Шефка в БАН обясни кога и как изкуственият интелект ще вземе хляба на българите

ЕС има за цел да е лидер в безопасния изкуствен интелект. За една година вече генерираме повече данни, отколкото преди за 1 век. Това казва директорът на Института по информационни и комуникационни технологии при БАН проф. Галя Ангелова. По думите й изкуственият интелект може да изземе работата на много хора.

Коя е тя?
Проф. Галя Ангелова завършва висше образование във Факултета по математика и механика в СУ „Кл. Охридски“.

Получава докторска степен от Института по автоматизация и изчислителна техника на Унгарската академия на науките (MTA SZTAKI) От 1998 г. е доцент по информатика, от 2010 – доктор на математическите науки, а от 2012 – професор по информатика в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН Преподава в магистърски програми на Факултета по математика и информатика на СУ „Кл. Охридски“.

През 2015 год. получава голямата награда „Питагор“ на МОН в категорията „Успешен ръководител на международни проекти“ за координирането на проектa AComIn (Advanced Computing for Innovation).
Ето как още каза проф. Галя Ангелова в интервю за в. Монитор:

- Проф. Ангелова, какво провокира изработването на рамка за национална Стратегия за развитие на изкуствения интелект?
- Активността на Европейска комисия при изготвяне на програмата „Цифрова Европа“ 2021-2027 е първият фактор, който ни накара да обърнем внимание на темата. Ако трябва да характеризирам неформално нашата рамка, тя може да се разглежда като резюме на визията на Европейската комисия и на главите нормативни документи, публикувани през последната година и половина във връзка с развитието на изкуствения интелект в Европа.

В приложение са дадени сведения докъде са стигнали останалите страни по пътя към изработката на собствени стратегии и в какви сфери са се фокусирали. Не бих нарекла документа стратегия, защото в него не е включен анализ на ситуацията в България, няма и план за действие. В рамката сме споменали задълженията, които произтичат от членството ни в Европейския съюз, и какво възнамерява да направи Европейската комисия, за да подпомогне развитието и приложението на изкуствения интелект.

Документът е провокиран и от факта, че миналата пролет във Франция колектив от учени изработи визия за изкуствения интелект в страната.

- С какво ще допринесе този план, на какво би дал отражение?
- Преди всичко сме се опитали да обясним за какво става дума. Изкуственият интелект обхваща системи, които наблюдават заобикалящата ги среда, разбират какво става в нея, учат се и в известна степен автономно могат да променят своето поведение, за да се адаптират и да извършват по-добре задачите, за които са създадени.

Тези системи най-често работят с много данни и поради това Европейската комисия препоръчва организиране на европейско пространство на данните, където би следвало да се натрупват все повече публични данни, за да се позволи създаването и тестването на нови алгоритми за обработка на данните и извличане на знания от тях. Наличието на големи данни е важна характеристика на сегашния етап от развитието на технологиите. Днес за една година човечеството генерира повече данни, отколкото сме генерирали преди за 100 години. Съответно имаме нови цели и амбиции как да използваме тези данни.

Например натрупват се големи количества спътникови снимки и за да се обработи събраната информация, има нужда от една страна от суперкомпютри, а от друга - от бързи алгоритми, за да извличат полезни наблюдения от данните. Поради напредването на технологиите може да се наблюдава развитието на земеделските култури от спътникови снимки или от въздуха.

Доскоро беше невъзможно да се мисли за решаването на такава задача, но днес технологиите са налице и се търсят начини за изграждане на нови услуги над събраните данни. Този пример ни показва защо вече започваме да говорим за икономика, основана върху данните. Освен това рамката помага за разбиране на визията за развитие на т. нар. цифрова Европа.

В решенията на Европейската комисия има няколко главни фокуса във връзка с навлизането на изкуствения интелект. Първият е върху публичните данни и европейското пространството за данни.

Всички страни членки ще организират национални облаци и публичните организации ще предоставят там публични данни, които генерират при своята работа, включително и резултати от научни изследвания финансирани с публични средства. Развитието на здравеопазването също е обвързано с данните.

- По какъв начин?
- Европейската комисия си поставя за цел да се съберат големи хранилища от анонимизирани медицински данни и така да се правят наблюдения за болестите, леченията, лекарствата, за протичането на заболяванията във времето и евентуално да се направят открития в медицината.

В тази област България е изостанала не само в събирането на данните, а и в това, че не сме изградили електронен запис на пациента, не събираме системно генетични данни за гражданите – което е част от съвременните медицински изследвания. Въпросът с данните е едно от важните неща, на които се обръща внимание, когато се заговори днес за изкуствен интелект в Европа. Образованието и науката са вторият фокус в Европа.

Страните планират повишаване на броя на университетските катедри, свързани с изкуствения интелект (Германия планира 100 нови професури и привличане на опитни специалисти от целия свят), както и интегриране на курсове в други дисциплини, за да имат младите хора представа как да се обработват данните в техните специалности и по този начин изкуственият интелект да стане част от интердисциплинарните програми.

Планира се създаването на центрове за върхови постижения по изкуствен интелект в цяла Европа, като Европейската комисия се ангажира да помогне за развитие на трайни връзки между центровете чрез проекти по европейските програми за научни изследвания. Така не само ще се развият технологиите на изкуствения интелект, но и ще се подпомогне внедряването на приложения в различните сектори на икономиката.

Третото, върху което се фокусират в Европа, са различните етични и правни аспекти и промяната на пазара на труда. С ускореното навлизане на автоматизацията много работни места биват закрити, тъй като дейността се поема от машини или софтуер. Става дума не само за ръчен физически труд, а и за услуги. 

- Може ли да дадете пример?
- Например напоследък в колцентровете все повече се въвеждат софтуерни гласови асистенти – ти им говориш, те ти отговарят. Тогава си задаваме въпроса какво ще се случи с хората, които работят на такива работни места.

Макар че човешкият труд няма да изчезне при професиите, свързани с комуникации и емоционална съпричастност, все пак ще настъпят големи промени.

Възниква проблемът за преквалификация и той ще е основен за следващите 10-20 години. Динамиката на развитие на технологиите също ще налага необходимост от преквалификация. Говори се за това как всички страни трябва да имат планове за професионално обучение, за да могат гражданите да реагират на промените в пазара на труда.

В стратегията на Дания например една от основните цели е всеки датчанин да придобие основни цифрови умения. Дори и там цифровата грамотност на населението е под 100%, но, разбира се, е по-висока, отколкото у нас.

И така стигаме до необходимостта да се организират програми за учене през целия живот, за да може процесът на преквалификация и придобиване на цифрови умения да бъде силно облекчен. За възрастните хора се счита, че ще се адаптират по-трудно, защото младите започват да учат от училище, докато човек на 40-50 години по-трудно ще навлезе в цифровия свят.

Във връзка с избора на приоритетни теми, бих искала да допълня, че много страни в Европа посочват селското стопанство като приоритетна област за внедряване на изкуствения интелект (освен здравеопазването и транспорта). Навлизат самоуправляващи се земеделски машини, които с помощта на дронове могат да извършват автономно определени дейности. Появяват се и животновъдни ферми с висока степен на автоматизация.

- Какво трябва да се предприеме, за да бъде изработена такава стратегия и у нас?
- Мисля, че една стратегия трябва да започне с анализ на състоянието на включените сектори в тяхната взаимна обвързаност. Има подготвени редица документи, например концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (Индустрия 4.0), от която разбираме, че интернетът е отличен в градовете, но в отдалечените селища не толкова и че все повече хора ползват цифрови услуги – макар че при по-възрастните процентът е по-нисък.

Има и подготвен проект на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България. Би трябвало тези предварителни проучвания да се разгледат съвместно и да се изберат няколко приоритетни области за България, понеже не е възможно да се финансира едновременно във всичко. Така са постъпили другите страни от Европейския съюз. Не споменавам образованието и науката като приоритетни области, защото тяхното развитие е задължително за осигуряване на подготвени кадри.

- Какви мерки трябва да предприемат държавните институции?
- Трябва да се планират координирани мерки в различните сектори, насочени към постигане на една цел – да се осигури навлизане на новите технологии, които ще повишат конкурентоспособността на икономиката и ще позволят привличане на високотехнологични инвеститори в страната.

Една от тези мерки е усъвършенстване на законодателството. Например, навлизането на автономни машини в реалния живот предполага разграничаване на отговорността на производителя и тази на потребителя, който е взел такова устройство и го е пуснал да функционира.

Без солидно законодателство и доверие от страна на потребителите, че те са защитени от злонамерена употреба и че разбират поне принципно как системите на изкуствения интелект вземат решения, новите технологии няма да бъдат възприети. Трябва да се води диалог с обществото и да се дават примери за ползите от навлизане на технологиите на изкуствения интелект.

Мисля, че в България имаме някои сериозни специфични проблеми, например наличието на много млади хора, които не учат и не работят. Трябва да се помисли за тяхното по-нататъшно образование и квалификация, а също и как ще изглежда пазарът на труда след 10 години.

- Какво е мястото на Европа спрямо света?
- В европейските документи се подчертава стратегическата роля на изкуствения интелект като технология на 21-вия век, която ще повиши конкурентоспособността на Европа. Производството става по-евтино, защото произвеждат машините и се заменя по-скъпият човешки труд, заради това Европа трябва да направи всички усилия максимално бързо да премине към модерните технологии.

Китай е много голяма конкуренция, също и САЩ. Там се влагат невероятни суми за въвеждането на изкуствения интелект в практиката.

Преди два месеца Тайван обяви, че ще обучава годишно 10 000 специалисти по изкуствен интелект, за да привлече големите фирми от Силиконовата долина да открият подразделения в Тайван и да произвеждат от Азия.

Ние изглежда сме извън тази конкуренция. Европейският съюз си поставя за цел да стане световен лидер в етичния и безопасен изкуствен интелект, който освен по-добра конкурентоспособност на икономиката осигурява и по-добро качество на живот за европейските граждани.

В някакъв смисъл стратегиите и целите на различните страни са представени на различни езици, като европейските са силно насочени към гражданите.

- Може ли да останем изолирани в такъв случай?
- Не, ние сме част от съвременния свят. Макар и бавно изпълняваме изискванията и насоките за развитие на цифровата Европа, а младите хора определено се чувстват много комфортно в тази среда. Всъщност вече използваме ежедневно изкуствен интелект, защото адаптивните системи и сега са тук.

Например ако сме купували по интернет книги или самолетни билети, браузерът започва да показва реклами на други книги или хотели в града, до който сме си купили билет за самолет. Тоест браузерът наблюдава какво правим, знае предпочитанията ни и се адаптира към нас. Стряскащо е да осъзнаеш, че някой те наблюдава в интернет, но е така.

У нас малко се говори за данните и нямаме големи количества систематично предоставени публични данни. Все още не обръщаме внимание на това, че над данните може да се изграждат продукти или услуги и да се извлича печалба – което означава да се откриват нови работни места. Това е едно от нещата, за които трябва да говорим, за да осъзнаем важността на данните.