„Времето лети, безвъзвратно лети.“ Думите на римския поет Вергилий сякаш най-точно описват колко неусетно се изнизват годините.
Три години изглеждат дълъг период, но когато бъдат изпълнени със събития, срещи и предизвикателства, отлитат почти неусетно. Какво обаче се променя за това време? Лесно ли е да направиш равносметка, когато самият ти си част от случващото се? Кои очаквания са се оправдали, кои уроци остават най-ценни и какво носи следващият етап?
Именно преди три години г-н Кенто Мураки пое поста аташе по културните въпроси в посолството на Япония в България. Тогава, в интервю за БЛИЦ, той говори за отношенията между България и Страната на изгряващото слънце, за приликите и различията между двата народа и сподели своята визия за новите мостове, които могат да свържат двете държави.
Днес тригодишният му мандат приключва и му предстои завръщане в Токио. Затова отново го каним на разговор пред БЛИЦ - този път не за плановете, а за равносметката. Доколко са се сбъднали прогнозите му отпреди три години? Какво се промени в отношенията между България и Япония? Кои моменти ще запази като най-ценен спомен и какви уроци отнася със себе си след престоя си у нас?
Ето как отговори той на въпросите на БЛИЦ:
- Г-н Мураки, преди три години при първото ни интервю ми споделихте, че за втори път идвате в България, но вече като аташе, как се промениха Вашите впечатления от първото Ви посещение, началото на мандата Ви и днес?
- Впечатленията ми от самата България не са се променили съществено. Винаги са били много позитивни. С оглед на житейския и професионалния си опит, човек естествено възприема нещата различно.
В отделните етапи на живота си несъмнено съм имал възможност да позная само отделни аспекти на българското общество. Аз дойдох пред 2021 г. и от тогава България също се промени доста и постигна важни стъпки в европейската си интеграция.
За мен най-силно и трайно впечатление остава отзивчивостта и добрината на българите. За моя голяма радост голяма част от хората, с които съм общувал, ме посрещнаха с изключителна топлина и винаги ми оказваха подкрепа. Именно това изгради у мен толкова добро отношение към страната ви.
- Очакванията Ви към България оправдаха ли се от началото на мандата Ви?
- Когато дойдох тук като аташе, въпреки че съм живял в София като бях дете, нямах много информация какъв е животът тук. В Япония не се знае достатъчно за живота в България.
Може би една от причините за това е, че в България японското общество е по-малко от 200 души.
След като дойдох тук, открих добрите неща. Ако човек живее в голям град, ще се срещне с неудобни неща като шума на града, но все пак като стандарт на живота тук, моето първоначално очакване бе надхвърлено.
В България има повече свобода, повече гъвкавост, и достъпът до природата е много лесен.
- А какви предразсъдъци или негативни усещания имахте и оправдаха ли се те, или не?
- Когато баща ми живееше тук, той работеше с български компании. Той е строг човек и налага японския начин на работа. Затова понякога е имал недоразумения с българските колеги, така че той ме предупреждаваше, че работата с българите може да не е лесна.
- Какво научихте за България и българите по време на престоя си, което не знаехте преди?
- Тъй като имах възможността да се срещна с много българи, открих, че има хора, които гледат на собствената си страна със скептицизъм и самоирония, но същевременно отправят загрижен и прагматичен поглед към нейното бъдеще. Вероятно този начин на мислене идва от вековната история, който се предава от поколение на поколение.
- Имаше ли нещо, което Ви изненада напълно - било то в културата, начина на живот или хората?
- Това, което ме изненада бе, че по време на честването на Нова година в България има празнуване с фойерверки. Аз нямам такъв спомен от времето, когато бях тук като дете. Затова първия път помислих, че е станал инцидент. После се оказа, че това е начин на празнуване.
В Япония посрещаме Нова година много тихо и съзерцателно. Единственият звук, който хората чуват, е този на камбаните.
- В края на мандата Ви каква равносметка бихте направили? Кои от целите, които си поставихте при пристигането си в България, успяхте да реализирате и за какво съжалявате, че не остана време?
- Когато започвах мандата си, мислех, че за 3 години ще опитам много дейности. Но след като свърши престоят ми, мисля, че това време не бе достатъчно.
Когато почна моят мандат целта ми бе да използвам ключови поводи за задълбочаване на двустранните отношения като 2024 г., когато имаше 3 кръгли годишнини (115 години от първите официални контакти между България и Япония, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване - бел. а.) и през 2025 г., когато се състоя Световното изложение в Осака, където България участва със собствен павилион.
Смятам, че дадох своя скромен принос за постигането на тези цели. Не само чрез работата си като културно аташе в посолството, но и по време на служебните си пътувания до Япония, където участвах в подготовката на визитата на тогавашния президент Румен Радев.
- А имаше ли събитие, освен тройната годишнина и изложението в Осака, което сте организирали и ще помните? Вие постоянно пътувахте из България и участвахте в различни събития.
- Концертите на японските барабани тайко. Организирахме ги за две поредни години. От дълго време не бе имало подобно събитие. Когато по време на биса японските барабанисти изсвириха традиционна българска песен и публиката стана на крака, това много ме впечатли.
Друго конкретно събитие, което ме впечатли, бе изпълнението на японските класически танци Нихонбуйо през 2024 г. Г-н Фуджима е носител на орден в Япония и неговото изкуство бе от най-висок клас и впечатли мен и българите.
- Дните на японската култура в България винаги срещат публиката с интересни японски творци. Но има ли български артисти, или творци, които Ви впечатлиха по време на мандата Ви?
- Има, разбира се. Например Детският хор на БНР или ансамбъл „Филип Кутев“. Също така като барабанист - Калин Вельов. Имах удоволствието да присъствам на негово изпълнение по време на националния ден на България в рамките на изложението в Осака. Начинът, по който той свири, много впечатлява японците.
Освен това квартет "София". Посетих техен концерт по покана на приятел, но останах дълбоко впечатлен. Никога не съм виждал музиканти, които свирят с искрена радост и имат такава екипна работа.
- А какво мислите за песента на Дара, която спечели Евровизия?
- Този новина стигна и в Япония. Дори в YouТube има и японска версия. Надявам се Дара един ден да изнесе концерт и в Япония.
- Как според Вас се развиха културните отношения между Япония и България през последните години?
- Българите са имали топло отношение към нашата държава още по времето на комунизма. Но като гледам данните за посетителите на Дните на японската култура през последните години, те са около 30-40 000 души годишно. Освен това статистиката сочи, че туристите, които ходят до Япония, миналата година за първи път са надхвърлили 10 000 души (12 000). Това е доказателство, че сред българите има по-голям интерес към нашата държава
- Може би винаги го е имало този интерес, но не и възможност чисто финансово и организационно. Към днешна дата повече туроператори организират пътувания до Япония. А интересна туристическа дестинация ли е обаче България за японците?
- Броят на туристите, които пътуват от Япония до България е почти същият като тези от България до Япония. Но ако вземем предвид разликата в населението, засега не може да кажем, че България е една от видимо предпочитаните дестинации за японците.
Много се надявам тази тенденция да се промени. Може би просто липсва достатъчно информация сред туристическите агенции в Япония.
Туристическите агенции в Япония, които организират екскурзии, много често комбинират Турция с България, или Румъния с България, Гърция с България, но това означава, че престоят на туристите в България е около 2-3 дни и това не е достатъчно да се открие красотата на страната.
Трябва подходящ подход от българска страна да се привлекат японците в България, както и ключово е доброто сътрудничество между българските и японските туристически индустрии.
- Кое според Вас е най-голямото предимство на културната дипломация - какво може да постигне тя, което политиката или икономиката трудно успяват?
- Най-голямото предимство на културната дипломация е, че създава връзки между хората и насърчава взаимното разбирателство по начин, който не винаги би могъл да бъде постигнат чрез политиката и икономиката.
Тя е в основата на дипломацията като цяло. България и Япония имат дълга история на взаимно разбирателство, уважение и взаимно учене чрез културата. Това е също една от най-важните мисии на посолството - да набляга и задълбочава това.
- По време на своя мандат посланик Мичигами казваше, че неговата мисия е „Нов златен век“ за отношенията между България и Япония. Ако той постави основата, кога според Вас би се достигнала тази цел?
- Повечето изследователи смятат, че 70-те години са били връх на отношенията между двете ни държави. Г-н Мичигами искаше да има нов вид златен век на тази връзка. Оценката дали и кога това ще се постигне, е трудна.
Историята ще каже дали периодът 2024-2025 г. е бил като втори връх в дипломацията, или все още го "катерим". От една страна трябва много да се стремим към този връх, но от друга, трябва да имаме по-реалистичен подход. Да се стремим да привлечем повече младите българи.
Например да изучават японски език или да се докоснат до японската култура, тъй като те са бъдещето на двустранните отношения. За нас е важно да инвестираме в по-младите поколения като създадем нови фенове на Япония в България.
Може след 10-20 години да се достигне до 2 или 3 златен век на двустранните отношения.
- Като говорим за върхове, Вие успяхте ли да изкачете някой български връх?
- Много исках да изкача Вихрен, но нямах тази възможност. Няколко пъти съм бил на Седемте рилски езера. Там е като друг свят, много красиво. Това е предимството човек да живее в България, че природата е близо.
- Има ли място в България, което да препоръчате на приятелите си в Япония?
- Да, но това ще зависи дали човекът е фен на виното, или на минералните извори, или на самата природа. Общо взето най-горещо препоръчвам Велико Търново. Японците много често го сравняват с Киото, тъй като е бивша столица на България. Имах възможността да посетя и Арбанаси. Там е спокойно място с много богата история и различни църкви.
- А открихте ли свое "любимо кътче" в България - място, на което обичате да се връщате?
- Борисовата градина в София. Когато живеех като дете в България, много често играех футбол или в "Коколандия" в Борисовата градина и имам много добър спомен.
След това като се върнах за втори път смятам, че е чудесно място за разходка, за тичане, още повече, че е в центъра на града.
- Казвате, че сте играли футбол като малък, а в Борисовата градина има и два футболни стадиона, успяхте ли да отидете на някой футболен мач в България?
- Да, гледах срещата между българския национален отбор и вече новия световен шампион – Испания миналата година.
- Имате ли любимо българско ястие?
- Да, каварма и баница, също така българското сирене. Много е вкусно. За съжаление в Япония все още не се продава. Надявам се в близко бъдеще това да се промени и да има и българско сирене в японските супермаркети, за да успеем да сготвим баница и шопска салата и в Япония.
- Има ли българска традиция, която Ви стана особено близка и бихте искали да пренесете в Япония?
- Традицията да се празнува рожден ден на даден човек. Веднъж бяхме на ресторант и до нас на съседната маса непознат човек празнуваше рожден си ден. Когато гостите му станаха да танцуват хоро, поканиха и всички останали посетители в ресторанта също да се включат. Българите лесно комуникират с непознати хора.
Начинът да се празнува рожден ден на един човек не само със своя кръг, но и с другите гости. Японците по-скоро не са толкова отворени хора. Ако някога това може да се види в Япония, ще бъде прекрасно.
- Успяхте ли да идете на дискотека?
- Бил съм няколко пъти, но не ми харесва особено. (смее се)
- Срещнахте ли хора, които оставиха траен отпечатък у Вас?
- Да, няма да споменавам конкретни имена. Срещите с различни хора в България, от различни възрастови групи, за мен бяха много ценно изживяване и хубав спомен.
- Какво според Вас свързва българите и японците като ценности?
- Има прилики в почитта към природата. За нас японците природата е нещо като светилище. Има една граница, която не трябва да се преминава, защото е за боговете и не е за хората.
- Българите по-скоро пазим природата, но нямаме разбирането, че не трябва да се докосваме до нея.
- Да, донякъде има прилики от гледна точка на опазването на природата. Други примери са гостоприемството към чужденци и отношенията към семейството. Знам, че българите много ценят времето си със своите баба, дядо, родители и внуци. При нас това е същото.
- А гостоприемни ли са японците?
- Поне аз вярвам в това. Може би не всички чужденци имат такова усещане. Мисля, че имаме гостоприемство и поне се опитваме да го покажем по най-добрия начин. Ако българите посещават повече градове в Япония, повече японци ще имат възможност да общуват с тях. Това е нова тенденция.
- Има ли нещо, на което смятате, че българите могат да научат японците – и обратното?
- По-скоро ще кажа какво ние може да научим от вас.
Подобен въпрос имахте и при първото ни интервю. Няма голяма разлика в отговора ми.
Това е как да се балансира личният живот и работата. В Япония през последните години се вижда нова тенденция сред младите поколения, че искат да балансират добре. Но все пак в повечето фирми в много случаи се поставя работата на първо място за сметка на личния живот.
В България има повече възможности и свобода да се цени личният живот.
- А Вие научихте ли се да балансирате?
- На моята позиция не успях. Но получих ценна поука. Като се прибера в Токио, ще се опитвам да разпространявам това виждане повече.
- Кое беше най-голямото предизвикателство в работата Ви като културно аташе?
- Все повече българи пътуват до Япония и познанията им за японската култура стават все по-дълбоки. Това, от една страна, е огромно щастие, но в тази реалност, най-голямото предизвикателство за мен бе да разбирам максимално добре желанията на публиката и да прилагаме културни събития, които не просто поддържат интереса, но носят свежест, оригиналност и високо качество.
Вярвам, че това ще остане като предизвикателство и за моите наследници в посолството. Ако човек има шанс да вижда автентичното изкуство в Япония, неговите очаквания към нас ще се увеличат, а как ние ще може да реагираме на това, не е лесен въпрос.
- Имаше ли проект, който не успяхте да реализирате, но бихте искали да бъде осъществен в бъдеще?
- 3 години за съжаление се оказа, че не са достатъчни да направя нещата, които ми се искаше. Например участието на японски артисти в някои от традиционните събития в България. Имам предвид кукерските танци и Сурва.
В Япония има подобно културна традиция, която се нарича "намахаге". През 2018 г. тя бе вписана в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Тя се пази в северната част на Япония. Там хората се обличат в подобни костюми на кукерите и обикалят домовете в града и плашат децата.
От няколко години има подобна идея в посолството, но все още не е реализирана. Засега японският град, където се пази традицията, не планира да я "изнесе" в чужбина.
- Имаше ли момент, в който се почувствахте истински "у дома" в България?
- Винаги, когато кацам в София, я чувствам, че е като мой втори дом. Може би съм свикнал с живота тук и затова имам подобно усещане. Не само аз, но и други мои колеги имат подобно мислене. Като място за живеене България за японците е лесна за адаптиране.
- Преди няколко години споменахте пред БЛИЦ, че България е интересна за Япония с минералните извори, биотехнологиите и програмистите. Все още ли това е актуално и открихте ли през последните години и други области с потенциал за сътрудничество?
- Тези трите са все още актуални, но мисля, че за голямо щастие се разширява обхватът на сътрудничество. Единият пример е в сферата на космическите технологии, спътниците и дроновете. Водещите частни компании в България развиват бизнес с техни партньори в Япония. Една от тях вече откри най-новия си офис скоро в Токио.
- Какви възможности виждате за още по-тясно културно сътрудничество между България и Япония?
- Много се надявам това сътрудничество да се задълбочава. Искам да дам примери. През април една изтъкната японска писателка посети България - г-жа Саяка Мурата. Тя направи впечатляващо събитие с българските си фенове.
Също така наскоро един манга илюстратор от световна величина (Сатоши Шики - бел. а.) за пръв път бе в България. Българите искат да виждат японци на майсторско ниво, които да показват и тук своето изкуство. Все пак знам, че за японските артисти България не е най-първата дестинация.
Нашата надежда и нещо, което направихме, бе да помолим г-жа Мурата и г-н Шики да споделят доброто впечатление от вас българите и да бъдат като посланици на вашата държава. А като има коментар от такива изтъкнати творци, може да има влияние и за другите.
В посолството нямаме достатъчно ресурси и затова се възползваме от такива контакти и използваме друг подход, за да привличаме популярни артисти от Япония, които да показват своето изкуство тук.
- Може един ден и г-н Харуки Мураками да дойде в България.
- Той много рядко пътува. Но като гледам данните, все повече книги като романи се превеждат от японски на български от някои от водещите издателства. Добре е, че например завършилите студенти от катедра "Японистика" избират някое издателство за свое работно място. Това означава, че има човек, който да разпространява японската литература. Надявам се, че наличието на тези хора, ще помогне да има повече преведени книги.
- Какво бихте пожелали на своя наследник?
- Моето послание към него е, че в България има много българи, които практикуват традиционната японска попкултура, много институти, където се изучава японски език. Тези хора са много важни за нас като разпространители на японската култура и затова го съветвам на максимална степен да благодари на тези хора, да показва уважение към тях и да им съдейства, тъй като това ще има огромна полза. Взаимната работа с тях ще има ключова роля за разпространението на Япония като цяло в България.
- А има ли грешка, която Вие сте правили, и ще го предупредите да внимава?
- Да, в повечето случаи е било заради грешна комуникация и неправилни очаквания. Всъщност до някаква степен е добре той да направи собствени грешки и да се поучи от тях.
- Вярвате ли, че ще се върнете отново в България - този път като турист? Къде бихте отишли?
- Задължително ще мина през София. Иска ми се да посетя Велико Търново и зависи от сезона, но ще е хубаво да ида и до градовете край Черно море. Има места, до които не успях да достигна по време на моя мандат, като Балчик и Каварна.
- Ако трябва да запазите само един спомен от България, кой би бил той?
- Много е трудно да отделя само един спомен. За мен остават простичките, ежедневни моменти, като да ида на кафе и разговарям с другите хора, или разходката на Витоша, или да карам ски в Банско. Обикновеният живот много ме впечатли.
Кенто Мурки с екипа на Културно-информационния отдел на посолството на Япония в София
- Как България Ви промени като човек?
- От гледна точка на работа се научих, че ако прилагам стриктно японския начин на работа, нещата не винаги се случват по очаквания начин и изисква голямо търпение. Научих се да запазвам самообладание и с подкрепата на хората около мен, да постигам добри резултати. Тази отговорна роля като аташе по културните въпроси и срещата ми с толкова много сърдечни и жизнени, енергични българи ме обогати завинаги.
- Ако трябва да опишете престоя си тук с една японска дума, понятие или поговорка, коя/е бихте избрали и защо?
"人事を尽くして天命を待つ"
Това означава, че след като си дал всичко от себе си като човек, трябва спокойно да повериш резултата на съдбата. Мисля, че в живота има неща, които не може да контролираме. В България се научих да работя с такъв подход. Направи най-доброто, на което си способен, и се довери на бъдещето.
- На български има подобен израз - „Направи каквото трябва, пък да става каквото ще“. Кое не ви хареса в България, кое намразихте?
- Има много малки неща, които не ми харесаха. Например през периода на лятото, когато има профилактика и няма топла вода. Дори хората да са информирани, това е труден период за мен.
И пушенето. Когато виждам младите хора да пушат много често. И само съм чувал, не съм виждал, но наркотиците. За съжаление са много разпространени. Жалко е.
- Какво послание бихте отправили към българите, преди да си тръгнете?
- За мен беше огромно удоволствие да видя, че в България, Япония е нещо като любима държава и има топло отношение към нас. Такова нещо не се среща навсякъде по света. Много се надявам това да продължи и в бъдеще. Ако хората се грижат да се запази този интерес и топли чувства към Япония, това ще е за най-голямото щастие за нас.
- А какво би било не професионалното, а личното Ви послание?
- Вие сте истински приятели на Япония и ние винаги сме готови да ви подкрепим. Затова не се колебайте да пътувате до Япония. Когато японците разберат, че сте от България, първата им асоциация почти винаги ще е киселото мляко, или розата, или сумо борецът Калоян Махлянов - Котоошу, като всички те имат изключително позитивен образ сред японците. Така че добре дошли сте в Япония!
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
