Колега пенсионер ме натопи, че търгувам с тъкани. Това казва в интервю за "ШОУ" шефът на Съдебна медицина доц. Станислав Христов, който не скри, че в моргата е претъпкана с трупове.
В същото време до месец той ще получи 1 година затвор или пробация. Пробата за алкохол, на която бе подложен Христов след катастрофата му миналия понеделник, показва, че е шофирал с 2,6 промила алкохол в кръвта. Топекспертът блъсна колата си край Долна баня, а очевидец информира катаджиите за инцидента. Това е вторият случай, в който се забърква името на медика след шумния му арест през 2008 г. за незаконни експлантации.
- Доц. Христов, как се стигна до този инцидент?
- Ще дам обяснения по-късно. Нещата не изглеждат така, както са описани по вестниците.
- Но по закон, ако човек е зад волана с 1,2 промила алкохол в кръвта, следва затвор до 1 година или пробация...
- Или условно с 3 години изпитателен срок. Но тези неща ги решава съдът.
- Защо писаха, че сте освободен от работа, а аз ви намирам на работното място?
- Аз си върша работата, която ми предстоеше да върша, но излязох в неплатен отпуск, което е коректно до изясняване на обстоятелствата.
- Колко време ще продължи разследването?
- До изясняване на всички обстоятелства. То може да продължи, а може и да бъде прекъснато.
- Вие имахте и пътен инцидент на бул.”България” преди две години. Как се развиха там нещата?
- Нищо особено. Беше обикновен пътен инцидент. Спускайки се по бул.”България” на връщане от работа засякох един. Той караше доста бързо и ме хвърли в мантинелата. Това е. Късмет имах, но в смисъл аз бях виновен. Просто не го видях. И го засякох. На всеки може да се случи това.
- Въпреки инцидента край Долна баня все пак се явихте на делото срещу австралиеца Джок Полфрийман, който уби български младеж в центъра на София.
- Да, явих се. Ние защитихме експертизата и след около час и нещо разпит имаше много въпроси от страна на бащата на обвиняемия, който също е съдебен лекар. Той цитира даже неща от калифорнийски учебници, но все пак би трябвало да знае, че ние четем същите учебници. Тъй че му беше отговорено подобаващо.
- С какви проблеми напоследък се сблъсквате в Катедрата по съдебна медицина?
- Има голям проблем с тленните останки на хора, които никой не ги търси. Една част от тях остават неизвестни. София е един малък мегаполис за България. Тя е вече два милиона. Тук в моргата има много строители и клошари. При строителите, които са от провинцията, има много смъртни случаи, защото живеят в много лоши условия. Пълно е с клошари в София. Съдебна медицина и полицията в случая изпълняват една социална роля. Хора, които нямат личен лекар, починат в дома си и няма кой да им издаде смъртен акт. Изпращат ги при нас. Клошари, които няма кой да им издаде съобщение за смърт – изпращат ги при нас. И те остават, защото много често близки отказват да ги погребат. В момента долу в моргата са около 100 трупа. Сто трупа, вие разбирате ли какво значи сто трупа накуп? Това е нещо кошмарно! Има откази за погребения...
Нали знаете, че първо трябва да се намери някакъв документ за самоличност или от ЕСГРАОН да го изкарат полицаите, за да може да се придвижи документацията към прокуратурата, която дава разрешение за служебно погребение. След това, освен че към нас се изпраща писмо, такова се изпраща и към служба “Социални дейности” в общината, която пък трябва на заседание да отпусне средства за това служебно погребение. И целият този процес по някой път се движи с месеци. Моргата е претъпкана. Общо можем да съберем около 50 трупа, а те са двойно повече. Имаме случаи на чужденци, който никой не търси – от Сърбия, от бившите съветски републики, които по някакъв повод са влезли у нас, но роднините отказват да ги погребат.
Имаме трупове, които седят от години вече. Например трупът на някакъв сърбин е при нас от три години. Той е изсъхнал отдавна, направо е скелетиран. Всичко това се опакова в трупните чували, подрежда се, описва се... Това е един от кошмарите на съдебната медицина в София. Между другото, в “Пирогов” също има такива застояли трупове, във Военна болница – също има и камерите не могат да ги съберат.
- Не мирише ли?
- Намирисва си. През зимата е по-добре – хладничко, но лятото е нещо ужасно. Вие представяте ли си все пак тези камери работят с много мощни агрегати. Те работят денонощно. Това е страхотен разход на енергия. Когато работят денонощно, те аварират. Това са огромни разходи за поддръжка, въпреки че това е най-модерна италианска техника. Беше монтирана преди няколко години, но и тя не издържа. Не издържа, тъй като самите трупове, даже и при минусови температури продължават да развиват гнилостни процеси.
- Има ли доцент Христов още неясноти около делото за биологичните материали, които са изнасяни за САЩ и по което вие бяхте обвиняем?
- Ще ви кажа, че тук няма нищо скрито-покрито. Отначало аз бях обвинен след едно нелепо, скалъпено обвинение, което беше раздухано от медиите, и то в най-лошата светлина. Медиите казаха тогава - търговия на тъкани, органи и не знам си какво още. Едва ли не аз съм си ги взимал и т.н. Страшна работа! Просто беше скалъпено обвинение след съответен донос – без да се проверят данните и без да бъде обстойно разгледано. Мен тогава ме арестуваха. След това постановиха домашен арест, заменен по-късно с парична гаранция от 2000 лева. Тогава колегите даже още същия ден ми я донесоха. Събраха пари и платиха гаранцията.
- Разбрахте ли от кого е този донос?
- Разбира се, но име няма да кажа. Значи това е програма, а не търговия с органи и тъкани. Програмата е, че ние сме експлантатори на костна тъкан, като по същата програма работят още 7 болници в България.
Мен ме натопи един колега пенсионер!
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
