Актьорът Славчо Пеев дойде в редакцията на в. “ШОУ”, предизвикан от интервюто на неговия колега и приятел Ангел Георгиев – Ачо от миналия брой, в което той твърди, че Пеев е бил партиен секретар в Сатиричния театър и че е донасял за него на службите.
Наранената звезда сподели своето становище по повдигнатия въпрос и разказа прелюбопитни истории за свои колеги от Сатирата, обявени за агенти на ДС.
- Г-н Пеев, какво ви възмути в интервюто на вашия приятел и колега Ангел Георгиев - Ачо от миналата седмица?
- Най-много ме възмути категоричното твърдение на Ачо, че аз съм бил партиен секретар и като такъв съм го клеветил на ДС. Всичко, което казва Ачо, първо, е пълна лъжа, и второ, не ми е ясно защо рови отново и отново. В твърденията му няма капка истина, а капката истина е тази, че в театъра се говореше, че той е бил човек на службите. Това е всеизвестно. Защо рови след толкова години, че аз съм донасял за него?!? И още нещо искам да изясня - аз не съм бил никога партиен секретар, а само член на БКП.
Другото, което той казва - че е бил преследван от малък, е недостоверно. Първо, той нямаше да влезе във ВИТИЗ, ако е било така, и второ – никога нямаше да го спуснат като парашутист в Сатиричния театър. Моята колежка Людмила Захариева също е наясно относно дейността на въпросния Ангел Георгиев, с прякор Птицата, и го е казала на страниците на вашия вестник. Той всъщност беше първият посочен за ДС агент и за този човек Людмила е обективна и точна. Наистина
той беше един от хората, които заклаха много колеги
и искаше да бъде кукловод, водач, но той наистина няма талант за това, както казва Люси. Аз лично, кълна се в този момент, че аз не съм казвал за Ачо, че е доносник или агент на ДС. Ние - няколко негови колеги, сме говорили помежду си, че жена му работеше във “Вагон- Ли”. Тя боравеше само с валута и аз нищо не казвам. Напротив! Ваня ми е била винаги много симпатична, но ние смятахме, че като работиш на такова място, ти няма начин да не си човек на службите. Естествено е те да са свързани с хора от службите, защото семейно пътуваха на Запад. Знам и за Тодор Колев, както и за тях, че няма начин да не са се подписвали, преди да заминат за чужбина. Но никога на никого аз не съм казвал, че той е доносник, че е писал доноси и т.н. и ако бях посочвал нещо подобно, то досега щеше да излезе не десет пъти, а сто пъти, нали?
Не ми е ясно защо той сега рови в миналото… Разчита може би на това, че човешката памет е къса, но просто за тези неща на мен не ми се говори. Той много добре знае, че през 1988 г. на 4 декември аз и Станислав Стратиев бяхме уволнени от театъра. С днешна дата аз не мога да твърдя, че нашето уволнение се дължи на него, но съм сигурен, че е плод на такива хора като него. Когато ни уволниха, никой не ни обясни причините. А самият повод за нашето уволнение бяха три вечери, в които четохме стихове от Стефан Цанев, от Константин Павлов, от Христо Фотев, а на сцената с нас беше и нашата голяма певица Йълдъз Ибрахимова, която тогава се представяше с името Сузана Ерова. Тези спектакли бяха от 10 вечерта, а на втората вечер Станислав Стратиев ме извика и каза: „Искат сценария”. „Абе, какъв сценарий , кой когато си иска чете, кой когато си иска - пее”. И на третата вечер ни спряха тока, а Йълдъз каза: „На мен не ми трябва осветление. Продължавам да си пея”. И ние сложихме петромакс и така завършиха тези поетични вечери. Искам да кажа, че тези наши приумици явно дойдоха на тогавашните другари в повече, защото бяха нещо като революция, нещо като невиждано и нечувано до този момент. След това за два дни ние със Станислав бяхме уволнени. Спомням си, че след това двамата направихме първия частен театър “Надежда”, който просъществува много малко време и после всеки си търсеше място под слънцето... Ето това беше в това бунтовно време. Вие знаете ли, че след като ни уволниха със Стратиев, той толкова тежко преживя тази трагедия и дълго време не можеше да стъпи на краката си. А
аз изпаднах два пъти в кома
и чудото ме е докарало на този свят.
- Какво се е случило според вас с другия голям наш комедиен актьор Тодор Колев, та и той бе нареден в списъка сред агентите на ДС?
- Вижте, Тодор е един мой много добър приятел, но му се случиха твърде много нещастия в живота. Когато се ожени за Данчето, той остана в Канада с нея. И ще ви кажа, че аз бях там още преди те да си дойдат през 1992 г. Когато отидох в Канада, можех да остана, но Тодор тогава през смях ми каза:
„Аз ще те назнача да чистиш снега тука”
Бяха невероятни вечери с него и с Данчето. Тя между другото ми се оплака, че Тодор не иска да остава в Канада, а иска на всяка цена да си е в България. Той самият говореше, че ще се върне и ще направи невероятно ток шоу, както и го направи - “Как ще ги стигнем американците?”. Вижте, за мен Тодор е класа, голям актьор... Може да е имал и някакви грешки. Всеки човек греши.
- Вие бяхте и много близки с още един дисидент, ваш колега и приятел - Климент Денчев?
- Ние с Климбо започнахме, за да имаме средства за препитание, които намирахме в т.нар. халтури. Работихме дълги години заедно, но после времето ни раздели. Познавахме се още от казармата. Той беше в ДНА – Русе и после заедно влязохме във ВИТИЗ. В началото направихме с него епиграмите на Радой и ни приеха сред артистите в Сатиричния театър, въпреки че бяхме още студенти. Това бяха предимно скечове по “Люти чушки” и други епиграми на бай Радой. Там вече бяха Георги Парцалев, Енчо Багаров, Нейчо Попов, които ни приеха страшно топло и заинтригуващо.
- Защо избяга Климент Денчев?
- Защото го осъдиха, тъй като наби отрядник заради една стълба. Климбо тогава работеше в радиото като говорител, а въпросният мъж, така и не му запомних името, беше от тези доброволните отрядници на квартала. Това се случва след като ходи два-три пъти в Канада на Световно изложение, организирано от “София прес”. Той заедно с Николай Николаев ходиха в Монреал и той на третия път доведе една канадка - Люси. След това на него му бяха дали един апартамент, т.е. силно казано, това беше един сутерен в блока на Министерството на културата и на телевизията на ул. “Самоков” в София. Там Климбо имаше една стаичка, но той имаше златни ръце и направи от едната стаичка малък тристаен апартамент. Но за целта му трябваше въпросната стълба. И докато правеше ремонта, той редовно подпираше стълбата отпред пред блока, отиваше на работа и като се върне, продължаваше ремонта. Но този отрядник се е подразнил от наличието на някаква стълба отпред на блока и му я взима. Това се случва на два пъти, а Климбо беше много буен, избухлив и на третия път
не издържа и му забива два шамара.
Оня си слага лентата “Отрядник”, вика свидетели и Климбо го осъдиха за хулиганство условно на две години и шест месеца. След като стана това, ние наистина много мислихме какво да правим, тъй като онзи му каза след делото в съда: “Ти на третия месец ще бъдеш в затвора!”. Защото ще го предизвика пак и нашият пак ще го набие. И така навръх Коледа Климент замина за Канада, където вече беше отишла неговата съпруга.
- Вие знаехте ли, че той ще замине?
- Разбира се. Ние бяхме решили, че трябва да замине на всяка цена. Въпреки всичко на него не му се искаше да напуска тук работата си. На втората година, откакто беше отишъл, го видях в Монреал. Искам да ви кажа, че се смаях. С огромен труд, с много фантазия той вече беше направил много серии, които беше правил тук – български народни приказки, рисувани върху стъкло. Той беше направил вече 104 серии. Още нещо – в Канада му се възхищаваха и малки, и големи. Като го видеха на улицата, го гонеха за автографи. И до края на живота си той пътуваше с една група ученици и правеха спектакли на живо с пеене и рисуване. За жалост сърцето му явно не е могло да издържи, защото след като отива на лекар, му казват, че е изкарал инфаркт на крака. Разбира се, направиха му 4 байпаса, но и това не е помогнало, за жалост. Но до последно той беше човек от друга планета.
Едно интервю на Александрина РОКАНОВА
