Стефан Костов е съпруг на популярната народна певица Надка Караджова, която почина преди девет месеца. Той е акордеонист и музикант. Обиколил е с известната ни изпълнителка над 45 държави в целия свят.
Днес той мизерства с пенсия от 230 лева. Живее сам, забравен от близки и познати. Вече е установил по трудния начин, че е бил уважаван само и единствено заради съпругата си. Стефан Костов е изправен пред една сериозна и крайна дилема – да се самоубие ли или да продължи да си търси някаква работа, за да се издържа. А вече е на 75...
- Господин Костов, съпругата ви Надка Караджова почина преди девет месеца, днес живеете сам, как свързвате двата края финансово?
- Живея с 230 лева пенсия. Не мога да покрия парно, ток, сметките по целия апартамент... Ще се търся някаква работа, за да мога да си помагам да плащам разноските. Но където и да отида, се оказва, че съм стар – на 75 години съм. Те не знаят, че аз имам сили да се занимавам - професионален шофьор съм 45 години, мога всичко... Ама стар си за шофьор! Как съм стар? - Те ще ми кажат аз как се чувствам!
- Предполагам, че песните на Надка Караджова продължават да звучат по телевизии и радиостанции. Не получавате ли пари от авторско право като законен наследник?
- Откакто е певица, авторско право не е получавала - дават само на композитори и текстописци. Отидохме преди години в „Авторско право” да видим дали са й пуснали нещо и гледаме – 0,60 стотинки за цялата година. Та тия 0,60 стотинки останаха авторското й право, което тя взе за цялата си кариера, представяте ли си?!? А тя е изпяла над 1500 песни на ансамбъл „Филип Кутев”, нейния личен репертоар е от около 300 песни, имаме около 18 компактдиска, въобще не е за говорене. Пък и никой няма да ни помогне, така че няма смисъл тези неща да ги казвам. Да не очаквате сега някой да се появи и да каже – ето ти 1000 лева пенсия, заповядай си и авторските права... Такъв е животът – коварен. Затова на никой не пожелавам половинката му да се отдели, за да види каква тежест е. Има хора, които имат деца и живеят с тях, така нещата минават малко по-леко. Но аз, както съм самичък вкъщи, много трудно се живее. Мислих да си слагам край на живота, обаче прецених, че ако не уцеля точно както трябва, мога да остана пък сакат. Обмислях да се хвърля с колата от някаква височина, обаче викам – ами ако остана жив, но сакат, кой ще ме гледа? То всякакви варианти има. Затова реших така – докъде Господ ме държи, ще караме, пък ако не ме държи – ще намеря начин -
ще се хвърля някъде под трамвая, под рейса и така ще свърша.
Много е трудно без другар. Всеки гледа на младини да кръшка, ние не сме били изключение. Но да знаеш, че лежи в гроба, в тази черна земя, това не е живот... Даже като ми издъхна в ръцете си, казах – защо и аз не издъхнах с нея, че да си отидем заедно, да не страда нито единият, нито другият.
- Как минава днес вашитя ден?
- Много кофти. Ставам сутрин и се чудя накъде да захващам. Иначе с нея бяхме другояче. Правихме си закуски – или тя ще я приготви, или аз ще я приготвя. Аз взимах акордеона, разсвирвам се и започвахме да изучаваме песни. След това ходим по записи в радиото и телевизията... И изведнъж всичко това отиде в гробищата. Никой и от никъде никой не ме търси. Останах с убеждението, че аз съм бил уважаван заради жена ми. И това го установих вече девет месеца, откакто си отиде. Никой! Телефоните са глухи, нямам думи да се изразя каква е тая човещина и егоизъм! Най-тежкото, което мене сега ме мъчи вкъщи, е самотата, същото е все едно си в гробищата. Няма кой да ти каже една дума. Не пускам телевизията. Особено народна музика въобще не пускам, защото ми напомня много за нашата работа. С нея съм обиколил около 45 държави, тя е обиколила 92.
- Все пак масата ви е била пълна с приятели, къде са те сега? Забравиха ли ви?
- Напълно. Напълно всички затвориха телефоните. Щом почина – като каза телефонът „хък” и това е - не звънна повече. Ако за девет месеца се обади веднъж или два пъти дъщеря ми или зет ми – това е.
Щом тя умря, и аз умрях.
Това е истината и трябва да се пише. Аз умрях – може да не съм умрял физически, ама съм умрял духовно. Животът ми е унищожен.
- От какво точно почина съпругата ви Надка Караджова?
- Имаше настинки, както всеки човек. Но преди да почине, ми каза: “Болят ме гърдите”. Други думи от нея не чух. За 15 секунди ми издъхна в ръцете вкъщи. Беше обиколила цялото земно кълбо, все си мислих, че може да стане някоя катастрофа със самолет, а тя си почина вкъщи на диванчето. Оказа се, че е покосена от масивен инфаркт. Но не се е оплакала изобщо от нещо. Една седмица преди да почине, бяхме в Правителствена болница, прегледаха й сърце, общо състояние и казаха, че е о`кей. Какво е това о`кей, като след една седмица умря? Имало болести, които не можели да се открият дори и по уредите... Като я гледаш в ковчега – изрисувана, една бръчка няма значи по нея.
- Направиха ли аутопсия?
- Не, аз не разреших. Няма да я правим на салати. Така, както се е родила, така да ходи на гробището.
- Всеки ден ходите на гробищата. Защо? Не можете да преглътнете раздялата с нея?
- Все си намирам някаква работа да ходя на гробищата. Ходя и си говоря с нея. Викахме си „Маме, маме” и й казвам: „Маме, защо ме остави сам на стари години?”.
- Бяхте казали, че децата не са стъпвали на гробищата, откак почина майка им?
- Дъщеря ни дойде, когато направихме паметника, когато стана девет месеца от смъртта на майка й. Дойдоха със съпруга й и бяха много внимателни с честването на деветте месеца. Вероятно са били заангажирани да дойдат чак тогава. Тя е преподавател в Софийския университет, той е танцьор в Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Дъщеря ми каза: “Не си паднал толкова, че да идвам всеки ден”. Значи трябва човек да падне, че да започнат да го посещават. Дано да не е скоро да падна... Карам 75 години, ще ги навърша догодина, бяхме на една възраст с Надка. Препирахме се вкъщи кой ще умре по-напред и аз не можах да уцеля, че аз ще умра пръв,
тя ме изпревари.
- Наистина ли покойната Надка Караджова продължава да получава фактури за мобилния си телефон от „М-тел”?!?
- Казах им, че два-три месеца вече не мога да закрия два телефона на Караджова. Това са мошеници, само гледат да ме крадат. Аз им казах – тя е в гробищата, идете там да си вземете каквито пари имате да взимате от нея. От мен нищо не можете да вземете, защото аз нямам да давам. Не мога и откъде да ги измисля да ги взема, за да ги дам. От „М-тел” си измислят, че тя имала да им дава 500 лева. Като спрях да ги закачам, и те спряха да се занимават с мен. Защото за тази обида можех да ги съдя. Да ми докажат, че имам да давам 500 лева от роуминг!?
- Разбрах, че са ви окрали малко преди тя да почине?
- Обраха ни в едно село – Левски, Пазарджишко май беше. Имаше там „С песните на Надка Караджова”, бяха дошли 10-15 колектива и пееха песните й. Не е за вярване, но ни окрадоха кифли, баници и млека, които ни бяха подарили от едни села. Това село съм го погребал, не искам да го чуя.
- Приживе добре ли беше платена Надка Караджова?
- Не. Има певици от новия модел, от попфолка,
които ги ползват и за други цели,
но им дават тези младите богаташи високите хонорари. Те взимат някой път между 10 000 и 15 000 лева за концерт. Азис например един път е взимал 40 000 лева за една вечер хонорар, той почина този, който му ги беше дал. Най-бедните в изкуството са народните певици. Когато преди години Лили Иванова взимаше 120 лева тогавашни пари, народната певица взимаше между 6 и 8 лева. Сега Караджова е едно от големите имена, което взима на концерт 100 лева. Сложи ги хайде 200 да са. Спечелиха тези, които работят повече в чужбина.
- Живеете в столичния кв. “Надежда”, първа част. Не успяхте ли да купите апартамент на по-престижно място? Предполага се, че една известна певица живее по в центъра или в Бояна, Драгалевци...
- Ние сме сменили 4-5 апартамента, защото като нямахме, пари взимахме нещо по-обикновено да живеем. Първо в гарсониера живеехме, нямахме пари. Ние с нея започнахме да работим, когато аз се научих да свиря на акордеон и вместо 100 лева, взимахме 200 на концерт. И сме събирали пари, левче по левче, от малко по-кофти апартамент, да вземем по-хубав и накрая взехме един много хубав. Това, последното ни жилище в “Надежда”, е 68 квадрата. За него дадохме тогавашни пари 15 500 долара, които бяхме спечелили от най-различни турнета в течение на 15 или 20 години.
- Как се отнасяха преди години соцвелможите с Надка Караджова? Тя познаваше ли Тодор Живков?
- Най-много с нея сме се карали за това, че когато отиде в Правец,
я държат сутрин до 5-6 часа в къщата на Тодор Живков,
за да пее на баба Мара. Много я обичаха, много я канеха. И аз: “Къде ходиш, ма, по цели нощи те няма?”, на майтап сме се карали с нея. Ама не може – Държавна сигурност не я пуска да си тръгне самичка, докато не каже директорът – Тодор Живков. Държаха я много. Много пируваха тия из тези села. Живееха си живота големците. Женичките им също. Имаше изпълнителки, които все около него се въртяха, защото той им даде звания.
- Не можахте ли и вие да си поискате един апартамент?
- Тодор Живков ни даде първия апартамент на нас - гарсониерата. Но по бедност. Той имаше ченгета около него – идват и проверяват и виждат, че живеем под наем.
Такива спомени имам, че няма да ги забравя никога. Бяха я взели с Тодор Живков в Судан и Коста Колев - един акордеонист, лека му пръст. Отиват още с една певица от Варна вечерта на банкета, излиза суданският президент и казва: “Подаряваме на певиците по една златна гривна с парички, а на Коста Колев – един златен часовник. Вие отивайте в хотела, ние ще ви ги донесем”. Цяла нощ тези двете певици не са спали, за да чакат по протокола един, който се казваше Джибров, да им донесе гривните. И бяха излъгани, защото
гривните им бяха откраднати.
Оня казал: “Тия черни цигани, те не ни ги дадоха да ви ги донесем”. Останаха всички с убеждението, че ги открадна този, който беше по протокола на Тодор Живков. Той е жив още. Надка много милееше за тази гривна и така си отиде в гробищата, без да може да се осъществи мечтата й – да я види, защото бяха й я откраднали... Много ги крадяха изпълнителите по онова време – и хонорари, и подаръци...
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА, в. "ШОУ"
