, което никога не бих заменил. В „Наздравица”, например, се пее за „отдавна на земята е признато, от прости и божествени вина, най-хубаво е виното, когато – човек го пие с влюбена жена”. Страшно много залагам на текста. Миналата година много пътувах във връзка с едно самостоятелно турне, в което представях първия си самостоятелен албум „Живот на кръстопът”. Бях с голям фолклорен танцов ансамбъл, с балет „Дежа вю”, с които направихме 6-7 концерта из страната, които лично организирах. А тази година отново сме на турне – „Любов и приятелство”, от което вече минаха 7-8 концерта. То е съвместно с „Тоника Домини” – Краси и Вили Гюлмезови и Ева Найденова. Предстоят и още големи концерти – на 27 и 28 август в Летните театри на Бургас и Варна, а на 31 август сме в Каварна. И, пътувайки по тези концерти, знаеш ли колко много неща ми правят впечатление. Например, когато бяхме в Плевен, дойде една жена след концерта и ми казва:
 
„Аз съм се отказала от любовта, но чрез вашата музика и песни разбрах, че тя не се е отказала от мен”
 
Винаги съм търсел това – стиховете да са такива, че да може всеки един човек да може да се открие между редовете и в историята. Около 90% от песните, които съм правил досега, са по реална история, защото когато си искрен, публиката го усеща. Не можеш да скриеш или да се преструваш. И се радвам, че имам възможността и щастието да съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна шлагерна песен! Единственият! Пътувайки из страната, виждам колко голяма потребност имат хората от тази музика и култура.



- Приемствеността ли е тази, която генерира в теб хъса да продължаваш по този начин, въпреки трудностите в музикалния бранш?
- Аз израснах през 90-те години, в онези времена, в които не бяха модерни днешните технологии. Спомням си как от магнетофон на лента сме записвали на касетка, след това от касетка на диск и т.н. От концертите, на които съм присъствал – на Веселин Маринов, на Васил Найденов, Лили Иванова и други, се заплених толкова – от самата история на песните, шоу програмите, цялостната атмосфера. Именно това ме е възпитало и формирало като характер. Като сбъдната мечта ми е!

- Предполагам, че по един или друг начин музиката ти е помогнала да преодолееш и някакви свои вътрешни страхове или нагласи?
- Много ми е помогнала наистина. Винаги съм казвал, че каквото и да се случва, аз си имам музиката. Тя е един катализатор, отдушник на проблеми. Винаги е с мен, особено когато пътувам, а аз пътувам постоянно из страната. Пускам си музика в колата, мисля си за разни неща, пея си. Наскоро даже прочетох следната мисъл – че когато си весел, слушаш мелодията на песента, а когато си тъжен обръщаш внимание на текста. Не напразно и моят първи албум се казва „Живот на кръстопът”, защото съм минал през страшно много трудности.
Израснах в един малък и много красив град Силистра, отдалечен от динамичната реалност. В обикновено семейство с традиции и морал, на което винаги ще бъда благодарен, че са ме възпитали по този начин, и са ми предали тези ценности, за да съм този, който съм днес. Не съм имал хора в музикалния бранш, които да ме бутат или лансират. Нямам вуйчо владика, както се казва. Всичко постигнато е благодарение на труда, полаган през годините, безсънните нощи, хилядите изминати километри, хилядите проблеми. Човек трябва да се бори. Да не спира да работи. Даже наскоро се шегувахме с един приятел – питаме едни колеги от Консерваторията какво правят, пеят ли, свирят ли, накъде са, защото сме завършили вече от две години, а отговорът е: „Ами чакаме. Седим вкъщи и чакаме… някой да се обади, да дойде, да предложи…”. Какво чакаш, бе?! Не тръгнеш ли да се бориш сам, да правиш, да организираш нещо,
 
няма кой да дойде, да те хване за ръката, да ти организира кариерата
 
Израснал съм по друг начин и различно виждам живота. Повечето млади хора обаче са така. Мен направо бяс ме хваща, като ми каже някой, когато му звънна да го питам как е и какво прави: „Ами почивам си…”. От какво си почиваш??? Ти си на 25, на 35, на 38 години… от какво си почиваш?! От какво се измори точно! В едно течение са се оставили младите хора, не знам защо така. В същото време, като ме видят, казват – еее, добре си ти, концерти, публика, овации, само че никой не вижда цялата организация отстрани. Това, че например само за един концерт съм ходил 7 пъти до Велико Търново, за да може той да се случи.

- Интензивно се очертава и това лято за теб май?
- Много даже. Предстоят ми много концерти. Имам и частни участия. Много ще пътувам. А след средата на август имам покана и огромната възможност да пътувам до Рига, Латвия, където ще се проведат два концерта – с песните на един от най-големите композитори в Съветския съюз Раймонд Паулс. Канят изпълнители от цял свят да изпеят негови песни и аз единствен от България имам поканата да се включа. В края на годината ми предстои и голям концерт в София. Така че – все на път. Пътуваме 25 човека екип, със седем коли и един камион с техника. Никак не е лесно, когато не виждаш само светлините на прожекторите, блясъка и славата. А аз съм само на 25 години (смее се).
 
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"